Украйна, Газа и възходът на геополитиката на идентичността
За критиците на администрацията на Байдън това видео обобщава двойните стандарти на Америка. Но целият спор за паралелното отношение към Украйна и Газа буди по-широк въпрос за изборното съчувствие. Трагедиите в Украйна, Газа и Израел получават доста повече внимание от войните и филантропичните бедствия в други елементи на света.
Заплахата от апетит в Газа сега е в заглавията на международните вестници всеки ден. Но предходната седмица Организация на обединените нации предизвести, че " Судан скоро ще се трансформира в най-тежката гладна рецесия в света ", като 18 млн. души са изправени пред остра продоволствена неустановеност. Организацията посочи продължаващия спор, който включва " всеобщи гробове, групови изнасилвания, шокиращо безразборни набези в гъсто обитаеми региони " и повече от 6,5 млн. разселени лица. В отчетите от бежанските лагери в Дарфур се разказва, че деца умират от недохранване на всеки два часа.
Подобно на Газа, Судан граничи с Египет. Конфликтът в Судан и предизвестието от предходната седмица обаче значително са подценени от необятния свят. Апелът на Организация на обединените нации за 2,7 милиарда $ филантропична помощ за Судан, който беше насочен предишния месец, до момента е събрал 131 млн. $.
Усилията за освобождение на израелските заложници, държани в Газа, се трансфораха в централна тематика на интернационалната дипломация. Миналата седмица ръководителят на Централно разузнавателно управление на САЩ Бил Бърнс се включи директно. За разлика от това, отвличането на 287 деца в Нигерия - доста от тях бяха милостиво освободени през уикенда - получи доста малко интернационално внимание.
Ако се върнем малко по-назад, ще забележим, че светът е кадърен да пренебрегва всеобщите убийства и премеждия, изключително в Африка. Войната сред Етиопия и Тиграйския национален фронт за избавление, почнала през ноември 2020 година, лиши живота на към 600 000 души, споделя Олусегун Обасанджо, някогашния нигерийски президент, който оказа помощ за договарянето на мирния контракт. Повече от половината от жертвите са цивилни жители, доста от които са умряли от апетит.
Лозунгът " Животът на чернокожите има значение ", който стартира в Съединени американски щати, намираше отзив в международен мащаб през 2020 година Но необятният свят - в това число Африканският съюз - като че ли едвам записва загубата на стотици хиляди черни животи във войната сред Етиопия и Тиграй.
Кое е това, което кара някои нещастия и спорове да притеглят вниманието на света, а други да минават съвсем неусетно?
Отговорът наподобява е нещо, което може да се назова геополитика на идентичността. Много по-вероятно е даден спор да провокира интернационална угриженост и отвращение, в случай че огромен брой хора се разпознават с тези, които се бият или страдат. Европейците гледат бягащите украинци и си показват бомбардираните си градове. Много мюсюлмани и евреи се разпознават с враждуващите страни в Газа.
Предполагам, че в случай че във войната сред Етиопия и Тигра бели избиваха чернокожи - или противоположното - това щеше да провокира световен скандал. Без този детайл на породист или колективен конфронтация обаче страничните хора са били доста по-малко склонни да се разпознават с едната или другата страна.
Когато всеобщите зверства се разделят на обособени истории, прочувственото и политическото влияние е доста по-силно. Световната публика познава лицата и имената на израелските малчугани, които бяха отвлечени на 7 октомври и чиято орис е незнайна, както и на палестинските деца и фамилии, които бяха убити при израелската атака в Газа. Милиони ще видят наградения с " Оскар " филм " 20 дни в Мариупол " за бруталното съветско нахлуване над украинския град.
Филмите и публицистиката, които описват истории за самостоятелни премеждия, могат да се сторят съвсем прекомерно мъчителни за гледане. Но имената и орисите на убитите или умрелите от апетит деца от Тиграй или Судан в никакъв случай няма да получат същото внимание, тъй че в никакъв случай няма да провокират същия тип световна реакция.
Липсата на внимание към нещастията в места като Тиграй или Судан се дължи на кръговрат. Международните новинарски организации виждат, че аудиторията им не е ангажирана с тези истории, които също по този начин са скъпи и рискови за отразяване. Затова те не документират събитията с детайлности, които биха могли да провокират интернационална угриженост.
Поддръжниците на палестинската идея от време на време споделят, че повода, заради която реагират толкоз буйно за Газа, само че не стачкуват за Судан или Хаити, е, че западната политика е директно забъркана в събитията там. Съединени американски щати доставят оръжия на Израел, само че не и на двете страни в Судан.
Този мотив е мощен, само че не и безапелационен. Най-големият покупател на американско и английско оръжие обичайно е Саудитска Арабия. Саудитците употребяват тези оръжия в спора в Йемен, който съгласно Организация на обединените нации до края на 2021 година е лишил живота на 377 000 души. Подобно на израелците, саудитците бяха упрекнати в безразборни бомбардировки и в предизвикателство на апетит. Но на Запад нямаше огромен публичен митинг по този въпрос.
Въпросът, който провокира същинска рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия, беше убийството на един-единствен изтъкнат публицист - Джамал Хашоги. Неговата ужасяваща история беше в положение да раздвижи страстите и да промени интернационалната политика - за разлика от гибелта на хиляди други жертви, които бяха обречени да останат анонимни.
