Аманда Стерс: "Бъдещето е невъзможно без умението да си променяме мнението"
За конфликта сред френската и американската просвета Писателката и режисьорка Аманда Стерс е срещу наследяваното на огромно благосъстояние Екранизирането на лична книга като изменничество по отношение на себе си
Аманда Стерс e псевдоним на Аманда Кефелек Маруани, една от провокативните модерни френски писателки, чието въображение я води и в полето на режисурата и писането на сюжети. На 44 години тя e към този момент авторка на повече от 10 романа, преведени на четиринайсет езика, измежду които " Моето място на фотографията ", " Мадлен ", " Остатъкът от нашия живот " и театрални пиеси. Разговаряме с Аманда в София, където я води присъединяване ѝ в журито за интернационалния конкурс за пълнометражен игрален филм на фестивала. Опитът ѝ през последните години, през които режисира в Лос Анджелис, я трансформират в най-подходящия избор за журито на сходен фестивал, тъй като идва по едно и също време от света на киното и литературата. Аманда Стерс е и носителка на Ордена за изкуство и литература на френското държавно управление.
Първите ѝ думи са, че изобщо не ѝ е било елементарно да приспособява за екран личните си книги и че в процеса се е чувствала като че ли прави изменничество по отношение на личните си деца. Колкото и да ѝ е мъчно, тя към този момент има зад тила си две акомодации за огромен екран, също така режисира няколко от романите си, измежду които " Ще ти липсвам " (2009), " Светите земи " (2017) и " Обещания " (2021). В Лос Анджелис живее с двете си деца, към този момент младежи, от небезизвестния френски артист Патрик Брюел. В България Аманда Стерс показа и екранизацията на романа, самият разказ излезе на български език преди месец.
Пристигате в София от Лос Анджелис, за какво предпочетохте последните години да живеете в Съединени американски щати вместо във Франция?
В някакъв смисъл Франция към този момент няма да е моята страна, само че и Съединени американски щати в никакъв случай няма да са родината ми. В Лос Анджелис сега работя и по сюжети, и по постановка на филми и намирам реализация за концепциите си. Истината е, че през последните години френското общество се радикализира от ден на ден, сега Франция има един от най-хубавите си президенти и хората не го правят оценка. Крайнодесните настроения се ускоряват и даже не ми се мисли какво е бъдещето. От друга страна, живеейки към този момент няколко години измежду американци, съзнавам дълбоките ни културни разлики. Силно конкурентният капитализъм ги е белязал - американците, с които се срещам, са общителни, само че мъчно можем да се свържем в по-задълбочени другарски взаимоотношения. Не знам дали и моите родители не са ме белязали, отглеждайки ме с типичните френски леви хрумвания, само че не си представям да прекарам последните години от живота си в Съединени американски щати. Мисля, че американските читатели не разпознават себе си в актуалната европейска литература.
Реклама В подобен смисъл ще схванат ли книгите на френската писателка Ани Ерно, носителка на " Нобел " за литература?
Не знам за американците, само че за мен като французойка беше изненада, макар че доста одобрявам характерния ѝ жанр. Очаквах да присъдят премията на Салман Рушди в символ на взаимност. Ани Ерно разголва себе си, най-интимните си усеща и мисли, назоваваме стила ѝ аутофикция. Отношението на читателите към нея е или на мощна възхита, или на изключителна злост, общо взето, обич или ненавист. Аз самата като читателка съм запленена от нея, само че като писателка съм на другия полюс. За да пишеш като Ерно, е нужно да имаш мощна воля, само че и мощно его. Последният ѝ разказ разказва действителната ѝ връзка с доста по-млад мъж от нея - целият ѝ персонален живот е на показ. Чудя се до каква степен тя самата си принадлежи и до каква степен личният ѝ живот ѝ принадлежи. Но въздействието ѝ във френската литература е огромно, от нея потегли една вълна на почтен и недопечен жанр, който не беше признат до преди този момент. Нейната последователка и духовна ученичка Кристин Анго за пръв път се осмели да написа за личните си тежки тествания - тя е изнасилена от татко си и в " Пътешествие на изток " написа по какъв начин се оправя с контузията. Но даже във Франция всички бяха сюрпризирани от триумфа на Ерно, мислеха, че в случай че френски създател вземе " Нобел ", то това ще е Мишел Уелбек да вземем за пример. Но извънредно доста се веселя, че присъдиха премията на жена.
