Проф. Слатински: Агресията на Путин срещу Украйна би била чудовищен акт на един геостратегически мегаломан
За разлика от футболния мач, обаче, в интернационалните разногласия и спорове с друга активност, нещата стоят по-особено. Там и малко евентуалното събитие би могло да се окаже доста допустимо и назад – доста евентуалното събитие би могло да се окаже малко допустимо.
От една страна през днешния ден Путиновото нахлуване против Украйна.изглежда безумно непопулярно и отвън Русия, и в Русия. Путин не може да не го схваща. Това към този момент не е като да откраднеш Крим.
В самия Крим въпреки че абсолютно съветската част от популацията, която е в голямо болшинство, да бе, да е и да бъде ЗА анексията, на процедура недоволството от това, което се случва след тази вероломна анексия не е по никакъв начин еднопосочно. Местните хора страдат от прииждането „ от материка “ на кохорти нови админи във всички структури и звена, които водят след себе си цели ескадрони алчни за бърза корупция в изключително огромни мащаби персони. Изведнъж дружно с анексията върху локалното население се стовариха нови закони в новата страна и доста техни витални тактики (нормативни, пенсионни, обществени, условия за правене на бизнес) се оказаха коренно изменени и даже разнебитени.
Без да не преставам в сходен дух, този път Путин няма елементарно да нахрани народа (народите) в Русия с териториални придобивки, в случай че те са заплатени с големи човешки и материални вреди. Разбира се, в случай че слуховете, че Путин е съществено болен са истина, от един човек в такова хипотетично положение мъчно може да се чака рационално мислене, той мисли в други категории и в други времеви вероятности, без да държи за човешките животи на простолюдието.
От друга страна, когато ескалацията на напрежението е доста висока, когато и от двете страни се дрънка с оръжия (независимо кой е крив и кой прав), когато взаимната нетърпимост ескалира в злоба и озлобеност, и мъничката искра може да провокира заплашителен пожар.
Малко и инцидентно неразбирателство, най-обикновен, даже не злоумишлен слух и нещата могат да излязат отвън надзор. Държавите са като хората – като се скарат за нещо се карат за всичко и като се скарат престават да си приказват, като стартира приписване на съперника на всевъзможни неприятни планове, а всичко потегля по спиралата на борбата и по перверзната логичност на самосбъдващото се предсказване, когато приписваш на другия обещано допустимо държание и с всичките си дейности провокираш това държание да се случи на процедура, с цел да възкликнеш по-късно Аз си знаех!
Ние през днешния ден сме доста покрай вероятната неконтролируема ескалация, за която спусков механизъм може да бъде нещо напълно дребно и по принцип нищожно в естествени условия.
В същото време в този момент Западът не е обединен и няма по какъв начин да бъде обединен.
Германия, европейският локомотив, не е в положение да се покаже като коренен фактор в борбата с Русия и няма по какъв начин да заеме твърда позиция. Защото тя при възможен боен спор, в случай че показва извънредно отношение към Путин и безусловна военна или най-малко материална поддръжка за Украйна, може да бъде основният губещ – немската стопанска система (особено откакто си стопираха нуклеарните централи) е подвластна от съветските енергийни запаси.
Да, Съединени американски щати може да доставя в Европа големи количества газ със своите кораби, само че Съединени американски щати постоянно ще работят по законите на пазара и в един миг в случай че някой заплати повече, корабите с газ могат да се насочат към него. Германската стопанска система сега не е подготвена за остра борба с Русия и това е неподлежащ на обжалване факт, който не е обвързван толкоз директно (предполагам) с конкретиката – кой тъкмо е на власт в Германия.
Германия е специфичен случай, само че и самата Европа не е в доста по-добро положение поради ресурсната си взаимозависимост от Русия. Още повече при сегашните инфлационни и неизбежни (може би) стагфлационни процеси.
Аз тук не върша задълбочени разбори, за част от тях не се усещам задоволително способен, а също така съм мощно привързан, тъй като Украйна е моя уязвимост, това е страната на младостта ми, там имам толкоз доста другари (украинци, руснаци и такива, които самите не знаят какви са – само че и едните, и другите, и третите са обезпокоени неимоверно мощно от нахлуване против Украйна и приказват не, че Русия ще нападне Украйна, а Путин).
Само желая да кажа, че да, експанзията на Путин против Украйна би била колосален акт на един геостратегически мегаломан и геополитически циклофреник с великоруски социопатни псих(олог)ични отклонения и аз се апелирам за Украйна. Надявам се въпреки и агресор, Путин, като нерешителен човек, който се бие единствено когато успеха му е обезпечена на 100%, дори на 110%, да не се осмели да нахлуе в Украйна.
