Защо се надигнаха пилотите от Райънеър?
За водачите на " Райънеър " няма даже и по една чаша безвъзмездна вода или кафе. И освен това. Стачката в огромната нискотарифна самолетна компания хвърля светлина върху мизерните условия на труд и възнаграждение за водачите, показва Дойче веле.
Днес си в Ню Йорк, на следващия ден - в Бангкок. Преспиваш в първокласни хотели, а приятна компания ти вършат нормално младички стюардеси. Това отколешно факсимиле за специалността на водача към момента не е напълно отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват.
Днес към този момент следим една съвсем пролетаризирана пилотска специалност, където най-много младежите затъват в големи задължения, преследвайки фантазиите си за полет в небето. Те нормално са принудени сами да си заплащат образованието, а след това мъчно си намират непрекъсната работа в някоя самолетна компания. Проблемът им е огромен, задълженията - още по-големи - неведнъж над 150 хиляди евро.
" Плащай, с цел да летиш "
Млади водачи, които към този момент са положили теоретическите изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с ръководството на някой дребен състезателен аероплан, все по-често са принудени даже да си заплащат, с цел да седнат на мястото на помощник-пилота в огромна пътническа машина паралелно с умел сътрудник. Само по този метод те могат да получат съответния лиценз за ръководство на Боинг- 737, което пък е причина за кариера като водач на пътнически аероплан. Запознати със обстановката в " Райънеър " настояват, че и там все по-често се практикува моделът " Плащай, с цел да летиш ". Младите водачи освен че не получават пари за работата си като помощници, а и би трябвало сами да си заплащат за сходна опция.
Пилотската специалност е единствената, която начинаещите си " купуват " против доста пари и след това години наред живеят на ръба на банкрута. Чудно ли е тогава, че тя към този момент въобще не е така привлекателна, както беше - изключително като се има поради, че в областта на връзките или на финансите младежите могат да изкарват доста повече пари.
А водачите на " Райънеър " - най-голямата самолетна компания в Европа, която предходната година обслужи 128 милиона пасажери - са в изключително тежко състояние. Една от най-големите нискотарифни компании в света се счита от водачите и за един от най-лошите работодатели. Тяхното оскърбление се натрупа към този момент от години, а през днешния ден най-сетне се изля в огромна пилотска стачка.
Напоследък водачите така и така всеобщо напущат компанията. Твърди се, че единствено през предходната година фуражките са си взели 700 водачи. " Не съм сюрпризиран ", споделя Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 година е пилотирал боинги на " Райънеър ", а през днешния ден работи за една китайска самолетна компания и получава много повече пари.
Според немския профсъюз на водачите " Кокпит ", началната пилотска заплата в " Райънеър " е към 25-30 хиляди евро годишно - преди налози. След пет години стаж асистент водачите могат да стигнат до 70 хиляди годишно, а опитните първи водачи изкарват до 130 хиляди евро на година. Китайски самолетни компании заплащат на опитните водачи до 300 хиляди евро годишно, а и фирмените условия нормално са доста по-добри. Защото на интернационалния трудов пазар има остатък от млади помощник-пилоти - и дефицит на опитни капитани.
Според фирмената тактика на " Райънеър ", в Европа личният състав е разпределен в към 80 бази - от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В съвсем всички страни заплащането се разграничава, освен това доста водачи работят не на трудов контракт, а официално като самонаети лица, така че плашат и двойни обществени осигуровки. Тази раздробеност е преднамерена - и таман в следствие от нея личният състав дълги години не можеше да се провежда и да отбрани правата си.
Трудови контракти с повече права
Ето за какво едно от най-важните претенции на водачите е да получат трудови контракти при идентични условия. Те са изключително недоволни и от обстоятелството, че - за разлика от множеството други самолетни компании - " Райънеър " им заплаща само действителните часове в полет, само че не и дългите престои заради нормалните закъснения. Дори когато закъсненията са изключително продължителни, личният състав не получава нито в допълнение възнаграждение, нито пък командировъчни за покриване на вероятно нужните нощувки и спомагателни разноски.
Джеймс Аткинсън споделя: " В почивните ми дни постоянно се случваше да ми се обадят с молба на лични разходи да се добера до някоя от базите на " Райънеър ", където сега липсвал личен състав. Така от време на време съм имал тежки петдневни смени, след които на лични разходи е трябвало да се прибирам назад в личната си база. Това напряко те унищожава. " Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания сред базите в този момент е в центъра на рецензията, която огласяват водачите. Да не приказваме пък за парадокси като това, че на борда водачите би трябвало да си заплащат даже за минералната вода и за кафетата, които пият. " Никой от екипажа не получава даже една бутилка минерална вода. Ако искаш вода - купувай си я ", споделя Аткинсън. /Дойче веле
Днес си в Ню Йорк, на следващия ден - в Бангкок. Преспиваш в първокласни хотели, а приятна компания ти вършат нормално младички стюардеси. Това отколешно факсимиле за специалността на водача към момента не е напълно отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват.
