За по-малко от век Украйна е била многократко във фокуса

За по-малко от век Украйна е била многократко във фокуса на интернационалното публично мнение. " Гладомор ", повредата в Чернобил, " Оранжевата гражданска война ", " Евромайдан " са част от събитията, предиздвикали Европа да се вглежда с огромна угриженост или с вяра в Украйна. Едва ли обаче интернационалното внимание е било толкоз продължително концентрирано върху Украйна и по този начин алармирано, колкото през последните няколко години. Анексирането на Крим и маскираната милитаризирана интервенция на Русия в Донбас се трансфораха в трагичен тест за Запада.

Резултатът от него е към момента неразбираем. Руската интервенция в Украйна не е конфликт сред две страни. От метода, по който Европейски Съюз и НАТО ѝ противодействат, зависи освен ориста на Украйна. Залогът е доста по-голям – става дума за стабилността в Европа и климата на интернационалните връзки. Никоя европейска страна не е обезпечена от нови " Крим-ове ". Светът не е в положение на война, само че мирът е подложен под подозрения.

Как стана допустимо?

Западът беше сюрпризиран от откъсването на Крим и от опита да се " кипъризира " Украйна посредством основаването на проруски републики в Донбас. Но съветската експанзия не беше импровизация. Налице бяха няколко условия, които приготвиха съветската интервенция в Украйна. Първото от тях е тактиката на президента Путин да бъде ревизиран откритият международен ред. От години съветската агитация постанова убеждението, че било пристигнало време за възобновяване на съветското достолепие. И това можело да стане, като се преразгледа международния ред. Разполагайки с възходящ боен капацитет, Путин е с упоритостта Русия да бъде още веднъж онази могъща мощ, с която всички са се съобразявали. В сгода на тази си тактика Кремъл подхваща провокативни дейности, с които предизвестява света за своето господство. Анексирането на Крим и намесата в Украйна са дейности таман в тази посока.

Второто изискване, което направи допустима съветската експанзия в Украйна, произтича от политиката на Кремъл да преодолява неприятните стопански индикатори посредством външно-политически случки. Когато популацията на страна като съветската придобие чувството, че живее в " казармена страна ", легитимността на властническата власт се освобождава от рецесии, жителите подценяват стягането на коланите, " народът " се сплотява към водача. Заедно с това, вземайки Крим, Путин сполучливо внуши на огромна част от руснаците, че страната още веднъж е в напредък.

Руската експанзия води началото си от още нещо – от реактивирането на имперската политика на Кремъл. Присвояването на Крим и намесата в Украйна са последица от убеждението на Кремъл, че някогашните руски републики могат да бъдат " реинтегрирани ". Москва гледа на днешните постсъветски граници като на нещо " инцидентно " и " незаслужено ". Разпадайки се, някогашната имперската страна стартира да възприема себе си като " разграничена нация ". А когато такова схващане се вкорени в всеобщото схващане, то елементарно изкушава към занемаряване на непознатия суверенитет, включително и с " оръжие в ръка ". Идеята за разграничената нация създаде през предишния век нацистката воля за " аншлуса " – за присъединението към Германия на Австрия, на Елзас-Лотарингия, на чехословашката Судетска област. Това събиране на " разграничената нация " е един ужасяващ спомен. Но Русия наподобява се блазни от повтарянето му.

Четвъртото изискване за опцията на съветската интервенция в Украйна се оформи от обърканото държание на Запада през 2008 година, когато Грузия получи единствено официална поддръжка от Запада в спора ѝ с Русия. Неотдавна Владимир Горбулин, шеф на украинския Институт за стратегически проучвания, стигна до констатацията: " Примерът на Украйна демонстрира какво може да се случи, в случай че Русия не бъде отблъсната в точния момент ". В. Горбулин имаше поради събитието, че с цел да се стигне до анексирането на Крим и намесата в Донбас, години наред на Русия ѝ е била давана опция да спонсорира украински политици, да образува осведомителното пространство съгласно своите ползи, да настанява свои сътрудници на въздействие в държавната администрация и така нататък Склонен съм да разширя това предупредително (поучително) наблюдаване. Примерът на Украйна демонстрира какво може би не би се случило на Украйна, в случай че през 2008 година НАТО и Европейски Съюз бяха имали по-решителна политика против съветските искания за прекрояване на интернационално откритите граници в Кавказ.

Отпорът: Украйна и Западът

Тригодишният опит демонстрира: с цел да се противодейства резултатно на съветската експанзия в Украйна е належащо неизменност, увереност и комбиниране от политически и стопански дейности, както и от военно съдействие. Реформите в Украйна и поддържането на глобите на Запада не са единствените, само че са измежду най-неотложните ограничения за отпор.

От предпочитано значение за сполучливото противопоставяне на Русия е Киев да реализира предвижданите стопански, административни и правосъдни промени. Защото проблемите на Украйна идват освен от Русия, само че и от самата нея. Ако Украйна се трансформира в положително място за живеене, съветските опити за интервенция са обречени.

