За съжаление командирът на ротата е категорично против жените -

Какво е да си жена в армията: три украинки разказват

" За страдание командирът на ротата е изрично срещу дамите " - това споделили на 51-годишната Леся Ганжа, когато се пробвала да се прехвърли в друга бригада, с цел да работи там като разузнавачка. Жената влезнала в армията още в самото начало на войната против Украйна. Попаднала в пехотата, служила в Киевска и в Харковска област. " Записах се в армията, с цел да пазя Украйна, като взимам директно присъединяване в бойните дейности ", изяснява Леся, на която неведнъж са били предлагани длъжности в тила.

Когато командирът ти е жена

28-годишната Юлия Микитенко към този момент имала офицерско звание, когато почнала войната. Тя постъпила в армията през 2016 година - желала да работи в разузнаването, само че получила отвод поради пола си. След като минала квалификационни курсове и получила звание младши лейтенант, я назначили за пълководец на разследващ взвод. " 80 % от служещите там обаче се реалокираха - единствено тъй като командирът е жена. Но последователно си завоювах добра известност и някои се върнаха. Очевидно не е чак толкоз неприятно да си в поделение, командвано от жена ", споделя през днешния ден Юлия.

Юлия МикитенкоСнимка: Privat

" Говорейки за дамите в армията, всекидневно се концентрират върху неналичието на женски униформи и на хигиенични средства. Но аз мога и сама да си го купя това. Проблемът е да си намериш мястото ", счита Леся Ганжа. Тя показва, че спектърът, в който дамите могат да служат по време на война, е много стеснен, в това число поради обективни фактори. " На война - и изключително в пехотата - е значимо какъв товар можеш да носиш и какъв брой земя можеш да изкопаеш. Ясно е, че в тези действия дамите отстъпват пред мъжете. Затова в един миг разбрах, че би трябвало да намеря мястото, където ще бъда най-ефективна. "

Леся ГанжаСнимка: Privat

Леся се обучила в областта на въздушното разузнаване, усвоила ръководството на дронове и почнала да търси поделение, което има потребност от кадри с такива умения. Когато ѝ отказали поради пола ѝ, траяла търсенето - и в последна сметка получила предопределение в една от бригадите, воюващи в Донецка област.

Има ли разлики в отношението

" Формално всички бойни длъжности са налични за дамите, само че неофициално се постанова да се бориш за тях. Този проблем съществува и към този момент се взема решение единствено самостоятелно ", споделя за Дъждовни води Анна Гриценко от неправителствената организация " Невидимият батальон ". А Леся Ганжа добавя: " Докато няма недостиг на бойци, желанието ти да служиш се възприема като каприз. И въобще: от самото начало би трябвало да се бориш за това отношението към теб да е същото, каквото е към другите бойци ".

28-годишната Юлия Микитенко споделя на собствен ред, че изключително първоначално нерядко се сблъсквала с неуместни смешки и подмятания от страна на сътрудниците си. Наред с други фактори, това била една аргументите да се трансферира на друга работа.

29-годишната Валико Коробкадзе, постъпила в армията година след началото на войната, споделя, че към този момент се е научила по какъв начин да реагира на неуместните смешки.

Валико КоробкадзеСнимка: Women's veteran movement

" Случвало се е момчетата да се майтапят, намеквайки нещо по мой адрес или по адрес на други девойки. В такива случаи им споделям: А в случай че говореха по този начин на майка ти? Важно е незабавно да им се даде да схванат, че не трябва да приказват по този начин - нали сме приятели и имаме обща идея ", изяснява Валико Коробкадзе.

*****

Вижте и това видео от архива ни: