Йенс Столтенберг – Познат и като “Стеклов”
За мен е чест и съм признателен, че 29-те съдружници от Алианса взеха решение да удължат мандата ми като Генерален секретар на НАТО до края на септември 2020 година. Очаквам да продължим да работим дружно в посока укрепване на Алианса и гарантиране сигурността на нашите жители.
С тези няколко думи, оповестени в обществената мрежа “Туитър ” във вторник, генералният секретар на НАТО от 2014 година насам, някогашният норвежки министър председател Йенс Столтенберг, сбито благодари за удължаването на мандата му отпред на Северноатлантическия боен алианс. Като си намерения човек, че при започване на годината се появиха клюки в западни медии, че гореспоменатият господин може да бъде сменен на поста от също някогашния английски министър-председател Дейвид Камерън, напряко да ти стане драго от новината. Последното безспорно щеше да е мощна позиция за Лондон по време на договарянията и след Брекзит. Ако Камерън не беше заблуденият фактор, който го провокира. Оттам и малко мъчно би му се получило. И заради липса на други квалифицирани видни западни службогонци, а и предвид на обстоятелството, че в развой на на практика открит спор с Русия, не е доста практично да се сменя основният админ, 29-те от Алианса удариха едно доверие на Йенс Столтенберг за още 2 и половина години напред.
Предвид че не съществува официална процедура за селектирането на генералния секретар на НАТО (нито период на мандата му) и приемникът на настоящия се договаря с консенсус по дипломатически канали, всичко излиза наяве. Явно, за разлика от проблема от 2009 година, когато макар опозицията на Турция против назначението на Андерс Фог Расмусен на поста, датчанинът въпреки всичко оглави организацията за пет години, този път не е имало вопли и стонове. А и някой би трябвало да приготви огромния ведомствен прием във връзка 70-ата годишнина от основаването на НАТО, която ще се означи през 2019 година с огромна среща на върха в Съединени американски щати. Последното, въпреки и правилно, си е и в границите на шегата. Задълженията на общоприет секретар на най-големия боен съюз на планетата, сплотяващ три международни нуклеарни сили, непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, напълно не се свеждат до това, несъмнено.
С което се връщаме към 13-ия титуляр на поста в историята на организацията. Йенс Столтенберг е роден на 16 март 1959 година в норвежката столица Осло. Баща му Торвалд е изтъкнат политик от работническата партия на Норвегия, дипломат, заемал постовете на външен министър и на защитата. Ранните години на Йенс, до 1963 година, минават в Югославия, където по това време е на мандат татко му. Началното и междинното си обучение, бъдещият троент министър-председател на Норвегия, получава в Осло. В тийнейджърските си години прави и първите си стъпки в политиката, повлиян от по-голямата си сестра Камила, по това време член на новооснованата марксистко-ленинистка формация “Червена юноша ”. По време на всеобщи митинги против американската военна акция във Виетнам през 1970-те, в които стачкуващите щурмуват с камъни посолството на Съединени американски щати в Осло, Йенс едвам отървава белезниците, с които служителите на реда прибират част от приятелите му.
С идването на идващото десетилетие Йенс Столтенберг стартира кариера на публицист, като в същото време се издига и в йерархията на работническата партия. През 1990 година е определен за ръководител на структурите й в Осло. Любопитен факт е, че същата година с него се свързват от Норвежките служби за сигурност, с цел да го предупредят, че неназован в историята съветски посланик, с който бъдещият общоприет секретар на НАТО поддържал постоянни контакти до тогава, в действителност е сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Самият Столтенберг се употребил в отчетите му с кодовото име “Стеклов ”. Защо не?!
Йенс Столтенберг влиза за първи път в Народното събрание на Норвегия през 1993 година, а с началото на новия век оглавява и държавно управление на работническата партия. Макар и единствено за година, сред 2000 и 2001 година Вторият път обаче, през 2005 година, Столтенберг е в доста по-силна позиция и с повече опит, и задържа властта до 2013 година На идната е назначен с консенсус от водачите на 29-те страни членки на НАТО за общоприет секретар на Алианса.
