За Александър Кьосев македонският език е книжовен, а българският – изкуствен
За мен няма никакво подозрение, че македонският език е литературен език, а не акцент. Историята на македонския език не стартира от Коминтерна и от неговата хипотетична интервенция през 1945 година На тези, които настояват, че македонският език е неестествен, би трябвало да се каже, че и българският език е изкуствена структура. Той е основан през XIX век. Това декларира проф. Александър Кьосев, историк на културата и литературовед, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Ръководеният от Кьосев Културен център към СУ провежда превод от македонски на български и от български на македонски в зала „ Алма алтер “.
Кьосев съобщи, че има четири възгледа за връзките сред българския и македонския език.
Първият мироглед е формалният български мироглед и съгласно него македонският език е една кодифицирана норма на българския език. Според Кьосев този мироглед почива на някаква хипотетична езикова история.
Вторият мироглед е македонският.
„ Официалният македонски мироглед, който не е единствено македонски, също дефинира македонския език и неговото отношение към българския през произхода. Само че не през историческия генезис, а през произхода на елементарния човек. Защото езикът се ражда всякога, когато се роди бебе и когато бебето научи своя майчин език и когато научи тази родна тирада омайна, сладка. Тоест има едно вродено отношение на индивида към езика, което го прави роден език. Представете си обстановката на хора, македонци, които са живели с тази родна тирада, омайна, сладка, македонска и идва някой и им споделя: „ Това вашето не е език “, какво се случва по-късно, несъмнено следват вицове “, съобщи Кьосев.
Третият мироглед е на модерната просвета , който е подсилен от Кьосев. Модерната просвета изследва и е наясно по какъв начин пораждат модерните народи и по какъв начин се кодифицират книжовните езици.
„ Смея да настоявам, че спадам към този мироглед и на централното несъгласие на българска страна, че македонският е една изкуствена структура, този мироглед споделя нещо доста просто – ами то и българският е една изкуствена структура. Той е една изкуствена структура, която е била създавана в течение на един век, XIX век, и която е кодифицирала езика по този начин, че той да има еднаквост – политическа еднаквост, а не езикова “, акцентира Кьосев.
Четвъртият мироглед е на славистите на всички места по света.
„ В международните университети също има езиковеди и кой знае за какво те нямат никакво подозрение, че македонският език го има. Те някак си не намират обща позиция с българските езиковеди “, сподели Кьосев и добави, че за тази немалка „ академична общественост “ македонският език заслужава да бъде изучаван, неговата фонетика, морфология, синтаксис, а неговата литература не предстои на подозрение. За тези слависти по света българо-македонският спор е „ доста чудноват и съвсем неясен “.
За Александър Кьосев няма никакво подозрение, че македонският е литературен език.
„ Сега аз споделих къде съм. За мен няма никакво подозрение, че македонският език е обособен литературен език и, че хората си го използват. Той не е акцент , тъй като диалектът се използва в избрани функционални сфери на обществото и това е да кажем у дома, във всекидневието, в битов проект, на равнищата, само че диалектите не могат да обслужват всички комплицирани съвременни сфери на живот. Те не могат да бъдат използвани в лечебни заведения, в учебни заведения, в дипломатически институции. Значи македонският език е пълностоен език от тази позиция “, безапелационен е Кьосев.
Той счита, че историята на македонския език не стартира от Коминтерна и неговата „ хипотетична или нехипотетична интервенция “ през 1945 година
„ Започва доста по-назад, когато източните и западните диалекти на говорещите български по тези земи стартират да се раздалечават и да имат друга културна орис. Който е чел списание „ Македония “, знае какво написа Петко Славейков за македонския език там. С две думи казано македонският език по една или друга причина се е отделил, има независима орис, обслужва цялото македонско общество, на него е написана страхотна лирика. Има обичаи и к ойто го отхвърля би трябвало да е кьорав , и който свежда всичко до някакъв генезис, би трябвало да си напомни, че думата генезис има две смисли – генезис на рода и генезис на индивида. Никой не може да отнеме на македонските първолаци чувството, че те приказват на родния си език “, безапелационен е Александър Кьосев.
