Риба Пъстърва
За риболовците е въпрос на чест да уловят пъстърва. Тази риба живее в студени, бързо течащи води и нейният улов е въпрос на мурафет и шанс. Трудно уловима, само че вкусна и потребна, рибата пъстърва зарежда тялото с тонус, мозъка с сила, а косата и кожата с искра. За благополучие пъстървата се отглежда сполучливо в рибовъдни ферми, тъй че достъпът до потребното месо на тази риба не е мъчно изпълним.
Нужно е обаче да се разясни, че под названието пъстърва, което е сборно, се събират забележителен брой пъстървови риби, за които е добре да се знае повече с оглед избора на тип за трапезата. Ето малко повече информация за рибите, назовавани с името пъстърва.
Общи сведения за пъстървата
Пъстървата носи латинското наименование Salmo trutta и е тип лъчеперка от семейство Пъстървови. Принадлежи към студеноводните риби, което наименование пък е несистематично и се употребява в рибовъдството за някои от типовете риби от фамилията на пъстървите. В групата на рибите с наименование пъстърва се включват няколко типа - дъгова, балканска пъстърва, сивен и хибриди сред тях. Определят тази риба като постна поради неналичието на лой, което е резултат от непрекъснатото придвижване на рибата. Водите, в които живее, текат непрекъснато и доста бързо и пъстървата е принудена да плува в бързото и мощно течение.
Пъстървовите риби се разделят на 3 рода, с някои морфологични разлики, имат разнообразни местообитания и са приспособени към собствен метод на живот. Като цяло се следят в студени реки и езера, само че при някои типове част от виталния цикъл минава в солена приморска вода. Повечето пъстърви са хищни риби.
Интересни разминавания са присъщи за типовете пъстърви. Планинската мигрираща пъстърва води живот в непрекъснато пътешестване. Тя се ражда и пораства в течението на реките, а когато узрее, се връща в родното си място.
Има разновидности, които мигрират напълно малко, живеят дълго- до 7 години, и доближават внушителни размери - до 30 кг.
Соленоводните пъстърви пък имат напълно друг витален цикъл. Почти през целия си живот те живеят в солена морска вода и навлизат в реките единствено, с цел да хвърлят хайвера си.
Известен е и немигриращ тип, който към този момент е липсващ - сребърна пъстърва. Тя е била следена в някои езера в Ирландия до 1960 година. Причината да изчезне е внасянето на различен граблив тип в нейните местообитания.
Най-известни типове пъстърви
Очевидно пъстървовите риби съставляват огромна и доста разнообразна група. Сред тях най-известни и постоянно срещани са няколко.
Дъгова пъстърва
Най-разпространена е в Северна Америка. Среща се в 2 разновидности -същинска дъговидна и стоманеноглава. Първата е на размер сред 25 и 65 сантиметра, а втората сред 50 и 100 сантиметра на дължина. Същинската има по-ниско тегло - до 7 кг, а стоманеноглавата е към 10 кг. Същинската се счита за по-вкусна.
Охридска пъстърва
Това е безценен деликатесен тип, който се среща в Охридското езеро. На дължина е от 20 до 60 сантиметра, а на тегло стига до 15 килаграма.
Кафява(балканска речна) пъстърва
Това е най-разпространеният тип в Европа. На дължина стига до 40 сантиметра и тегло до 20 кг.
Тъмна ручейна пъстърва
Дребна и деликатесна риба за европейския континент. На размер е дребна, към 20-25 сантиметра и малко тегло - от 1-2 кг, с мрачно маслинен цвят на люспите.
Как наподобява пъстървата?
Тази риба от фамилията на Сьомгите се отличава с удължено тяло, компресирано в профил и покрито с дребни люспи. Характерни са тъмните петна по тялото на рибата. Има добре завършена къса перка на гърба.