Как се чувствате вие като жена и писателка в модерна Америка, където някои щати не разрешиха абортите?
Ядосвам се, само че някак си отвръщам като непряк наблюдаващ, не съм въвлечена толкоз прочувствено в проблемите, колкото когато се случват във Франция. Когато има обстановки в родината ми, които ме вбесяват, съм подготвена даже да си върна паспорта и да отвръщам извънредно и уверено. От една страна, историята се повтаря, въпреки това, постоянно не осъзнаваме какъв брой по-добре живеем в съпоставяне освен с един век, само че даже и с петнадесет години обратно. Дълги години се пробвах да намеря финансиране за режисьорските си хрумвания, първоначално беше доста мъчно, бях млада жена, която се пробва да пробие в един към момента мъжки свят, и се блъсках в стъклени (невидими, само че реални) стени. Случват се и хубави неща, а и в никакъв случай обществото не е било чак толкоз прогресивно. Трябва да внимаваме какво се случва в Иран сега, там дамите нямат никакви права. Същевременно иранците продават оръжия на Русия, с които атакуват Украйна. Трябва освен да протестираме против режима в Иран, само че и да заставим държавните управления ни да подхващат дейности.
Не е ли доста мъчно да ги заставим, когато самото общество и в Съединени американски щати, само че и в Европа постоянно е поляризирано съвсем по всички значими тематики: от абортите до имунизациите, войната и климатичната рецесия? Възможно ли е човек да смени мнението си по някоя значима позиция?
Вярвам, че част от интелигентността е да знаеш, че можеш да грешиш, и да си подготвен, в случай че имаш нова информация или данни да си промениш мнението. И моите възгледи еволюират с годините и опита. Днес, откакто прочетат някоя публикация в интернет, хората вземат решение, че са специалисти, и прибързват със заключенията и образуването на мнение. Трябва да върнем силата в ръцете на учените и експертите - без значение дали става въпрос за климата или имунизациите. И най-много да се опитваме да се сложим в позицията на другия - елементарно е човек да му хрумват някои хрумвания, когато има пари и покрив над главата си и не е ангажиран с физическото си оцеляване. Ето един свеж образец за смяна на настройките точно в Съединени американски щати - от няколко години съществува обединяването на милионери, които желаят да заплащат по-високи налози. Сред тях е Абигейл Дисни, внучка на съоснователя на Дисни, Рой Дисни. Но аз съм още по-радикална във възгледите си, мисля, че наследяването на големи благосъстояния и власт е нелогично в XXI век.
Вие самата идвате от няколко разнообразни култури - татко ви е сефарадски евреин от Италия и Тунис, майка ви пък е французойка католичка от Бретан. Какво е бъдещето на света съгласно вас - по този начин мечтаното от френските националисти бъдеще на мощни народи от индивидуалисти или на глобализъм и обединяване?
Да, животът ми постоянно е бил колеблив, а сега се усещам раздвоена повече от всеки път - оставих Франция зад тила си, в същото време в Съединени американски щати в никакъв случай няма да се усещам напълно като вкъщи си. Ако приказваме за бъдещето на глобализма и национализма, то зависи от сегашната наклонност, а точно светът става все наподобяващ на манихейството. Поляризира се, все едно съществува единствено зло и положително. Но не е толкоз просто. Вярвам в бъдещите генерации, че ще създадат верните избори, изключително що се отнася до екологията и планетата, и считам, че са прави да не се доверяват на политическата система. Трябва да я преобразят, да търсят нови способи.
Реклама Това, мисля, е точката, където левите убеждения на източноевропейците и западноевропейците се разминават. Ние сме доста по-внимателни, когато става въпрос за смяна на политическата система, поради комунистическото ни минало. Какво желаете да кажете?
