Гледаме за първи път у нас Електра от Рихард Щраус
За първи път в България феновете на класиката ще се насладят на „ Електра “ от Рихард Щраус в режисьорската версия на Пламен Карталов. Така Софийската опера се причислява към най-престижните театри в света, които имат в афиша си модернистичната творба.
„ Електра “ е следващата извънредно комплицирана креативна задача, пред която се изправя националната натрупа – след тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “, „ Тристан и Изолда “ и „ Парсифал “ от Рихард Вагнер. Само и само български артисти се оправят ослепително с вокалния жанр на Рихард Щраус. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови компликации, а Пламен Карталов както постоянно извайва художествените облици и ги слага в нови измерения.
Премиерата на „ Електра “ се появява във време на пандемия и редица тествания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера тъкмо в този миг да показа пред своята вярна аудитория вълнуващ театър, който обрисува ясна визия за развиването на театъра в близкото бъдеще, разяснява Пламен Карталов.
В основните функции ще забележим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – като Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска като Хризотемида, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в облика на Орест. Диригент е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке.
„ Драмата на Електра се състои в това, че всичко положително, което е била тя в живота си до гибелта на Агамемнон, е мъртво. За нея няма път напред. Тя има силата да отхвърли цялата реалност, демонстрира темперамент, а характерът е спорът на душата с действителността. Ако този проблем има извод, той е, че мощният човек може да бъде добър или неприятен по собствен избор, а слабият може да бъде единствено неприятен. От доста време Електра е част от живота ми. Мощната й фигура позволява до себе си единствено този, който изцяло й се отдава, споделя Лилия Кехайова, призовавана на моменти от маестро Карталов да бъде „ като пума ", " като мъж ", " като захласната ".
„ Не схващам света в черно и бяло. Постъпките на Електра са оправдани, нейният лозунг е " Кръвта се отмива единствено с кръв ", а моят е " Тъмнината може да изчезне, единствено когато има още повече светлина ". По мотив на отмъщението съм съгласна с Конфуций, който споделя: " Преди да тръгнеш на път към възмездие, изрови два гроба ". В случая с Електра, гробовете са повече “, разяснява Диана Гуглина.
През 1903 година Рихард Щраус участва на премиерата на пиесата „ Електра “, приспособена от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът незабавно схваща, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата слагат началото на извънредно плодотворно съдействие, което ще продължи 20 години и ще сътвори шест опери.
Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след изумителния триумф на „ Саломе “ през 1905 година. Любопитно е да се означи, че новата му концепция има същия генезис като „ Саломе “ - пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолт в основната роля. Но приликите свършват дотук. В взаимната си работа Щраус и Хофманстал реализират съвършен баланс сред текст и партитура. Хофманстал се преценява с бележките на композитора и преработва обособени елементи на либретото. Всичко това се случва посредством писма по пощата, защото писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.
„ Електра “ е извънредно новаторско произведение в едно деяние, чийто сюжет включва ликвидиране, машинация и възмездие: Електра е захласната от желанието си да отмъсти за гибелта на своя татко Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния ухажор Егист. Накрая удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в възторг, само че преди края на танца се свлича мъртва на земята. След тригодишна работа „ Електра “ е приключена. Световната премиера е на 25 януари 1909 година в Кралската опера в Дрезден. След „ Електра “ Щраус се отдръпва назад към по-консервативен жанр на композиране. Партитурата на „ Електра “ е отдадена на Натали и Вили Левин – близки другари на композитора.
„ Електра “ е следващата извънредно комплицирана креативна задача, пред която се изправя националната натрупа – след тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “, „ Тристан и Изолда “ и „ Парсифал “ от Рихард Вагнер. Само и само български артисти се оправят ослепително с вокалния жанр на Рихард Щраус. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови компликации, а Пламен Карталов както постоянно извайва художествените облици и ги слага в нови измерения.
Премиерата на „ Електра “ се появява във време на пандемия и редица тествания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера тъкмо в този миг да показа пред своята вярна аудитория вълнуващ театър, който обрисува ясна визия за развиването на театъра в близкото бъдеще, разяснява Пламен Карталов.
В основните функции ще забележим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – като Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска като Хризотемида, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в облика на Орест. Диригент е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке.
„ Драмата на Електра се състои в това, че всичко положително, което е била тя в живота си до гибелта на Агамемнон, е мъртво. За нея няма път напред. Тя има силата да отхвърли цялата реалност, демонстрира темперамент, а характерът е спорът на душата с действителността. Ако този проблем има извод, той е, че мощният човек може да бъде добър или неприятен по собствен избор, а слабият може да бъде единствено неприятен. От доста време Електра е част от живота ми. Мощната й фигура позволява до себе си единствено този, който изцяло й се отдава, споделя Лилия Кехайова, призовавана на моменти от маестро Карталов да бъде „ като пума ", " като мъж ", " като захласната ".
„ Не схващам света в черно и бяло. Постъпките на Електра са оправдани, нейният лозунг е " Кръвта се отмива единствено с кръв ", а моят е " Тъмнината може да изчезне, единствено когато има още повече светлина ". По мотив на отмъщението съм съгласна с Конфуций, който споделя: " Преди да тръгнеш на път към възмездие, изрови два гроба ". В случая с Електра, гробовете са повече “, разяснява Диана Гуглина.
През 1903 година Рихард Щраус участва на премиерата на пиесата „ Електра “, приспособена от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът незабавно схваща, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата слагат началото на извънредно плодотворно съдействие, което ще продължи 20 години и ще сътвори шест опери.
Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след изумителния триумф на „ Саломе “ през 1905 година. Любопитно е да се означи, че новата му концепция има същия генезис като „ Саломе “ - пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолт в основната роля. Но приликите свършват дотук. В взаимната си работа Щраус и Хофманстал реализират съвършен баланс сред текст и партитура. Хофманстал се преценява с бележките на композитора и преработва обособени елементи на либретото. Всичко това се случва посредством писма по пощата, защото писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.
„ Електра “ е извънредно новаторско произведение в едно деяние, чийто сюжет включва ликвидиране, машинация и възмездие: Електра е захласната от желанието си да отмъсти за гибелта на своя татко Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния ухажор Егист. Накрая удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в възторг, само че преди края на танца се свлича мъртва на земята. След тригодишна работа „ Електра “ е приключена. Световната премиера е на 25 януари 1909 година в Кралската опера в Дрезден. След „ Електра “ Щраус се отдръпва назад към по-консервативен жанр на композиране. Партитурата на „ Електра “ е отдадена на Натали и Вили Левин – близки другари на композитора.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