Страхът на бащите: „Дали ще се справя?“
За множеството майки, изключително тези, които раждат за първи път, е плашещо всяко съмнение и всяко „ ами в случай че? “. Те се опасяват от: дали бебето диша, дали се развива вярно за възрастта си, дали няма да го заболи гърлото след втория сладолед, дали ще проговори в точния момент, дали няма да се запознае с „ неприятни деца “, дали...
За какво се опасяват обаче новите бащи?
Страховете може да са различни в взаимозависимост от възрастта на детето, от това дали е наследник или дъщеря; може да са за дреболии или за нещо извънредно значимо, само че постоянно са действителни и завладяващи. Които стягат сърцето като желязна паяжина. И сигурно са доста повече, а и по-големи от страховете, които са изпитвали нашите татковци.
Основната, първична и световна суматоха е „ Дали ще се оправя като татко? “, изразявана по-детайлно в „ Ще се науча ли да държа бебето по този начин, че да не се счупи? ”, „ Ами в случай че го изпусна? ” и други сходни.
Всеки, безусловно всеки, татко може да се оправи прелестно в грижите за детето си, без значение какви са те, в случай че размени горните въпроси с мисълта: " Ще направя всичко по силите си, с цел да е добре, ще го науча на всичко, което знам и мога. “ Или още по-добре с крилатата фраза на Монтен: „ Опитът учи. “
Те важат за всяка възраст – и на бащата, и на детето.
При бебетата нещата се учат бързо – в крачка. Няма доста време да репетираш с точната температура на млякото (мери се най-бързо, като капнете капка от него отвътре на китката, тъй като там кожата е най-нежна и чувствителна), или на водата за къпане (тя пък се пробва, като натопите лакътя си, в случай че нямате термометър за вана, естествено).
Прочетете целия текст в Новите Родители.
