Омбудсманът иска задълбочен анализ на преобразуването на ВУЗ-ове
За публично разискване и изчерпателен разбор по отношение на преобразуването на държавни висши учебни заведения, упорства омбудсманът Диана Ковачева в рекомендация към министъра на образованието Николай Денков.
Поводът за настояването ѝ са получени позиции от Студентските препоръки на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “. В тях те показват противоречие с концепцията на просветителното министерство за обединяване и преструктуриране на държавни висши учебни заведения.
„ Студентските препоръки одобряват като опасност към идентичността и автономията на двете висши образователни заведения сливането им с други висши образователни заведения. Те недоволстват и от неналичието на бистрота при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ-ове в страната “, написа омбудсманът.
Проф. Ковачева обръща внимание, че Студентските препоръки недоволстват от неналичието на бистрота при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ в страната, както и от неналичието на разбор за изгодите от сливането на висше учебно заведение с други такива.
„ Посочва се позицията на противоречие за препоръчаната промяна изказана от Европейската асоциация на професионалните висши учебни заведения - EURASHE, „ която ползвайки своя опит, ясно предизвести за бъдещите негативи от възможното обединяване на висшите учебни заведения в България “. Цитира се и мнението на президента на EURASHE господин Армандо Пирес, съгласно който има „ доста отрицателни последствия в други европейски страни когато преструктурирането се реализира „ от горната страна надолу “ без поддръжката на тези, които дават висше обучение на място “, добавя публичният бранител.
Омбудсманът показва, че Студентският съвет към ВУТП се притеснява, че предлаганите промени за обединяване на висшите учебни заведения по-скоро ще доведат до занижаване на качеството на образование и до заличаване идентичността на ВУТП пред основните им сътрудници в телекомуникационния и IT бранш, както и на 140-годишната история на Висшето учебно заведение.
Диана Ковачева осведоми, че Студентският съвет към МГУ също е несъгласен с окрупняването на университетите в мега структури и е безапелационен, че университетът им е неповторим, има построена известност, различим е на международната карта, единствен в страната, а в Европа е един от 4-те минни университета.
„ Като народен омбудсман проследявам от близко процесите в системата на висшето обучение. Постъпващите в институцията многочислени сигнали и тъжби от жители обгръщат съвсем целия набор от проблеми и дават опция за противоположна връзка и разбор на приложимостта на подхванатите ограничения и за действието на системата на висшето обучение “, написа още Ковачева.
Тя акцентира, че е осведомена с признатата Стратегия за развиване на висшето обучение у нас за интервала 2021-2030 година, чиято цел е да обезпечи стабилно развиване на висшето обучение в страната за посочения интервал. Но показва страдание, че при приемането на Стратегията значителен недостиг е неналичието на необятна и обществена полемика с представители на академичната общественост.
„ Наясно съм, че задачите, които се слагат пред висшето обучение в страната са разследване от процесите на глобализация и нуждата българските висши учебни заведения да се интегрират сполучливо в общото европейско университетско пространство. В същото време, намирам, че е належащо да се съхранява идентичността на националната ни просветителна система, националните просветителни обичаи и основаните положителни практики. Тази позиция показах и при приемането на Стратегия за развиването на висшето обучение в Република България за интервала 2021-2030 година “, добавя тезата си омбудсманът.
Диана Ковачева показва още, че в академичната общественост остава чувството, че промените се правят небрежно и без доказване на тяхната успеваемост, което поражда подозрения за задълбочаване на проблемите във висшето обучение и занижаване на качеството му.
„ В този смисъл, считам, че е належащо необятно публично разискване със заинтригуваните страни и академичната общественост като се регистрират всички условия, свързани с особеностите и потребностите на развиването на страната, на съответния район, което виновните институции би трябвало да правят оценка заслужено и независимо “, предлага омбудсманът.
Поводът за настояването ѝ са получени позиции от Студентските препоръки на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “. В тях те показват противоречие с концепцията на просветителното министерство за обединяване и преструктуриране на държавни висши учебни заведения.
„ Студентските препоръки одобряват като опасност към идентичността и автономията на двете висши образователни заведения сливането им с други висши образователни заведения. Те недоволстват и от неналичието на бистрота при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ-ове в страната “, написа омбудсманът.
Проф. Ковачева обръща внимание, че Студентските препоръки недоволстват от неналичието на бистрота при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ в страната, както и от неналичието на разбор за изгодите от сливането на висше учебно заведение с други такива.
„ Посочва се позицията на противоречие за препоръчаната промяна изказана от Европейската асоциация на професионалните висши учебни заведения - EURASHE, „ която ползвайки своя опит, ясно предизвести за бъдещите негативи от възможното обединяване на висшите учебни заведения в България “. Цитира се и мнението на президента на EURASHE господин Армандо Пирес, съгласно който има „ доста отрицателни последствия в други европейски страни когато преструктурирането се реализира „ от горната страна надолу “ без поддръжката на тези, които дават висше обучение на място “, добавя публичният бранител.
Омбудсманът показва, че Студентският съвет към ВУТП се притеснява, че предлаганите промени за обединяване на висшите учебни заведения по-скоро ще доведат до занижаване на качеството на образование и до заличаване идентичността на ВУТП пред основните им сътрудници в телекомуникационния и IT бранш, както и на 140-годишната история на Висшето учебно заведение.
Диана Ковачева осведоми, че Студентският съвет към МГУ също е несъгласен с окрупняването на университетите в мега структури и е безапелационен, че университетът им е неповторим, има построена известност, различим е на международната карта, единствен в страната, а в Европа е един от 4-те минни университета.
„ Като народен омбудсман проследявам от близко процесите в системата на висшето обучение. Постъпващите в институцията многочислени сигнали и тъжби от жители обгръщат съвсем целия набор от проблеми и дават опция за противоположна връзка и разбор на приложимостта на подхванатите ограничения и за действието на системата на висшето обучение “, написа още Ковачева.
Тя акцентира, че е осведомена с признатата Стратегия за развиване на висшето обучение у нас за интервала 2021-2030 година, чиято цел е да обезпечи стабилно развиване на висшето обучение в страната за посочения интервал. Но показва страдание, че при приемането на Стратегията значителен недостиг е неналичието на необятна и обществена полемика с представители на академичната общественост.
„ Наясно съм, че задачите, които се слагат пред висшето обучение в страната са разследване от процесите на глобализация и нуждата българските висши учебни заведения да се интегрират сполучливо в общото европейско университетско пространство. В същото време, намирам, че е належащо да се съхранява идентичността на националната ни просветителна система, националните просветителни обичаи и основаните положителни практики. Тази позиция показах и при приемането на Стратегия за развиването на висшето обучение в Република България за интервала 2021-2030 година “, добавя тезата си омбудсманът.
Диана Ковачева показва още, че в академичната общественост остава чувството, че промените се правят небрежно и без доказване на тяхната успеваемост, което поражда подозрения за задълбочаване на проблемите във висшето обучение и занижаване на качеството му.
„ В този смисъл, считам, че е належащо необятно публично разискване със заинтригуваните страни и академичната общественост като се регистрират всички условия, свързани с особеностите и потребностите на развиването на страната, на съответния район, което виновните институции би трябвало да правят оценка заслужено и независимо “, предлага омбудсманът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