Александър Кьосев по генезис е от Дойран. Неговият татко е братовчед на изтъкнатия болшевик, историк, македонист и заместник-главен редактор на „ Работническо дело “ Дино Кьосев. Той е член на Вътрешна македонска революционна организация (обединена). През 1932 година Дино Кьосев е един от първите, които слагат въпроса за признаването на обособена македонска нация. През 1933 година емигрира в Съюз на съветските социалистически републики и изнася отчети пред Коминтерна за нуждата от признаването на обособена македонска нация. След разрива сред Сталин и Тито признава, че понятието „ македонски народ “ няма етнически смисъл и отхвърля съществуването на македонска нация преди основаването на югославската федерация.
Що се отнася до въпроса за македонския език Агенция БГНЕС напомня, че в проучването на проф. Стоян Ристевски от Охрид, бяха оповестени и разкрити задоволително обстоятелства, разобличаващи политическите измами на режима на югославския деспот Тито и на Блаже Конески за отменяне на резултатите на първата езикова комисия (27 XI 1944 година - 4 XII 1944 г.) и за трагичната орис на нейния ръководител, авторитетният лингвист Георги Киселинов. Втората комисия (15 II 1945 г.- 15 III 1945 година ), макар включването на брачната половинка на Лазар Колишевски, Лиляна Чаловска, не реализира мечтаната цел, заради всеобщата опозиция на цялата македонска интелигенция. Едва откакто дясната ръка на диктатора Тито Милован Джилас привиква в Белград Малинска, Конески и Венко Марковски и в наличието на четирима сръбски езиковеди професорите Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стефанович и Радован Лалич, с внушенията на които са вмъкнати пет букви от писмеността на Вук Караджич и след безапелационното премахване на изконния български знак „ Ъ “, е основан този сърбизиран вид на македонската писменост. Доколко писмеността дава отговор на фонетичните особености на възрожденския македонски диалект, това също предстои на сериозна научна полемика, която неизбежно ще докара и до нейната проверка. /БГНЕС
Ръководеният от Кьосев Културен център към СУ провежда превод от македонски на български и от български на македонски в зала „ Алма алтер “.
Кьосев съобщи, че има четири възгледа за връзките сред българския и македонския език.
Първият мироглед е формалният български мироглед и съгласно него македонският език е една кодифицирана норма на българския език. Според Кьосев този мироглед почива на някаква хипотетична езикова история.
Вторият мироглед е македонският.
„ Официалният македонски мироглед, който не е единствено македонски, също дефинира македонския език и неговото отношение към българския през произхода. Само че не през историческия генезис, а през произхода на елементарния човек. Защото езикът се ражда всякога, когато се роди бебе и когато бебето научи своя майчин език и когато научи тази родна тирада омайна, сладка. Тоест има едно вродено отношение на индивида към езика, което го прави роден език. Представете си обстановката на хора, македонци, които са живели с тази родна тирада, омайна, сладка, македонска и идва някой и им споделя: „ Това вашето не е език “, какво се случва по-късно, несъмнено следват вицове “, съобщи Кьосев.
Третият мироглед е на модерната просвета , който е подсилен от Кьосев. Модерната просвета изследва и е наясно по какъв начин пораждат модерните народи и по какъв начин се кодифицират книжовните езици.
„ Смея да настоявам, че спадам към този мироглед и на централното несъгласие на българска страна, че македонският е една изкуствена структура, този мироглед споделя нещо доста просто – ами то и българският е една изкуствена структура. Той е една изкуствена структура, която е била създавана в течение на един век, XIX век, и която е кодифицирала езика по този начин, че той да има еднаквост – политическа еднаквост, а не езикова “, акцентира Кьосев.
Четвъртият мироглед е на славистите на всички места по света.
