За стимулите и предизвикателствата пред стартиращите компании в България разговаряме

За тласъците и провокациите пред започващите компании в България беседваме с Добромир Иванов, ръководител на Българската асоциация на започващите компании. Достъпът до гений, до финансиране са измежду главните проблеми сега. Сред вероятностите са да се подтикват ангелските вложения в предприятия с висока добавена стойност, опцията пенсионните фондове също да влагат в новаторски бизнеси. Да се усили тавана за вложения в дребни и междинни предприятия на beam пазара на Българската фондова борса, предлага Иванов. Търговският закон планува въвеждането на ново сдружение със свободен капитал. Според Добромир Иванов въпрос на време е да имаме първата българска едно милиардна компания, изцяло допустимо това да се случи 2022 година. Краткосрочното решение е, че България би трябвало да си отвори вратите за програмисти, инженери, високо квалифицирани фрагменти от целия свят. Става дума за процедурите по сините карти, които би трябвало да са доста по-бързи, а дълготрайното решение е образованието. Какво още споделя Добромир Иванов за бизнес средата у нас и упованията за новата 2022 година? Още по тематиката 26 дек 2021 23 ное 2021 Г-н Иванов, от какви тласъци имат потребност започващите компании и какви са проблемите сега? Предизвикателствата пред започващите компании са в разнообразни аспекти, има проблеми в достъпа до капитал, в достъпа до гений, има проблеми и в самата среда за правене на бизнес. Това не са единствено проблеми на започващите компании (стартъпите). Това са проблеми като цяло за правеното на бизнес с висока добавена стойност в България без значение дали компанията е от двама, 200 или 2000 индивида. Въпросът е фундаментален, тъй като в случай че желаеме да има повече пари в страната е належащо да произвеждаме артикули с висока добавена стойност. Нашият Брутен вътрешен артикул (БВП) е по-нисък в сравнение с страни, които са съизмерими с България като население даже и по-малки. Например Ирландия при 4,5 млн. души имат 418 милиарда $ Брутният вътрешен продукт, ние сме 6,9 млн. души и имаме 69 милиарда $ Брутният вътрешен продукт. Нашата стопанска система е в пъти по-малка стопанска система от тяхната. Ако запазим междинният растеж от 3% през последните години преди рецесията, към края на века ще доближаваме сегашните стойности на Чехия, която също не е чак толкоз по-голяма от България. Ние имаме потребност от 7-10% растеж на Брутният вътрешен продукт, който ще основават компании с висока добавена стойност Ние имаме потребност от 7-10% растеж на Брутният вътрешен продукт, от компании, които вършат артикули и услуги с по-висока добавена стойност, които са на световния пазар. Това е нужно изобщо, с цел да има пари в страната, с цел да се вземат решение въпросите на всички хора, които задават доста обществени проблеми. Но първичният подтик на стопанската система ще пристигна точно от тези компании. Затова е значимо каква среда сътворяваме за тях. Дългосрочното решение е образованието Да се върна към проблемите. От една страна геният е голям проблем. В България няма програмисти, няма инженери, няма високо квалифицирани фрагменти, има хора, само че те са извънредно незадоволителни. Дългосрочното решение е обучение, начално, приблизително, висше като промяната е належащо да се случва с доста по-бързи темпове, по този начин или другояче резултатът идва след години. Реално междинната класа заплаща доста повече пари от другите, тъй като доплаща за спомагателни уроци на децата си най-малкото по разнообразни посоки за в допълнение образование. Децата би трябвало да вървят на частни уроци, в частни учебни заведения, опазването на здравето е частно. Веднъж заплащане налози и осигуровки и още един път доплащане за всичко останало, тъй като това, което предлага страната е с ниско качество. Основното обучение, което дава една страна също би трябвало да е доста по-качествено. Сините карти би трябвало да се издават доста по-бързо Това е дълъг маратон, само че както загатнах, това е дълготрайното решение. Краткосрочното решение е, че България би трябвало да си отвори вратите за програмисти, инженери, високо квалифицирани фрагменти от целия свят. Става дума за процедурите по сините карти, които би трябвало да са доста по-бързи, което касае чиновниците. А стартъп визите за бизнесмени би трябвало да стават безусловно за дни и седмици по доста облекчени процедури би трябвало да идват фрагменти от целия свят. Как се случва това сега? Процедурата преди отнемаше осем, в този момент е три месеца. За страдание в доста страни от Европейски Съюз процедурата е 2-3 седмици до месец най-много т.