За какво крещи агресивното поведение на детето?
За какво крещи агресивното държание на детето, припомнят психолози. Вече не е загадка, че актуалните деца се разграничават от тези от предходните генерации: измежду тях има доста нападателни и напористи, а тематиката по какъв начин да не отгледате неконтролируемо дете става една от най-актуалните за младите родители от нашия ден.
Може би това е по някакъв метод исторически открит феномен: родителите от новото потомство, преодолявайки детската си злост, колебливост, в развъждането на личните си деца се насочиха прекалено много към крайния детоцентризъм и свързаната с него всепозволеност.
Разбира се, актуалните трендове неизбежно се съчетават със старите „ типичен ” неправилни наставнически тактики, които си коства да си напомним, макар многото литература по тази тематика.
Преди да приказваме за това по какъв начин да се оправим с експанзията на детето, си коства да се спрем на главните аргументи за агресивното му държание и какво стои зад неконтролируемостта на държанието му като цяло. Тук би трябвало да се означи, че приказваме за в действителност нападателно държание при дете от 2-3 години нагоре.
Моментите на демонстрация на яд в по-ранна възраст (хапане, удряне и др.) в този случай не се вземат поради, защото те по предписание имат друг генезис, макар че в прочут смисъл са причина за образуване на нападателно държание в бъдеще, в случай че отговорите на родителските тактики бъдат неправилни.
Основните аргументи за детската експанзия са:
Агресивно държание на родителите по време на свада посред им и в процеса на увещаване на дететоДетето „ отписва “ родителския модел на държание и внедрява (отразява) в държанието си както във връзка с други деца и възрастни, по този начин и на личните си родители. Тук, както се споделя, ябълката не пада надалеч от дървото.
Запомнете: С каквито монети напълните „ касичката “ на характера на детето, със същите монети ще получите възвръщаемост.
Нестабилна система от награди и санкцииИзвестно е, че клатещата се система от санкции и награди въздейства доста отрицателно върху образуването на характера на детето. Понякога родителите строго санкционират детето за дребни прегрешения и не го вършат за сериозните. Често в връзките родител-дете се разиграва различен вид, когато родителят дава обещание да накаже, само че в последна сметка, не го прави. Понякога родителят изисква от детето да направи нещо, само че не ревизира осъществяването на задачата, а в някои случаи я прави изцяло или вместо него.
Доста постоянно капризите се предизвикват в семействата; вършиме нещо, откакто детето натисне няколко наставнически „ не “. В резултат на това детето научава своята справедливост, надеждност във връзка с личната си персона и в последващото взаимоотношение с двамата родители и други хора не може да разбере за какво може да бъде друго. Всичко това най-често се случва, тъй като има предпочитание да се загърби детето и възпитателният развой, тъй като в този момент родителят е изтощен, нерешителен или двамата родители са заети с спор в двойката, а също и заради подправен боязън от неверния („ неприятен “) родител и така нататък
Немотивирано доминиране на възрастенТова се случва, когато възрастен не изясни на детето аргументите за наказването, приложените наказания, както и когато те не подхождат на степента на виновност на детето.
Прекален надзор и сдържаност към дейностите на детето
Ако детето непрестанно се подлага на критика, безусловно за всяка стъпка, внимателно го държите под око, не разрешават му както избрани дейности, по този начин и прояви на себе си и на своите страсти.
Неспособността на родителя да сдържа отрицателните усеща на детето
Контейнеризацията като дарба на родителя да „ смила “ отрицателните усеща на детето, без значение дали са боязън, яд, болежка, както и прищявки и операция, основава у хлапето възприятие за поддръжка и сигурност, и схващане, че родителят е по-силен.
Ако детето най-малко един път улови и най-малката демонстрация на подозрение на майката или бащата в личния им наставнически престиж и вътрешно безпокойствие, то ще тества родителя за мощ, провокирайки го по един или различен метод. Опитайте се да си визиите възприятията на дете, което схваща, че е по-силно от родителите си!
Това значи, че:
а) родителите са по-слаби от него и то би трябвало да управлява този живот – всичко, което се случва в близост!
б) то е насила да поеме отговорност за себе си и за родителите си (за тяхното здраве, връзки)!
в) незабавно би трябвало да порасне!
г) то е насила да се пази и е по-добре да го направи превантивно за всеки случай (особено в случай че в опита му към този момент е имало жестоко нарушаване на границите на детето от възрастни или други деца, когато никой не се е застъпил за него)!
Както разбирате, всичко това се трансформира в непостижимо задължение за душeвността на детето и е съпроводено от безпокойствие, което от своя страна, е най-достъпният метод. И двете за него се оказват захвърлени в обезверена нападателна битка. Оказва се един тип циничен кръг.
Горното може да се заключи, както следва: Детето благодарение на своята експанзия декларира, „ крещи “ (понякога буквално), че има потребност от мощен възрастен наоколо, някой, който може да му покаже неговите граници и да му помогне да ги пази и пази. Наистина в свят без граници от време на време става ужасно, а експанзията е просто бягство от страха и метод да се защитиш.