Днес към този момент следим една съвсем пролетаризирана пилотска специалност, където най-много младежите затъват в големи задължения, преследвайки фантазиите си за полет в небето. Те нормално са принудени сами да си заплащат образованието, а след това мъчно си намират непрекъсната работа в някоя самолетна компания. Проблемът им е огромен, задълженията - още по-големи - неведнъж над 150 хиляди евро.
" Плащай, с цел да летиш "
Млади водачи, които към този момент са положили теоретическите изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с ръководството на някой дребен състезателен аероплан, все по-често са принудени даже да си заплащат, с цел да седнат на мястото на помощник-пилота в огромна пътническа машина паралелно с умел сътрудник. Само по този метод те могат да получат съответния лиценз за ръководство на Боинг- 737, което пък е причина за кариера като водач на пътнически аероплан. Запознати със обстановката в " Райънеър " настояват, че и там все по-често се практикува моделът " Плащай, с цел да летиш ". Младите водачи освен че не получават пари за работата си като помощници, а и би трябвало сами да си заплащат за сходна опция.
Пилотската специалност е единствената, която начинаещите си " купуват " против доста пари и след това години наред живеят на ръба на банкрута. Чудно ли е тогава, че тя към този момент въобще не е така привлекателна, както беше - изключително като се има поради, че в областта на връзките или на финансите младежите могат да изкарват доста повече пари.
А водачите на " Райънеър " - най-голямата самолетна компания в Европа, която предходната година обслужи 128 милиона пасажери - са в изключително тежко състояние. Една от най-големите нискотарифни компании в света се счита от водачите и за един от най-лошите работодатели. Тяхното оскърбление се натрупа към този момент от години, а през днешния ден най-сетне се изля в огромна пилотска стачка.
Напоследък водачите така и така всеобщо напущат компанията. Твърди се, че единствено през предходната година фуражките са си взели 700 водачи. " Не съм сюрпризиран ", споделя Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 година е пилотирал боинги на " Райънеър ", а през днешния ден работи за една китайска самолетна компания и получава много повече пари.
Според немския профсъюз на водачите " Кокпит ", началната пилотска заплата в " Райънеър " е към 25-30 хиляди евро годишно - преди налози. След пет години стаж асистент водачите могат да стигнат до 70 хиляди годишно, а опитните първи водачи изкарват до 130 хиляди евро на година. Китайски самолетни компании заплащат на опитните водачи до 300 хиляди евро годишно, а и фирмените условия нормално са доста по-добри. Защото на интернационалния трудов пазар има остатък от млади помощник-пилоти - и дефицит на опитни капитани.
Според фирмената тактика на " Райънеър ", в Европа личният състав е разпределен в към 80 бази - от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В съвсем всички страни заплащането се разграничава, освен това доста водачи работят не на трудов контракт, а официално като самонаети лица, така че плашат и двойни обществени осигуровки. Тази раздробеност е преднамерена - и таман в следствие от нея личният състав дълги години не можеше да се провежда и да отбрани правата си.
Трудови контракти с повече права
Ето за какво едно от най-важните претенции на водачите е да получат трудови контракти при идентични условия. Те са изключително недоволни и от обстоятелството, че - за разлика от множеството други самолетни компании - " Райънеър " им заплаща само действителните часове в полет, само че не и дългите престои заради нормалните закъснения. Дори когато закъсненията са изключително продължителни, личният състав не получава нито в допълнение възнаграждение, нито пък командировъчни за покриване на вероятно нужните нощувки и спомагателни разноски.
Джеймс Аткинсън споделя: " В почивните ми дни постоянно се случваше да ми се обадят с молба на лични разходи да се добера до някоя от базите на " Райънеър ", където сега липсвал личен състав. Така от време на време съм имал тежки петдневни смени, след които на лични разходи е трябвало да се прибирам назад в личната си база. Това напряко те унищожава. " Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания сред базите в този момент е в центъра на рецензията, която огласяват водачите. Да не приказваме пък за парадокси като това, че на борда водачите би трябвало да си заплащат даже за минералната вода и за кафетата, които пият. " Никой от екипажа не получава даже една бутилка минерална вода. Ако искаш вода - купувай си я ", споделя Аткинсън. /Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