Аз наричам свободен онзи разум, който цени властта над себе си повече, отколкото властта над целия свят | Уилям ЧАНИНГ
За свободния дух и свободния разсъдък - от видния унитариански духовник, теолог и публицист
(1780 ~ 1842)
Аз назовавам свободен оня дух, който отстоява интелектуалните с и права и силата си, който не признава никого за стопанин, който не се задоволява с пасивна или наследена религия, който разкрива себе си за светлината, откъдето и да иде тя. Който посреща с привет новата истина като ангел небесен. Който, откакто изслуша препоръките на другите, се вслушва в думите на своя вътрешен пророк. Който се ползува от външните внушения, не с цел да потиска, а да развива личната си сила.
Само подобен разум аз ще нарека свободен, който не разрешава, не оставя външните условия пасивно да го лимитират, не се увлича от вълните на събитията, не се явява като рожба на инцидентните аргументи, а подчинява самите събития на личната си преценка, действува със силата на своя разсъдък и то съгласно тези правила, които той е усвоил след дълготрайно разискване.
Аз ще нарека свободен единствено оня разум, който може да се брани да устои, да се резервира без значение от натиска на обществото, който не прекланя глава пред непознатото мнение, който мисли себе си виновен единствено пред Висшия съд, по-горен от човешкия. Който се покорява на по-висок закон, в сравнение с обичая. Който прекалено много почита себе си и по тази причина не може да стане плебей или оръдие на всички или на мнозина.
Аз назовавам свободен единствено оня разум, който обхванат от вярата си в положителната мощност на добродетелта, пропъжда от себе си всички страхове, с изключение на страха си от недостойни каузи, който не се бои ни от опасност, ни от заплаха. Наричам свободен оня разум, който остава спокоен измежду бурите и продължава да владее себе си даже и тогава, когато всичко се разрушава. Аз назовавам свободен оня разсъдък, който се бори с робството на обичая, който не повтаря и не копира механичен заветите на предишното, не живее с остарели добродетели, не се подчинява като плебей на общоприетите правила. Онзи, който заравя това, което е станало минало, който вниква в новите и висши внушения на съзнанието и се радва на стремежите си към прогрес, към ведрите и висши старания.
Аз назовавам свободен оня разсъдък, който пази ревностно своята независимост, който се бои да не го обхванат другите, който цени властта над себе си повече, в сравнение с властта над целия свят.
Картина: William Ellery Channing by Henry Cheever Pratt 1857 - Wikimedia Commons