И в това време осъзнавам, че Западът през днешния ден е надалеч по-слаб отпреди 5, 10 и дори 15 години. Геостратегическата случка и геополитическата неточност с войната в Ирак, мощното разлюляване на престижа на Съединени американски щати по света, явлението, което аз пръв нарекох Разширяване на Атлантическия океан (т.е. цивилизационният дрейв на Съединени американски щати и Европа в разнообразни посоки), свръхтежката финансова рецесия в края на първото и началото на второто десетилетие на този век, неописуемата лидерска рецесия в Европа, деморализиращият стрес в Европа след Миграционната рецесия, качествено другата роля на Китай, да прибавим и коронавирус пандемията, си споделят тежката дума.
В умозаключение, сегашният спор, обвързван със сигурността, независимостта, териториалната целокупност и самото битие на Украйна може да има разнообразни развития – към днешна дата всички сюжети са вероятни.
Да се надяваме, че Путин няма да нападне Украйна и да имаме вяра, че макар, че е заловен грубо в крачка, Западът (Европа и САЩ) ще успее да запази най-малко минималното равнище на единение, въпреки че залогът за Европа и Съединени американски щати в този момент е друг.
Европа може да загуби доста повече при боен спор сред Путин и Украйна, а Съединени американски щати могат да изгубят доста по-малко и даже сигурно да завоюват – несъмнено не толкоз във военно и морално, само че най-малко в икономическо и финансово отношение.
Добра причина за засилено взаимоотношение сред Съединени американски щати и Европа би било съдействието посред им, при което Съединени американски щати минимизират облагите си, а Европа минимизират загубите си при ескалация на спора (войната) в Украйна. Тук Съединени американски щати могат да ударят доста рамо, бленувам си, на Европа.
Ако Европа получи надеждни гаранции от Съединени американски щати, че ще бъде направено оптималното за минимизиране на вредите ѝ при възможен боен спор в Украйна, нейните, на Европа позиции могат да станат надалеч по-твърди и по-сплотени, а това би могло да отрезви Путин и да охлади военните му, вълчи апетити и да възпре надигащата се негова експанзия против Украйна.
Вярно е, че европейските правила и полезности изискват, колкото и на Европа това да не ѝ е към този момент по усета, от време на време жертви, дори немалки жертви (материални, стопански и финансови). Европа би трябвало да си даде сметка, че не може постоянно и във всичко в огромната геополитика и геоикономика да си на облага – има и други скъпи неща в името на които би трябвало да проявиш неотстъпчивост и воля за отстояване.
Но при благоприятни условия за минимизиране на тези жертви, основно на вредите от тях, европейският глас би звучал надалеч по-единно и по-уверено и би понижил убедеността на Путин, че може да играе на вътрешно-европейските несъгласия и да счита, че ресурсно е стиснал Европа за гушата, тъй че тя няма къде да върви – ще повика, ще повика, пък гласът ѝ ще пресипне и тя ще млъкне, както млъкна при войната в Грузия и бруталната анексия на Крим...
Николай Слатински
От една страна през днешния ден Путиновото нахлуване против Украйна.изглежда безумно непопулярно и отвън Русия, и в Русия. Путин не може да не го схваща. Това към този момент не е като да откраднеш Крим.
В самия Крим въпреки че абсолютно съветската част от популацията, която е в голямо болшинство, да бе, да е и да бъде ЗА анексията, на процедура недоволството от това, което се случва след тази вероломна анексия не е по никакъв начин еднопосочно. Местните хора страдат от прииждането „ от материка “ на кохорти нови админи във всички структури и звена, които водят след себе си цели ескадрони алчни за бърза корупция в изключително огромни мащаби персони. Изведнъж дружно с анексията върху локалното население се стовариха нови закони в новата страна и доста техни витални тактики (нормативни, пенсионни, обществени, условия за правене на бизнес) се оказаха коренно изменени и даже разнебитени.
Без да не преставам в сходен дух, този път Путин няма елементарно да нахрани народа (народите) в Русия с териториални придобивки, в случай че те са заплатени с големи човешки и материални вреди. Разбира се, в случай че слуховете, че Путин е съществено болен са истина, от един човек в такова хипотетично положение мъчно може да се чака рационално мислене, той мисли в други категории и в други времеви вероятности, без да държи за човешките животи на простолюдието.
От друга страна, когато ескалацията на напрежението е доста висока, когато и от двете страни се дрънка с оръжия (независимо кой е крив и кой прав), когато взаимната нетърпимост ескалира в злоба и озлобеност, и мъничката искра може да провокира заплашителен пожар.
Малко и инцидентно неразбирателство, най-обикновен, даже не злоумишлен слух и нещата могат да излязат отвън надзор. Държавите са като хората – като се скарат за нещо се карат за всичко и като се скарат престават да си приказват, като стартира приписване на съперника на всевъзможни неприятни планове, а всичко потегля по спиралата на борбата и по перверзната логичност на самосбъдващото се предсказване, когато приписваш на другия обещано допустимо държание и с всичките си дейности провокираш това държание да се случи на процедура, с цел да възкликнеш по-късно Аз си знаех!
Ние през днешния ден сме доста покрай вероятната неконтролируема ескалация, за която спусков механизъм може да бъде нещо напълно дребно и по принцип нищожно в естествени условия.
