За най-честите заболявания на щитовидната жлеза и предупредителните знаци за

За най-честите болести на щитовидната жлеза и предупредителните знаци за тях ендокринологът в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната на Александровска болница доктор Явор Асьов даде изявление за zdrave.to.

В множеството случаи, когато не се усещаме в добра физическа форма, считаме, че се касае за простуда, алергия или повода е в напредването на годините. Понякога това е правилно, само че постоянно неналичието на общ тонус може да крие по-сериозни медицински проблеми. Щитовидната жлеза е дребен орган в тялото, само че е от значително значение за нашето общо здраве. Ето за какво е значимо да обръщате внимание на сигналите, които тялото ви изпраща, а не да ги пренебрегвате.

Д-р Асьов е роден преди 30 години в София. Завършва Медицински университет – София през 2012 година, а през 2019 година придобива компетентност по „ Ендокринология и заболявания на обмяната ”. През 2016 година пази дисертация (PhD) и стартира кариерата си като учител на студенти медици в Медицинския университет.

През 2018 година доктор Асьов поставя сполучливо изпит и придобива тапия от Европейското сдружение по ендокринология. Провеждал е голям брой образования и курсове в страни като Дания, Испания, Италия, Ирландия и Германия. Д-р Явор Асьов е наследник на известния ортопед-травматолог доцент Сашо Асьов.

– Какви са главните характерности на заболяванията на щитовидната жлеза, доктор Асьов?
– Щитовидната жлеза е значим орган в човешкото тяло, чиято продукция е хормонална и касае преди всичко метаболизма на организма. Щитовидните хормони, най-общо казано, забързват метаболитните процеси. Недостигът им пък води до „ закъснение “ на метаболизма. В тази връзка щитовидните хормони въздействат на целия организъм.

– Кои са най-честите тиреоидни болести?
– Най-честите болести несъмнено са т.нар възли на щитовидната жлеза – съгласно някои създатели 50% от възрастните хора страдат от тях. Йод-дефицитните болести пък са международен медико-социален проблем, който визира до 30% от хората.
Състоянията на недостиг или остатък на щитовидни хормони са доста по-редки, само че не са за занемаряване, защото биха могли да имат съществени последствия за здравето.

– А по този начин нареченият тиреоидит на Хашимото?
– Автоимунният тиреоидит или тиреоидитът на Хашимото е може би това щитовидно заболяване, за което най-вече се приказва в медийното пространство. Той също е доста публикувана болест, само че при нея не е наложително да има смяна във функционалността на жлезата, а ако е налице такава – би могло да се следи както хипо-, по този начин и хиперфункция.
По-често тиреоидитът на Хашимото се развива безсимптомно. Макар че много се написа в интернет пространството, че е подбуда за всички проблеми, изключително женски – като косопад, неплодородие, наддаване на тегло, по-често това не е по този начин.

– Какви са признаците за нарушена функционалност на щитовидната жлеза?
– Симптоматиката зависи от смяната в самата функционалност. При понижената функционалност на щитовидната жлеза – хипотиреоидизма, признаците са неспецифични. Те са общи прояви, които пациентите биха могли да имат и при други болести, при стрес на работното място, при смяна в климатичните условия и така нататък
Но най-често се следят недоволства като наддаване на тегло, чувство за задържане на течности, податливост към запек, ленивост, унесеност, нетрудоспособност. Това са признаци, които би могъл да има всеки човек и не е наложително да са свързани с щитовидна болест.
Симптомите на свръхпродукция на щитовидните хормони са по-типични и по-често могат да се разпознаят. Най-често пациентите са със сърцетуптене, нараснала потливост, понижаване на телесното тегло, те са енергични, мисълта им „ скача “ от една тематика на друга; от време на време се следи и „ изпъкване “ на очите – така наречен офталмопатия.

– Навремето в учебните заведения раздаваха на децата хапчета срещу гуша. Защо към този момент не се дават?
– В предишното главният проблем на обществото във връзка с щитовидната жлеза е бил обвързван с така наречен йоддефицитни болести – ендемичен кретенизъм, ендемична гуша и други В момента се счита, че йодният недостиг в страната ни е преодолян.
Така че може би това е повода на тази тематика да се обръща по-малко внимание. Но всички новородени подлежат на скрининг за недостиг на щитовидни хормони. Следва да се означи обаче, че продължава да има райони в страната, изключително планински, в които е налице сериозен недостиг на йод.

– Обвиняват напрежението за нарушените функционалности на щитовидната жлеза. Така ли е в действителност, доктор Асьов?
– Стресът е отключващ фактор за голям брой болести, само че той не би трябвало да се бърка с повода. Причината е предразположеност болестта да се развие, а стресът е „ последната капка “.
Причините за щитовидните болести са доста, само че въпреки всичко би трябвало да се упоменат няколко съществени. На първо място това е генетичната предиспозиция, т.е. някъде в рода някой е имал сходна болест.
Много постоянно се случва обаче тя да не е била диагностицирана. На второ място като фактор се набеждава йонизиращата радиация. Съществуват и т.нар ендокринни дизруптори – дребни молекули в заобикалящия ни свят – въздух, храни, вода, които пречат на функционалността на жлезата. Тяхната роля е към момента не изцяло изяснена.

– Казахте, че признаците за тиреоидит са неспецифични, само че по какъв начин се диагностицира болестта?
– Диагностичният развой стартира при общопрактикуващия доктор с физикален обзор, в това число и с палпация на щитовидната жлеза и биохимични (кръвни) проучвания.
При определяне на хормонален дисбаланс следва пациентът да се обърне към експерт ендокринолог. В Александровска болница разполагаме с комплекс образни, функционални и биохимични проучвания, с които в цялостен размер можем да диагностицираме тези пациенти.
В Клиниката по ендокринология на университетската болница неотдавна работи и съвременен ехографски уред, който разрешава така наречен еластосонография на щитовидната жлеза. Еластосонографията дава информация за „ твърдостта “ на щитовидните възли, което добавя стандартната ехография при подозрение за рак на жлезата.

– Лечими ли са болесттите на щитовидната жлеза?
– Повечето болести са с хронично-рецидивиращ ход. Т.е. допускат редовно следене и лекуване. Част от тях окончателно са лечими, при друга се постанова поддържащо лекуване за цялостен живот. Много рядко обаче щитовидните болести са свързани с здравна неотложност.

– Какви са следствията, в случай че едно тиреоидно заболяване не бъде лекувано в точния момент?
– Последствията са в няколко посоки според от това каква е заболяването. Ако се касае за свръхфункция, главните опасности преди всичко са за сърцето.
Повишеният метаболизъм и нарасналата сърдечна активност може да докара до аритмия, до формиране на тромби, до всевъзможни съдови произшествия. Друго направление е увреждането на костите, защото засиленият метаболизъм на костите може да докара до остеопороза. Също по този начин има прочут риск от нарушение на въглехидратната обмяна, т.е. от развиване на захарен диабет.
Намалената функционалност на щитовидната жлеза още веднъж би могла да навреди на съдовата система, защото забавеният метаболизъм на холестерола води до натрупването му върху съдовете и още веднъж е риск за съдови произшествия.

– Какво бихте посъветвали хората с такива болести?
– Хората с потвърдени такива болести би трябвало да имат една мисъл за този проблем и рутинно да наблюдават съответните параметри – било то с нагледно проучване или с биохимични проучвания при доктор експерт. И не на последно място, да се вслушват повече в това какво им споделя експертът по време на прегледа и по-малко в това, което се написа в интернет пространството.