е. отново е в пъти по-бавна. Това би трябвало да се промени, тъй като ние освен би трябвало да сме съизмери с тях, ние би трябвало да сме по-добри от тях. България би трябвало да е вратата към Европейски Съюз и ние би трябвало да сме привлекателни, това е композиция сред бързи процедури на законодателно равнище с дейно промотиране на страната ни на пазарите, които има смисъл като Молдова, Украйна, Беларус, Балканските страни. Полша са взели от Украйна над 2 млн. души единствено за няколко години, доста от които тъкмо висококвалифицирани фрагменти. Ние нямаме държавна политика по какъв начин привличаме фрагменти оттова. Само за съпоставяне няколко десетки хиляди програмисти повече тотално биха трансформирали пазара на труда в България. А ние имаме по 100-300 нови сини карти на година. Това не дава отговор на пазарната дупка, която има освен в IT бранша, само че във всеки различен високо софтуерен бранш. Много мъчно е една компания да пораства в случай че да си наеме единствено един програмист или двама, може да отнеме осем месеца. Какво става в случай че тя би трябвало да пораства със стотици хора на година. Средата е доста здравословна, което е голям проблем. Смятате ли, че е сполучлив вид фирмите да имат по-агресивна политика по подготовка и преквалификация на фрагменти? Компаниите го вършат, само че това не може да запълни съществуващата дупка в бранша. Другият проблем за започващите компании е достъпът до пари. Те се финансират всеобщо посредством дялови принадлежности или посредством банките, което е вярно въпреки всичко това са пазарните механизми. Много положително нещо, което сe направи е beam пазара на Българската фондова борса. Пазарът за напредък на МСП beam е специфичен пазар, който дава опция за финансиране на активността на дребните и междинни компании в България. Борсата получи утвърждение за организирането на пазара за напредък на МСП beam от Комисията за финансов контрол в края на 2018 година Основната цел на Пазар beam е да обезпечи на дребния и междинен бизнес опция за набиране на капитал при по-облекчени условия спрямо контролирания пазар, като в това време им даде сходни преимущества на тези на обществените компании. Пазар beam се явява и междинно звено по пътя на една компания към същинското листване на главния пазар на БФБ. Той дава опция на софтуерни компании да излизат по-бързо на борсата. Трябва да се вдигнат праговете за събиране на при през beam пазара на Фондовата борса Сега би трябвало да се вдигнат праговете за събиране на пари през него, което е 3 млн. евро на година. Трябва да може да доближи колкото е позволено от Европейски Съюз 8 млн. евро на година. Това в действителност би могло да бъде доста огромна крачка в посока развиването на финансови пазари, а подобен вид компании имат потребност от развъртян финансов пазар. Това е нещо, от което всички българи имаме потребност. Ако в Съединени американски щати да вземем за пример 80% от обществото им търгува на борсата, В България това са безусловно няколко десетки хиляди индивида изобщо в миналото са си купували някаква акция. Целият Европейски Съюз изостава в това отношение по отношение на Азия и Съединени американски щати, само че beam пазара е чудесна самодейност на фондовата борса и би трябвало да продължи да се развива. Kогато става дума за вложение в започващи компании може да кажем, че хем има пари, само че не са покрити всички стадии на финансиране. Например сега има 2-4 фонда, които влагат в ранна фаза и те влагат обществени пари, което не е стабилно решение тъй като дали ги има тези пари или ги няма е подвластно от това дали Фондът на фондовете ще отпусне такива пари или не. Случи се 2-3 години да няма финансиране за най-ранна фаза на компании, които желаят в този момент да започват поради обжалвания на процедури за разпределяне на парите. Решението са ангелските вложения. България би трябвало да сътвори по образеца на съвсем цяла Европа механизъм за поощряване на ангелските вложения и да въвлече повече хора в този развой, с цел да може когато някой има потребност от 50 -100 000 лв. да започва, да има мощно развита мрежа от благ вложители. За да се случи това, би трябвало да се основат механизми, с които да се образоват, ограмотяват и да се подтикват финансово. Това са умни пари, тъй като се връщат назад в стопанската система, основават работни места. По всички тези въпроси работим сега. Хубавото е, че всички неща, за които приказваме са заложени в съдружното съглашение от партиите, които образуваха новото съдружно ръководство. В идващите месеци една-две години, в случай че се резервира държавното управление, се надяваме да се случат. По какъв образец да се сътвори общественост от благ вложители? Ние направихме проучване с образеца от другите страни от Европейски Съюз. Сега сме на стадий, на който го дискутираме със съществуващите сега български благ вложители. С тях дискутираме по какъв начин да създадем решение, което да е хем мотивиращо през налози, гаранционни фондове и банките или фонд, който дублира вложенията. Има разнообразни модели, които работят. Но значимо е да бъде работещо и стимулиращо, само че да е предпазено във връзка с бистрота и предели, с цел да има гаранции за вложителите и да няма измами. Много е значимо като се прави нещо такова да се подтикват положителните бизнесмени, а не да се