В същото време в този момент Западът не е обединен и няма по какъв начин да бъде обединен.
Германия, европейският локомотив, не е в положение да се покаже като коренен фактор в борбата с Русия и няма по какъв начин да заеме твърда позиция. Защото тя при възможен боен спор, в случай че показва извънредно отношение към Путин и безусловна военна или най-малко материална поддръжка за Украйна, може да бъде основният губещ – немската стопанска система (особено откакто си стопираха нуклеарните централи) е подвластна от съветските енергийни запаси.
Да, Съединени американски щати може да доставя в Европа големи количества газ със своите кораби, само че Съединени американски щати постоянно ще работят по законите на пазара и в един миг в случай че някой заплати повече, корабите с газ могат да се насочат към него. Германската стопанска система сега не е подготвена за остра борба с Русия и това е неподлежащ на обжалване факт, който не е обвързван толкоз директно (предполагам) с конкретиката – кой тъкмо е на власт в Германия.
Германия е специфичен случай, само че и самата Европа не е в доста по-добро положение поради ресурсната си взаимозависимост от Русия. Още повече при сегашните инфлационни и неизбежни (може би) стагфлационни процеси.
Аз тук не върша задълбочени разбори, за част от тях не се усещам задоволително способен, а също така съм мощно привързан, тъй като Украйна е моя уязвимост, това е страната на младостта ми, там имам толкоз доста другари (украинци, руснаци и такива, които самите не знаят какви са – само че и едните, и другите, и третите са обезпокоени неимоверно мощно от нахлуване против Украйна и приказват не, че Русия ще нападне Украйна, а Путин).
Само желая да кажа, че да, експанзията на Путин против Украйна би била колосален акт на един геостратегически мегаломан и геополитически циклофреник с великоруски социопатни псих(олог)ични отклонения и аз се апелирам за Украйна. Надявам се въпреки и агресор, Путин, като нерешителен човек, който се бие единствено когато успеха му е обезпечена на 100%, дори на 110%, да не се осмели да нахлуе в Украйна.
И в това време осъзнавам, че Западът през днешния ден е надалеч по-слаб отпреди 5, 10 и дори 15 години. Геостратегическата случка и геополитическата неточност с войната в Ирак, мощното разлюляване на престижа на Съединени американски щати по света, явлението, което аз пръв нарекох Разширяване на Атлантическия океан (т.е. цивилизационният дрейв на Съединени американски щати и Европа в разнообразни посоки), свръхтежката финансова рецесия в края на първото и началото на второто десетилетие на този век, неописуемата лидерска рецесия в Европа, деморализиращият стрес в Европа след Миграционната рецесия, качествено другата роля на Китай, да прибавим и коронавирус пандемията, си споделят тежката дума.
В умозаключение, сегашният спор, обвързван със сигурността, независимостта, териториалната целокупност и самото битие на Украйна може да има разнообразни развития – към днешна дата всички сюжети са вероятни.
Да се надяваме, че Путин няма да нападне Украйна и да имаме вяра, че макар, че е заловен грубо в крачка, Западът (Европа и САЩ) ще успее да запази най-малко минималното равнище на единение, въпреки че залогът за Европа и Съединени американски щати в този момент е друг.
Европа може да загуби доста повече при боен спор сред Путин и Украйна, а Съединени американски щати могат да изгубят доста по-малко и даже сигурно да завоюват – несъмнено не толкоз във военно и морално, само че най-малко в икономическо и финансово отношение.
Добра причина за засилено взаимоотношение сред Съединени американски щати и Европа би било съдействието посред им, при което Съединени американски щати минимизират облагите си, а Европа минимизират загубите си при ескалация на спора (войната) в Украйна. Тук Съединени американски щати могат да ударят доста рамо, бленувам си, на Европа.
Ако Европа получи надеждни гаранции от Съединени американски щати, че ще бъде направено оптималното за минимизиране на вредите ѝ при възможен боен спор в Украйна, нейните, на Европа позиции могат да станат надалеч по-твърди и по-сплотени, а това би могло да отрезви Путин и да охлади военните му, вълчи апетити и да възпре надигащата се негова експанзия против Украйна.
Вярно е, че европейските правила и полезности изискват, колкото и на Европа това да не ѝ е към този момент по усета, от време на време жертви, дори немалки жертви (материални, стопански и финансови). Европа би трябвало да си даде сметка, че не може постоянно и във всичко в огромната геополитика и геоикономика да си на облага – има и други скъпи неща в името на които би трябвало да проявиш неотстъпчивост и воля за отстояване.
Но при благоприятни условия за минимизиране на тези жертви, основно на вредите от тях, европейският глас би звучал надалеч по-единно и по-уверено и би понижил убедеността на Путин, че може да играе на вътрешно-европейските несъгласия и да счита, че ресурсно е стиснал Европа за гушата, тъй че тя няма къде да върви – ще повика, ще повика, пък гласът ѝ ще пресипне и тя ще млъкне, както млъкна при войната в Грузия и бруталната анексия на Крим...
Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