Атеист с религия в Бога
“Дори да не числя се към никоя вяра, надълбоко имам вяра че съществува нещо по-велико от индивида. Някои го назовават Бог, други му дават друго име. За мен персонално, става въпрос да осъзнаваш, че хората сме дребни спрямо природата, в съпоставяне със силите, които са по-могъщи от всичко, които индивидът може да си показа. Това откривам, когато вляза в черква ”. Йенс Столтенберг в изявление за норвежко списание през 2011 година
За него
Върши отлична работа за модернизирането на пакта
Той (б.р. – Столтенберг) свърши отлична работа в модернизирането на НАТО и адаптирането на структурите му към непрекъснато изменящите се провокации пред сигурността. Успешно води Алианса през доста сложна фаза, с явен компас.
Урсула фон дер Лейден, министър на защитата на Германия, във връзка напреженията НАТО-Русия
Човек на консенсуса, който търси взаимни отстъпки
Не считам, че той си прави каквито и да е илюзии във връзка с Русия, само че имам вяра, че ще се опита да откри решения там, където Расмусен (б.р. – предшественикът на Столтенберг отпред на НАТО) не ги виждаше. Той е несъмнено човек на консенсуса, който търси взаимни отстъпки, само че също по този начин има нюх за детайлите. Той е умел политик, който умее да работи доста и да търси решения.
Харалд Стангеле, норвежки публицист, при назначението на Столтенберг през 2014 година
Той е нещо като обичания социалдемократ на Меркел
Въпреки другите политически гледни точки сред норвежки социалдемократ и немски реакционер, двамата (б.р. – Столтенберг и Меркел) постоянно са работели добре дружно. Тя постоянно го е харесвала доста. Той е нещо като обичания й социалдемократ. А и позицията отпред на НАТО е част от доста по-голяма игра на баланс на ползи сред европейските страни.
Щефан Корнелуис, немски публицист, във връзка предлагането на Столтенберг през 2014 година.
С тези няколко думи, оповестени в обществената мрежа “Туитър ” във вторник, генералният секретар на НАТО от 2014 година насам, някогашният норвежки министър председател Йенс Столтенберг, сбито благодари за удължаването на мандата му отпред на Северноатлантическия боен алианс. Като си намерения човек, че при започване на годината се появиха клюки в западни медии, че гореспоменатият господин може да бъде сменен на поста от също някогашния английски министър-председател Дейвид Камерън, напряко да ти стане драго от новината. Последното безспорно щеше да е мощна позиция за Лондон по време на договарянията и след Брекзит. Ако Камерън не беше заблуденият фактор, който го провокира. Оттам и малко мъчно би му се получило. И заради липса на други квалифицирани видни западни службогонци, а и предвид на обстоятелството, че в развой на на практика открит спор с Русия, не е доста практично да се сменя основният админ, 29-те от Алианса удариха едно доверие на Йенс Столтенберг за още 2 и половина години напред.
Предвид че не съществува официална процедура за селектирането на генералния секретар на НАТО (нито период на мандата му) и приемникът на настоящия се договаря с консенсус по дипломатически канали, всичко излиза наяве. Явно, за разлика от проблема от 2009 година, когато макар опозицията на Турция против назначението на Андерс Фог Расмусен на поста, датчанинът въпреки всичко оглави организацията за пет години, този път не е имало вопли и стонове. А и някой би трябвало да приготви огромния ведомствен прием във връзка 70-ата годишнина от основаването на НАТО, която ще се означи през 2019 година с огромна среща на върха в Съединени американски щати. Последното, въпреки и правилно, си е и в границите на шегата. Задълженията на общоприет секретар на най-големия боен съюз на планетата, сплотяващ три международни нуклеарни сили, непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, напълно не се свеждат до това, несъмнено.