отвори врата за измами, а в нашата страна предпоставките по тази причина са налични, не ни е непознато Дали това ще бъде организация или фонд, подсилен от страната, ще стане ясно в допълнение. И двете неща са вероятни. Това е въпрос на решение кое би работило най-добре за България. На стадий сме, в който сме събрали доста данни и в този момент ще ги дискутираме, кое решение ще бъде най-хубаво. Да дадем опция на пенсионните фондове да влагат в софтуерни компании Като приказваме за капитал, друго нещо, което е финансиране на по-късен стадий, когато фирмите са набрали вложения от 3-5 млн. лв. или над 20 млн. лв. да вземем за пример. Едното място, което оказва помощ е beam пазара, а другото. Но доста страни в Европа подтикват пенсионните фондове да влагат пари във фондовете, които влагат в фирмите тъй наречените различни капиталови фондове. Преборихме тази промяна да влезе в Плана за възобновяване и в съдружното съглашение, имаме вяра, че тя ще се осъществя. Тя ще даде опция на нашите пенсионни фондове по втори и трети дирек доста по-гъвкаво да влагат парите си, което в първия миг звучи стряскащо. Реално техните финансови индикатори сега са такива, че финансовите им резултати са по-лоши от инфлацията освен за тази година, само че по този начин е повече от 10 години, те губят пари. Така е било и в другите развити страни. Но това е опция за тях да разнообразят своите активи. Другите страни са създали тъй че те да могат да влагат в вложителите на огромните софтуерни компании, тъй като те не са толкоз рискови. Пенсионните фондов могат да влагат в най-успешните фондове по света, където в действителност финансовите резултати са доста огромни. Това е разновидността, по който огромните пенсионни фондове по света осъществят положителни облаги, те по този начин са на плюс, тъй като там са парите. Ако преди 10 години най-големите компании преди бяха енергийни и петролни, сега са софтуерни и е доста значимо нашите фондове да имат тази независимост да влагат там, където са парите. В момента са като с вързани ръце и не могат да покажат финансов резултат, който да е на плюс по отношение на инфлацията. В момента имат доста ограничавания, задачата е да им се позволи и да вземем за пример 5% от парите да влагат в огромни софтуерни компании. Това в случай че сработи вярно и добре може да удвои парите, които са сега на пазара за започващи и новаторски компании scale up компании. Това може да покрие този сегмент с по-големите вложения, което е добре за стопанската система, тези вложения са по-ниско рискови. Това би било голям Game Changer за средата в България. Когато става въпрос за средата за бизнес, може би най-голямото нещо, по което работим е, че настояваме в Търговския закон да се сътвори нов вид комерсиално сдружение, което е доста по-гъвкаво и дава опция на бизнесмените на вършат тъй наречените option pull-ове, контракти за vesting, конвертируеми заеми, променливи капитали. Това са принадлежности, които са извънредно значими за всяка една компания в 21 век, която се пробва да пораства, да бъде световна. Нашият Търговски закон, както някои, които са го писали са ни казвали, е писан като за занаятчийници от 19 век. Нашите компании още от деня на регистрацията си не са конкурентни на това, което се случва по света, тъй като са им вързани ръцете изключително с ООД-тата. Много страни в Европейски Съюз вкарват такова сдружение, което рамките на 10 години това става най-популярното и употребявано сдружение, тъй като дава повече благоприятни условия на един шеф, притежател на компания да подтиква чиновниците, да притегля друг тип вложения, дава по-сигурна среда за всички, които вземат участие вътре. Това е доста значимо. Служители ще могат да имат дялово присъединяване в капитала на компанията, което да бъде обвързано с резултатите и това какъв брой време са там. Създаването на ново сдружение със свободен капитал ще промени средата за правене на бизнес в България Това сдружение ще бъде голяма промяна и смяна, оптимисти сме че това ще се случи напълно скоро. Работното име на новото дружество е сдружение със свободен капитал. Текстовете на измененията, в които участваха доста адвокати и специалисти в комерсиалното право, са подготвени. Очакваме след нова година измененията на Търговския закон да бъдат гласувани в новия парламент. В него се планува да се унищожават по-бързо компании, дават се повече шансове за неуспех да има при неплатежоспособност, да имаме цифрови трудови книжки. Всички тематики, свързани с електронното ръководство са доста значими за възстановяване на средата за бизнес. Това са доста съответни промени, които могат да подтикват предприемачеството в България, също доста бизнесмени да остават в България, да вършим България притегателно място за компании от целия свят. Последните години в действителност се усилва броят на започващите компании, цялата екосистема се развива добре и става все по-голяма. Въпрос на напълно малко време е да имаме първите си едномилиардни компании в България.