Не ме разбирайте неправилно, всички сме съгласни, че капитализмът е най-хубавият строй, който към този момент човечеството е измислило. Но има своите огромни дефекти и би трябвало да се мисли в насоки да се усъвършенства обществената правдивост, има все по-голяма бездна сред доста бедните и доста богатите. В Съединени американски щати сега е доста очевидно - от ден на ден се разраства казусът с бездомните.
Това е и една от тематиките в романа ви " Обещания ", който излезе на български език преди месец. Сблъсъкът на класите и наследствените богаташи. Книгата е прочувствена и звучи все едно е персонална, имате ли сходен опит?
Не тъкмо, татко ми се омъжи наново, мащехата ми беше богата жена и надлежно моите полубратя и сестри имат завещание и огромни материални благоприятни условия. Но желая да ви опиша за една от другите ми книги, в която разказвах за антична традиция в Неапол - " висящо кафе ". Плащате личната си напитка, само че и за кафето на някой от идващите клиенти, който изпитва финансови усложнения и мъчно може да си разреши даже това. Историята стана толкоз известна по света и във Франция, че ми писаха читатели от целия свят по какъв начин вкарват същата система. Във Франция верига от пекарни започнаха да оферират самун на небогати хора, заплатен от някой различен с повече благоприятни условия, който самичък е предложил да остави пари.
Да, компликациите, провокациите. Аз съм интроверт и избирам да си работя на мира, само че знам, че би трябвало да излизам от зоната си на комфорт, като да вземем за пример заговарям непознати хора по късни доби (смее се). Или да съм режисьорка: по последния си филм работих с още триста души на снимачната площадка. Те имаха нови хрумвания, хрумвания, креативният развой се обогати доста...
Вие сте част от журито на " Синелибри ", способства ли екранизацията за прекарването на дадена история? Обикновено запалените читатели не желаят да гледат филми по обичаните си книги, с цел да не си скапват визията.
Разковничето е в смелостта, режисьорът би трябвало да откри своя личен ъгъл, през който да интерпретира книгата, а не да се опасява да не би да я скапе. Но и аз не всеки път желая да виждам акомодации.
Аманда Стерс e псевдоним на Аманда Кефелек Маруани, една от провокативните модерни френски писателки, чието въображение я води и в полето на режисурата и писането на сюжети. На 44 години тя e към този момент авторка на повече от 10 романа, преведени на четиринайсет езика, измежду които " Моето място на фотографията ", " Мадлен ", " Остатъкът от нашия живот " и театрални пиеси. Разговаряме с Аманда в София, където я води присъединяване ѝ в журито за интернационалния конкурс за пълнометражен игрален филм на фестивала. Опитът ѝ през последните години, през които режисира в Лос Анджелис, я трансформират в най-подходящия избор за журито на сходен фестивал, тъй като идва по едно и също време от света на киното и литературата. Аманда Стерс е и носителка на Ордена за изкуство и литература на френското държавно управление.
Първите ѝ думи са, че изобщо не ѝ е било елементарно да приспособява за екран личните си книги и че в процеса се е чувствала като че ли прави изменничество по отношение на личните си деца. Колкото и да ѝ е мъчно, тя към този момент има зад тила си две акомодации за огромен екран, също така режисира няколко от романите си, измежду които " Ще ти липсвам " (2009), " Светите земи " (2017) и " Обещания " (2021). В Лос Анджелис живее с двете си деца, към този момент младежи, от небезизвестния френски артист Патрик Брюел. В България Аманда Стерс показа и екранизацията на романа, самият разказ излезе на български език преди месец.
Пристигате в София от Лос Анджелис, за какво предпочетохте последните години да живеете в Съединени американски щати вместо във Франция?