„ В международните университети също има езиковеди и кой знае за какво те нямат никакво подозрение, че македонският език го има. Те някак си не намират обща позиция с българските езиковеди “, сподели Кьосев и добави, че за тази немалка „ академична общественост “ македонският език заслужава да бъде изучаван, неговата фонетика, морфология, синтаксис, а неговата литература не предстои на подозрение. За тези слависти по света българо-македонският спор е „ доста чудноват и съвсем неясен “.
За Александър Кьосев няма никакво подозрение, че македонският е литературен език.
„ Сега аз споделих къде съм. За мен няма никакво подозрение, че македонският език е обособен литературен език и, че хората си го използват. Той не е акцент , тъй като диалектът се използва в избрани функционални сфери на обществото и това е да кажем у дома, във всекидневието, в битов проект, на равнищата, само че диалектите не могат да обслужват всички комплицирани съвременни сфери на живот. Те не могат да бъдат използвани в лечебни заведения, в учебни заведения, в дипломатически институции. Значи македонският език е пълностоен език от тази позиция “, безапелационен е Кьосев.
Той счита, че историята на македонския език не стартира от Коминтерна и неговата „ хипотетична или нехипотетична интервенция “ през 1945 година
„ Започва доста по-назад, когато източните и западните диалекти на говорещите български по тези земи стартират да се раздалечават и да имат друга културна орис. Който е чел списание „ Македония “, знае какво написа Петко Славейков за македонския език там. С две думи казано македонският език по една или друга причина се е отделил, има независима орис, обслужва цялото македонско общество, на него е написана страхотна лирика. Има обичаи и к ойто го отхвърля би трябвало да е кьорав , и който свежда всичко до някакъв генезис, би трябвало да си напомни, че думата генезис има две смисли – генезис на рода и генезис на индивида. Никой не може да отнеме на македонските първолаци чувството, че те приказват на родния си език “, безапелационен е Александър Кьосев.
Александър Кьосев по генезис е от Дойран. Неговият татко е братовчед на изтъкнатия болшевик, историк, македонист и заместник-главен редактор на „ Работническо дело “ Дино Кьосев. Той е член на Вътрешна македонска революционна организация (обединена). През 1932 година Дино Кьосев е един от първите, които слагат въпроса за признаването на обособена македонска нация. През 1933 година емигрира в Съюз на съветските социалистически републики и изнася отчети пред Коминтерна за нуждата от признаването на обособена македонска нация. След разрива сред Сталин и Тито признава, че понятието „ македонски народ “ няма етнически смисъл и отхвърля съществуването на македонска нация преди основаването на югославската федерация.
Що се отнася до въпроса за македонския език Агенция БГНЕС напомня, че в проучването на проф. Стоян Ристевски от Охрид, бяха оповестени и разкрити задоволително обстоятелства, разобличаващи политическите измами на режима на югославския деспот Тито и на Блаже Конески за отменяне на резултатите на първата езикова комисия (27 XI 1944 година - 4 XII 1944 г.) и за трагичната орис на нейния ръководител, авторитетният лингвист Георги Киселинов. Втората комисия (15 II 1945 г.- 15 III 1945 година ), макар включването на брачната половинка на Лазар Колишевски, Лиляна Чаловска, не реализира мечтаната цел, заради всеобщата опозиция на цялата македонска интелигенция. Едва откакто дясната ръка на диктатора Тито Милован Джилас привиква в Белград Малинска, Конески и Венко Марковски и в наличието на четирима сръбски езиковеди професорите Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стефанович и Радован Лалич, с внушенията на които са вмъкнати пет букви от писмеността на Вук Караджич и след безапелационното премахване на изконния български знак „ Ъ “, е основан този сърбизиран вид на македонската писменост. Доколко писмеността дава отговор на фонетичните особености на възрожденския македонски диалект, това също предстои на сериозна научна полемика, която неизбежно ще докара и до нейната проверка. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