С което се връщаме към 13-ия титуляр на поста в историята на организацията. Йенс Столтенберг е роден на 16 март 1959 година в норвежката столица Осло. Баща му Торвалд е изтъкнат политик от работническата партия на Норвегия, дипломат, заемал постовете на външен министър и на защитата. Ранните години на Йенс, до 1963 година, минават в Югославия, където по това време е на мандат татко му. Началното и междинното си обучение, бъдещият троент министър-председател на Норвегия, получава в Осло. В тийнейджърските си години прави и първите си стъпки в политиката, повлиян от по-голямата си сестра Камила, по това време член на новооснованата марксистко-ленинистка формация “Червена юноша ”. По време на всеобщи митинги против американската военна акция във Виетнам през 1970-те, в които стачкуващите щурмуват с камъни посолството на Съединени американски щати в Осло, Йенс едвам отървава белезниците, с които служителите на реда прибират част от приятелите му.
С идването на идващото десетилетие Йенс Столтенберг стартира кариера на публицист, като в същото време се издига и в йерархията на работническата партия. През 1990 година е определен за ръководител на структурите й в Осло. Любопитен факт е, че същата година с него се свързват от Норвежките служби за сигурност, с цел да го предупредят, че неназован в историята съветски посланик, с който бъдещият общоприет секретар на НАТО поддържал постоянни контакти до тогава, в действителност е сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Самият Столтенберг се употребил в отчетите му с кодовото име “Стеклов ”. Защо не?!
Йенс Столтенберг влиза за първи път в Народното събрание на Норвегия през 1993 година, а с началото на новия век оглавява и държавно управление на работническата партия. Макар и единствено за година, сред 2000 и 2001 година Вторият път обаче, през 2005 година, Столтенберг е в доста по-силна позиция и с повече опит, и задържа властта до 2013 година На идната е назначен с консенсус от водачите на 29-те страни членки на НАТО за общоприет секретар на Алианса.
Атеист с религия в Бога
“Дори да не числя се към никоя вяра, надълбоко имам вяра че съществува нещо по-велико от индивида. Някои го назовават Бог, други му дават друго име. За мен персонално, става въпрос да осъзнаваш, че хората сме дребни спрямо природата, в съпоставяне със силите, които са по-могъщи от всичко, които индивидът може да си показа. Това откривам, когато вляза в черква ”. Йенс Столтенберг в изявление за норвежко списание през 2011 година
За него
Върши отлична работа за модернизирането на пакта
Той (б.р. – Столтенберг) свърши отлична работа в модернизирането на НАТО и адаптирането на структурите му към непрекъснато изменящите се провокации пред сигурността. Успешно води Алианса през доста сложна фаза, с явен компас.
Урсула фон дер Лейден, министър на защитата на Германия, във връзка напреженията НАТО-Русия
Човек на консенсуса, който търси взаимни отстъпки
Не считам, че той си прави каквито и да е илюзии във връзка с Русия, само че имам вяра, че ще се опита да откри решения там, където Расмусен (б.р. – предшественикът на Столтенберг отпред на НАТО) не ги виждаше. Той е несъмнено човек на консенсуса, който търси взаимни отстъпки, само че също по този начин има нюх за детайлите. Той е умел политик, който умее да работи доста и да търси решения.
Харалд Стангеле, норвежки публицист, при назначението на Столтенберг през 2014 година
Той е нещо като обичания социалдемократ на Меркел
Въпреки другите политически гледни точки сред норвежки социалдемократ и немски реакционер, двамата (б.р. – Столтенберг и Меркел) постоянно са работели добре дружно. Тя постоянно го е харесвала доста. Той е нещо като обичания й социалдемократ. А и позицията отпред на НАТО е част от доста по-голяма игра на баланс на ползи сред европейските страни.
Щефан Корнелуис, немски публицист, във връзка предлагането на Столтенберг през 2014 година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