В някакъв смисъл Франция към този момент няма да е моята страна, само че и Съединени американски щати в никакъв случай няма да са родината ми. В Лос Анджелис сега работя и по сюжети, и по постановка на филми и намирам реализация за концепциите си. Истината е, че през последните години френското общество се радикализира от ден на ден, сега Франция има един от най-хубавите си президенти и хората не го правят оценка. Крайнодесните настроения се ускоряват и даже не ми се мисли какво е бъдещето. От друга страна, живеейки към този момент няколко години измежду американци, съзнавам дълбоките ни културни разлики. Силно конкурентният капитализъм ги е белязал - американците, с които се срещам, са общителни, само че мъчно можем да се свържем в по-задълбочени другарски взаимоотношения. Не знам дали и моите родители не са ме белязали, отглеждайки ме с типичните френски леви хрумвания, само че не си представям да прекарам последните години от живота си в Съединени американски щати. Мисля, че американските читатели не разпознават себе си в актуалната европейска литература.
Реклама В подобен смисъл ще схванат ли книгите на френската писателка Ани Ерно, носителка на " Нобел " за литература?
Не знам за американците, само че за мен като французойка беше изненада, макар че доста одобрявам характерния ѝ жанр. Очаквах да присъдят премията на Салман Рушди в символ на взаимност. Ани Ерно разголва себе си, най-интимните си усеща и мисли, назоваваме стила ѝ аутофикция. Отношението на читателите към нея е или на мощна възхита, или на изключителна злост, общо взето, обич или ненавист. Аз самата като читателка съм запленена от нея, само че като писателка съм на другия полюс. За да пишеш като Ерно, е нужно да имаш мощна воля, само че и мощно его. Последният ѝ разказ разказва действителната ѝ връзка с доста по-млад мъж от нея - целият ѝ персонален живот е на показ. Чудя се до каква степен тя самата си принадлежи и до каква степен личният ѝ живот ѝ принадлежи. Но въздействието ѝ във френската литература е огромно, от нея потегли една вълна на почтен и недопечен жанр, който не беше признат до преди този момент. Нейната последователка и духовна ученичка Кристин Анго за пръв път се осмели да написа за личните си тежки тествания - тя е изнасилена от татко си и в " Пътешествие на изток " написа по какъв начин се оправя с контузията. Но даже във Франция всички бяха сюрпризирани от триумфа на Ерно, мислеха, че в случай че френски създател вземе " Нобел ", то това ще е Мишел Уелбек да вземем за пример. Но извънредно доста се веселя, че присъдиха премията на жена.
Как се чувствате вие като жена и писателка в модерна Америка, където някои щати не разрешиха абортите?
Ядосвам се, само че някак си отвръщам като непряк наблюдаващ, не съм въвлечена толкоз прочувствено в проблемите, колкото когато се случват във Франция. Когато има обстановки в родината ми, които ме вбесяват, съм подготвена даже да си върна паспорта и да отвръщам извънредно и уверено. От една страна, историята се повтаря, въпреки това, постоянно не осъзнаваме какъв брой по-добре живеем в съпоставяне освен с един век, само че даже и с петнадесет години обратно. Дълги години се пробвах да намеря финансиране за режисьорските си хрумвания, първоначално беше доста мъчно, бях млада жена, която се пробва да пробие в един към момента мъжки свят, и се блъсках в стъклени (невидими, само че реални) стени. Случват се и хубави неща, а и в никакъв случай обществото не е било чак толкоз прогресивно. Трябва да внимаваме какво се случва в Иран сега, там дамите нямат никакви права. Същевременно иранците продават оръжия на Русия, с които атакуват Украйна. Трябва освен да протестираме против режима в Иран, само че и да заставим държавните управления ни да подхващат дейности.
Не е ли доста мъчно да ги заставим, когато самото общество и в Съединени американски щати, само че и в Европа постоянно е поляризирано съвсем по всички значими тематики: от абортите до имунизациите, войната и климатичната рецесия? Възможно ли е човек да смени мнението си по някоя значима позиция?