Настъпи ли обаче срив в стопанската система, никакви оръжия няма да могат да защитят Украйна. Макар че напоследък страната реализира окуражаващ прогрес, към момента доста се чака. Украйна е на 81-во място в тазгодишния Индекс за конкурентоспособност на Световния стопански конгрес. Притеснително е, че страната се показва доста едва при индикатори, с които се регистрира активността на държавните институции: заема едвам 129-то място при оценка на независимостта на правосъдната система; при отбраната на собствеността е на 128-о място, а по индикатора " битка с проведената престъпност " е на нежеланото 113-о място. За да бъде предпазена от икономическата и военна преса на Русия, Киев следва да вземем за пример внезапно да понижи енергоемкостта на стопанската система си, която е два пъти по-висока от съветската и 10 пъти над междинната за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Без опция е също по този начин битката против корупцията, която е придобила в Украйна великански мащаби.

Наложителността на промените в Украйна има още една проекция. Големите стопански компликации, високата корупция и неефективната държавна администрация могат да провокират неодобрение с рискови последствия. Допълнително усилвано от съветските " заводи за тролове ", негодуванието би могло да докара след изборите през 2019 година до смяна на политическия курс на страната. Знае се: рецесията на доверието към властта елементарно се трансформира в рецесия на самата власт. Може да се допусна, че таман в тази посока ще работи " хибридната мощ " на Кремъл: умората на украинците от несвършващата война и от бедността да се трансформира в подозрение в потенциала на Киев да се оправя с огромните провокации.

Ако евроатлантическите съдружници желаят да противодействат на съветската експанзия в Украйна, явно ще би трябвало да продължат финансовата си помощ за Киев, само че също по този начин ще е неотложно поредно да упражняват напън за ефикасни промени и за радикална борба против корупцията. В този подтекст е оправдано да бъдат прибавени две ангажименти. Все повече зачестяват недоволствата, отправяни и от двете направления: Европейски Съюз упреква Киев, че не прави или забавя нужните промени, а Украйна се оплаква, че предоставяната помощ е непропорционална на потребностите на страната. Неотдавна беше изказана и тезата: " Ние вършим европейски промени без европейски вероятности ". Тези взаимни обвинявания са контрапродуктивни, когато са несъизмерими с съответните благоприятни условия, с които разполагат Европейски Съюз и Украйна. И в двете направления е потребно рецензията да се съвместява със самооценка.

От своя страна Западът следва да продължи и даже да разшири глобите против Русия. Те карат Кремъл да си дава сметка, че сходни дейности му костват прекомерно скъпо, с цел да си ги разрешава. В поддържането им се съдържат значими послания: първо, че Западът е обединен против съветските закани, второ, че Западът е взаимен с Украйна, и трето, че експанзията има цена и Москва би трябвало да я заплаща. В рамките на Европейски Съюз до момента имаше единодушие в тази област. Но обособени европейски столици от време на време декларират подозренията си в полезността на глобите. Тази наклонност алармира за заплаха – Русия е мощна не толкоз сама по себе си, колкото и когато Западът отслаби единството си. Разноречието за глобите е неприятен сигнал, който би стимулирал Кремъл за нови случки.

Струва си в границите на българското председателство, когато ще се разисква дали те да бъдат продължени, да се преодолеят обрисувалите се съмнения измежду европейските съдружници. Разбира се, България ще би трябвало на първо време да се оправи със самата себе си. Смущаващи са да вземем за пример несъгласията в някои изявления на президента Радев или на премиера Борисов във връзка с глобите. Обезпокоителен е фактът, че към този момент съвсем не се приказва за аргументите, довели до глобите, нито за техните цели. Дебатът целеустремено се отклонява от тематиката за предназначението на глобите към тематиката за уязвените стопански ползи на фирмите. Страните от Източна и Централна Европа би трябвало да са най-заинтересовани от поддържане режима на глобите. Защото в нашия район не може да има обезпечен мир, до момента в който не сме обезпечени против каквато и да било нападателна политика. Санкциите имат тази цел. Защитата им е отбрана на личните ни ползи.

Накрая си коства да отбележа и опцията за цивилен отпор на експанзията в Украйна. Кремъл основава два мита – митът за свободно иредентистко волеизявление в Крим преди намесата на Русия, както и митът за революция в Украйна, към която Русия била непричастна. Путин желае да прикрие ролята си на агресор, като редуцира ставащото до някакъв местен спор. И надлежно, Кремъл, първоизточникът на спора, да бъде припознат не като страна, а като медиатор.

Ако приемем за даденост експанзията да бъде обговаряна като вътрешно-украински спор, почтено ще допуснем виновникът да влезе в ролята на умиротворител. Може ли да си позволим такава доверчивост?

" Дневник " препечатва публикацията на Лазар Копринаров - професор в Югозападен университет " Неофит Рилски ", някогашен дипломат на България във Венецуела (2001-2006), от портала " Култура "

Всичко, което би трябвало да знаете за: Украинската рецесия (2324)