За ролята си в този спектакъл актьорът Николай Урумов казва:

За ролята си в този театър артистът Николай Урумов споделя: „ Това е моят живот, това са моите родители, моите близки, моите съселяни… Познавам този Човек! “

Мисля, че всички познаваме този човек – дребният човек, който носи една същинска, неподправена мъдрост и добрина, ловкост и доверчивост. Прилича на воин от национална приказка, само че тази приказка е в този момент.Текстът „ Лалугер “ е в действителност роман на писателя Александър Урумов, само че на сцената е доста по-убедителен, прочувствен и занимателен. Както съм споделяла и преди – Николай Урумов е необикновен артист, който вдъхва на всяка дума живот и смисъл. Малката зала на Театъра на армията беше безусловно цялостна, въпреки че представлението не е ново. Предполагам, че за някои от феновете е към този момент познато – сигурно срещата с Дянко Лалугера е като завръщане при остарял, добър другар – благ, добросърдечен и приказлив.

Дянко Лалугера седи под часовника на гарата и чака батко си. Двамата имат да уреждат едни неща на село, само че батко му е към този момент софиянец, той няма време да върви до село и по тази причина Дянко е пристигнал до София и чака търпеливо, че в случай че тръгне самичък и току-виж се изгубил. София е огромна и цялостна с такива като батко му – хора, които са не запомнили пътя си към село, които са доста заети и даже не приказват с децата си. Говорят си сами, с хендсфрито.

Признавам, че за мен персоналните асоциации в текста не са доста, само че ми достави голямо наслаждение чудесната актьорска игра, безапелационната промяна на страстите, простичката мъдрост и страхотното възприятие за комизъм. Отлично зрелище!