Говедото се хваща за рогата, а човекът - за езика
За езика и думите с мъдростта на нашенските пословици и поговорки
(Овчари на раздумка, Златю Бояджиев)
Дорде език живее, народ не умира.
Който си пази устата, той си пази душата.
Който умно мълчи, той мъдро приказва.
По-добре е да си на хората в устата, в сравнение с в краката.
Зина, та продума, рече, та отсече.
От безмълвие глава не боли.
С езика мълчи, с очи гълчи.
Мълчанието гроб копае.
Който доста приказва, или доста знае, или доста лъже.
Боят му пай, езикът му дълъг.
Отворил една уста – 100 езика.
Който слуша хората, напуща си дамата.
Желязото желязо трие, диалозите – мозъка.
Главата се цени по езика.
Говедото се хваща за рогата, а индивидът – за езика.
Сладък език е най-сладкото нещо.
Яж люто, само че приказва сладко.
Който няма пари в кесията, дано носи мед в устата си.
Няма по-сладко от езика и по-горчиво от него.
Езикът кости няма, само че кости троши.
Езикът по-зле сече от ножа.
Женски език от турска сабя по-остър.
Водата всичко мие, единствено езика не може.
По-добре е с крайници да се пързулнеш, а не с езика.
Прехапи си езика, само че неприятна дума не казвай.
Без разум приказва, по тази причина порязва.
Каквото ти пристигна на мозъка, не приказвай го пред кума.
Който приказва каквото желае, чува каквото не желае.
Повече слушай, по-малко приказва: по тази причина имаш две уши, а една уста.
Когато малко думаш, по-много чуваш.
Блага тирада стоманени порти отваря.
Добра дума – златен ключ.
Какъвто е индивидът, такива му и думите.
В огледалото се вижда лицето, а в приказките – сърцето.
Лошата дума от неприятно сърце излиза.
Лоша дума който каже, негова е.
Дума обратно не се връща.
Бърз кон се стига, бърза дума не може.
Казана дума – хвърлен камък.
Бой се не помни, дума не може.
Остра дума в сърце влиза.
Дума стрела не е, пък в сърцето се забива.
Дума дупка не прави.
По-напред избирай думата, тогаз я казвай.
Чувал с думи се не цялостни.
Празна тирада джоб не цялостни.
Думи без пари огън да ги гори.
От дума попара не става.
Думането – сребро, мълчанието – злато.
Мълчаливият си знае работата.
Картини: Златю Бояджиев (1903 ~ 1976)