Световната политика като че ли към момента живее с прословутата фраза, постоянно приписвана на Сталин: " Една гибел е покруса, гибелта на милион души е статистика ".
Заплахата от апетит в Газа сега е в заглавията на международните вестници всеки ден. Но предходната седмица Организация на обединените нации предизвести, че " Судан скоро ще се трансформира в най-тежката гладна рецесия в света ", като 18 млн. души са изправени пред остра продоволствена неустановеност. Организацията посочи продължаващия спор, който включва " всеобщи гробове, групови изнасилвания, шокиращо безразборни набези в гъсто обитаеми региони " и повече от 6,5 млн. разселени лица. В отчетите от бежанските лагери в Дарфур се разказва, че деца умират от недохранване на всеки два часа.
Подобно на Газа, Судан граничи с Египет. Конфликтът в Судан и предизвестието от предходната седмица обаче значително са подценени от необятния свят. Апелът на Организация на обединените нации за 2,7 милиарда $ филантропична помощ за Судан, който беше насочен предишния месец, до момента е събрал 131 млн. $.
Усилията за освобождение на израелските заложници, държани в Газа, се трансфораха в централна тематика на интернационалната дипломация. Миналата седмица ръководителят на Централно разузнавателно управление на САЩ Бил Бърнс се включи директно. За разлика от това, отвличането на 287 деца в Нигерия - доста от тях бяха милостиво освободени през уикенда - получи доста малко интернационално внимание.
Ако се върнем малко по-назад, ще забележим, че светът е кадърен да пренебрегва всеобщите убийства и премеждия, изключително в Африка. Войната сред Етиопия и Тиграйския национален фронт за избавление, почнала през ноември 2020 година, лиши живота на към 600 000 души, споделя Олусегун Обасанджо, някогашния нигерийски президент, който оказа помощ за договарянето на мирния контракт. Повече от половината от жертвите са цивилни жители, доста от които са умряли от апетит.
Лозунгът " Животът на чернокожите има значение ", който стартира в Съединени американски щати, намираше отзив в международен мащаб през 2020 година Но необятният свят - в това число Африканският съюз - като че ли едвам записва загубата на стотици хиляди черни животи във войната сред Етиопия и Тиграй.
Кое е това, което кара някои нещастия и спорове да притеглят вниманието на света, а други да минават съвсем неусетно?
Отговорът наподобява е нещо, което може да се назова геополитика на идентичността. Много по-вероятно е даден спор да провокира интернационална угриженост и отвращение, в случай че огромен брой хора се разпознават с тези, които се бият или страдат. Европейците гледат бягащите украинци и си показват бомбардираните си градове. Много мюсюлмани и евреи се разпознават с враждуващите страни в Газа.
Предполагам, че в случай че във войната сред Етиопия и Тигра бели избиваха чернокожи - или противоположното - това щеше да провокира световен скандал. Без този детайл на породист или колективен конфронтация обаче страничните хора са били доста по-малко склонни да се разпознават с едната или другата страна.
Когато всеобщите зверства се разделят на обособени истории, прочувственото и политическото влияние е доста по-силно. Световната публика познава лицата и имената на израелските малчугани, които бяха отвлечени на 7 октомври и чиято орис е незнайна, както и на палестинските деца и фамилии, които бяха убити при израелската атака в Газа. Милиони ще видят наградения с " Оскар " филм " 20 дни в Мариупол " за бруталното съветско нахлуване над украинския град.
Филмите и публицистиката, които описват истории за самостоятелни премеждия, могат да се сторят съвсем прекомерно мъчителни за гледане. Но имената и орисите на убитите или умрелите от апетит деца от Тиграй или Судан в никакъв случай няма да получат същото внимание, тъй че в никакъв случай няма да провокират същия тип световна реакция.
Липсата на внимание към нещастията в места като Тиграй или Судан се дължи на кръговрат. Международните новинарски организации виждат, че аудиторията им не е ангажирана с тези истории, които също по този начин са скъпи и рискови за отразяване. Затова те не документират събитията с детайлности, които биха могли да провокират интернационална угриженост.
Поддръжниците на палестинската идея от време на време споделят, че повода, заради която реагират толкоз буйно за Газа, само че не стачкуват за Судан или Хаити, е, че западната политика е директно забъркана в събитията там. Съединени американски щати доставят оръжия на Израел, само че не и на двете страни в Судан.
Този мотив е мощен, само че не и безапелационен. Най-големият покупател на американско и английско оръжие обичайно е Саудитска Арабия. Саудитците употребяват тези оръжия в спора в Йемен, който съгласно Организация на обединените нации до края на 2021 година е лишил живота на 377 000 души. Подобно на израелците, саудитците бяха упрекнати в безразборни бомбардировки и в предизвикателство на апетит. Но на Запад нямаше огромен публичен митинг по този въпрос.
Въпросът, който провокира същинска рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия, беше убийството на един-единствен изтъкнат публицист - Джамал Хашоги. Неговата ужасяваща история беше в положение да раздвижи страстите и да промени интернационалната политика - за разлика от гибелта на хиляди други жертви, които бяха обречени да останат анонимни.
Световната политика като че ли към момента живее с прословутата фраза, постоянно приписвана на Сталин: " Една гибел е покруса, гибелта на милион души е статистика ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