Вярвам, че част от интелигентността е да знаеш, че можеш да грешиш, и да си подготвен, в случай че имаш нова информация или данни да си промениш мнението. И моите възгледи еволюират с годините и опита. Днес, откакто прочетат някоя публикация в интернет, хората вземат решение, че са специалисти, и прибързват със заключенията и образуването на мнение. Трябва да върнем силата в ръцете на учените и експертите - без значение дали става въпрос за климата или имунизациите. И най-много да се опитваме да се сложим в позицията на другия - елементарно е човек да му хрумват някои хрумвания, когато има пари и покрив над главата си и не е ангажиран с физическото си оцеляване. Ето един свеж образец за смяна на настройките точно в Съединени американски щати - от няколко години съществува обединяването на милионери, които желаят да заплащат по-високи налози. Сред тях е Абигейл Дисни, внучка на съоснователя на Дисни, Рой Дисни. Но аз съм още по-радикална във възгледите си, мисля, че наследяването на големи благосъстояния и власт е нелогично в XXI век.
Вие самата идвате от няколко разнообразни култури - татко ви е сефарадски евреин от Италия и Тунис, майка ви пък е французойка католичка от Бретан. Какво е бъдещето на света съгласно вас - по този начин мечтаното от френските националисти бъдеще на мощни народи от индивидуалисти или на глобализъм и обединяване?
Да, животът ми постоянно е бил колеблив, а сега се усещам раздвоена повече от всеки път - оставих Франция зад тила си, в същото време в Съединени американски щати в никакъв случай няма да се усещам напълно като вкъщи си. Ако приказваме за бъдещето на глобализма и национализма, то зависи от сегашната наклонност, а точно светът става все наподобяващ на манихейството. Поляризира се, все едно съществува единствено зло и положително. Но не е толкоз просто. Вярвам в бъдещите генерации, че ще създадат верните избори, изключително що се отнася до екологията и планетата, и считам, че са прави да не се доверяват на политическата система. Трябва да я преобразят, да търсят нови способи.
Реклама Това, мисля, е точката, където левите убеждения на източноевропейците и западноевропейците се разминават. Ние сме доста по-внимателни, когато става въпрос за смяна на политическата система, поради комунистическото ни минало. Какво желаете да кажете?
Не ме разбирайте неправилно, всички сме съгласни, че капитализмът е най-хубавият строй, който към този момент човечеството е измислило. Но има своите огромни дефекти и би трябвало да се мисли в насоки да се усъвършенства обществената правдивост, има все по-голяма бездна сред доста бедните и доста богатите. В Съединени американски щати сега е доста очевидно - от ден на ден се разраства казусът с бездомните.
Това е и една от тематиките в романа ви " Обещания ", който излезе на български език преди месец. Сблъсъкът на класите и наследствените богаташи. Книгата е прочувствена и звучи все едно е персонална, имате ли сходен опит?
Не тъкмо, татко ми се омъжи наново, мащехата ми беше богата жена и надлежно моите полубратя и сестри имат завещание и огромни материални благоприятни условия. Но желая да ви опиша за една от другите ми книги, в която разказвах за антична традиция в Неапол - " висящо кафе ". Плащате личната си напитка, само че и за кафето на някой от идващите клиенти, който изпитва финансови усложнения и мъчно може да си разреши даже това. Историята стана толкоз известна по света и във Франция, че ми писаха читатели от целия свят по какъв начин вкарват същата система. Във Франция верига от пекарни започнаха да оферират самун на небогати хора, заплатен от някой различен с повече благоприятни условия, който самичък е предложил да остави пари.
Да, компликациите, провокациите. Аз съм интроверт и избирам да си работя на мира, само че знам, че би трябвало да излизам от зоната си на комфорт, като да вземем за пример заговарям непознати хора по късни доби (смее се). Или да съм режисьорка: по последния си филм работих с още триста души на снимачната площадка. Те имаха нови хрумвания, хрумвания, креативният развой се обогати доста...
Вие сте част от журито на " Синелибри ", способства ли екранизацията за прекарването на дадена история? Обикновено запалените читатели не желаят да гледат филми по обичаните си книги, с цел да не си скапват визията.
Разковничето е в смелостта, режисьорът би трябвало да откри своя личен ъгъл, през който да интерпретира книгата, а не да се опасява да не би да я скапе. Но и аз не всеки път желая да виждам акомодации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