Забележителен факт е, че рибата може да добие цветово обагряне, според от мястото, което населява. По това тя наподобява на друга риба - писията. Гърбът на рибата пъстърва нормално е зелен или маслинов на цвят. Отстрани е жълтеникава или зеленикава, а коремът е сиво-бял, с меден нюанс. Перките на корема на пъстървата са жълти, с доста точки по тях. Понякога цветът на пъстървата може да бъде доста по-светъл или пък доста по-тъмен, като това зависи от цвета на резервоара, който населява, от сезона, храната и други фактори.
Съществува сексуален диморфизъм при тази риба - мъжкият е по-дребен от женската. Има обаче по-голяма глава от нея и повече зъби. Краят на долната челюст при възрастните мъжки е леко закривен нагоре.
Местообитания на пъстървата
Къде живее рибата, зависи от нейния тип. Общото обаче е, че пъстървата живее на стада и е прекомерно срамежлива риба.
Езерната пъстърва избира чисти и студени води. Обитава дълбочини от 50 до 100 метра. През лятото може да се види и в крайбрежните региони.
Дъговата пъстърва обича студената и чиста вода при температури от 15 до 20 градуса. Тя не обича светлината и се крие от нея към камъните. Най-активна е в облачно време.
Речната пъстърва се среща нормално във високопланинските студени и бързо води, богати на разперен О2. Мигрира, с цел да хвърли хайвера си, а другояче е в непрекъснато придвижване, плувайки против течението. Когато би трябвало да преодолее някакво затруднение, тя прави високи скокове.
Тъмната ручейна пъстърва живее в студени води в Европа и Северна Америка. На цвят е тъмна, маслинова по люспите и чудесно насочена в своят среда, по тази причина е сложна за улавяне.
Хранене на пъстървата
Хранителната диета на пъстървата е като на всички хищни риби - те се хранят с живи организми, само че разликата, която е незначителна, идва от типа пъстървова риба. Като цяло в менюто им влизат дребните ракообразни, ларвите на водните инсекти, дребните мекотели, насекомите, които падат във водата, дребните рибки, поповите лъжички, жабите и даже дребните бозайници, плуващи повърхностно из водата.
Пъстървата се храни най-вече заран и вечер и може да се види по какъв начин изскача от водата в гонене на някое насекомо. Големите човеци от време на време ядат и своите дребни, както и хайвера. Най-обилно рибата се храни по време на стихия и вятър, когато огромен брой инсекти са издухани във водата.
Размножаване на пъстървата
Половата зрялост на пъстървата зависи от типа, само че нормално настава към 3-та и 4-та година при женските и година по-рано при мъжките. Размножаването на пъстървата става с яйца, познати добре на хората като червен хайвер с отлични вкусови и хранителни качества.
Времето на мятане на хайвера на пъстървата още веднъж зависи от типа, а плодовитостта е огромна - до 2 хиляди яйца на 1 кг тегло на рибата. Хайверът не е леплив, а диаметърът на яйцата е към 4 до 6, 5 милиметра с червеникав цвят.
След излюпването си дребните живеят независимо с помощта на жлъчната торбичка и след 1-2 седмици минават към независим живот, като се хранят с малък зоопланктон.
Пъстървата е единственият тип от рода на сьомгата, който не умира след хвърлянето на хайвера, а може да повтаря това неведнъж. Този факт дава опция пъстървата да стане първата риба от фамилията, която се развъжда и отглежда изкуствено във ферми, както за червен хайвер, по този начин и за месо.
Ползи от пъстървата
Тази риба има доста потребни свойства за човешкото здраве. Смята се, че нейната хранителна стойност е по-висока от тази на месото и се абсорбера доста по-лесно от човешкото тяло. Месото на пъстървата е богато на витамини, минерали и има добра калоричност.
Пъстървата е обект на деен лов на риба и по тази причина количеството пъстърва е доста намаляло. Затова е предпазен тип в Червената книга. Кулинарните качества на тази риба са доста, а рецептите с пъстърва са превъзходни.
