Последният дъх на Виетнамската война: Операция Frequent Wind
За два дни през април 1975 година, когато силите на Северен Виетнам бяха на път да завземат столицата на Южен Виетнам, Сайгон, членовете на американските въоръжени сили, посолството на страната в ЮВ и Офиса по защитата изтеглят над 7 000 души с помощта единствено на хеликоптери.
Въпреки че Съединени американски щати са изтеглили бойните си елементи през 1973 година, хиляди американци остават в страната, в това число в Сайгон, в Офиса по защитата и посолството на Съединени американски щати. До март 1975 година северно-виетнамските войски към този момент наближават към столицата, като завладяват няколко стратегически обекта, в това число Да Нанг, Бан Ме Тоу и Сонг Би.
Виждайки очевидните откритият на врага, Съединени американски щати стартира да изтегля своите, както и други хора, включително и виетнамски сираци в интервенция Бейбилифт. От 1 до 29 април 45 000 души, в това число над 5000 американци, бяха евакуирани от страната с разнообразни летателни апарати – в това число военни и търговски самолети.
Самолет Lockheed C-141 Starlifter
За да подкрепи евакуацията, Военноморските сили бяха преместили огромен брой кораби от полуостров Вунг Тау в Южнокитайско море. В тази група бяха няколко самолетоносачa, в това число Хенкок, Ентърпрайз, Корал Сий, Окинава и Мидуей.
Изтребители от Военноморските сили и Военновъздушни сили предоставиха поддръжка по въздух за евакуацията, която включваше 71 американски вертолета и 20 на Air America. Освен това огромен брой виетнамци се изтеглиха с лодки, техни хеликоптери и други средства (хеликоптерите по-късно бяха употребени от хора на Виетнамските въздушни сили). Цялата интервенция в Съединени американски щати се контролираше посредством „ USAF C-130, Център за ръководство и надзор на въздуха “, който наблюдаваше небето през интервала на цялата евакуация.
Преди интервенцията посолството беше подготвило и популяризирало указания за тези цивилни, които трябваше да бъдат евакуирани. Те изготвят кодиран сигнал за лъчение по радио Сайгон и радиото на въоръжени сили:
Наземната част от интервенция трябваше да транспортира евакуиращите се лица до пунктове за политане, на първо място Офиса по защитата, който обаче скоро беше опасан от ужасени виетнамци, които не дават отговор на изискванията за евакуация, само че се опитваха по всички вероятни способи да изоставен страната. Много се събраха с изключение на в Офиса по защитата, и пред американското посолство, последното от които трябваше да бъде единствено евакуационен пункт за чиновниците на самото посолството.
Посолството на Съединени американски щати в Сайгон
Стартът на въздушната интервенция също се забави и стартира едвам към 14:00 ч. в Офиса. Нещата обаче вървяха безпрепятствено и първите евакуирани бяха безвредно откарани към 15:00 ч. Към 21:00 ч. последните от Офиса бяха натоварени на хеликоптери и до края на деня към 5000 души бяха безвредно евакуирани от постройката.
За да се изтеглят допустимо най-вече хора, преди градът да падне, морските пехотинци небрежно пренареждат нещата по този начин, че да има повече места за кацане, в това число изсичат дървета и реалокират транспортни средства от паркинга.
Принудени да изчакат, до момента в който евакуацията в Офиса завърши, въздушният асансьор в посолството стартира едвам към 22:30 ч. Пристигайки през шпации от 10 минути, хеликоптерите са изправени пред малко сложна задача:
Тъй като северно-виетнамците наближаваха, президентът на Съединените щати трябваше да издаде строги заповеди:
Към 17:00 на 30 април последните евакуирани хора напущат посолството, от което в последна сметка са избавени към 2100 души, над половината от които или виетнамци, или жители на трети страни. За страдание, към 350 виетнамци, които дават отговор на изискванията за евакуация, остават.
Бяха забъркани и други дребни самолети, един от които е пилотиран от майор Бънг-Ли от Военновъздушни сили на Южен Виетнам:
Въпреки че, както с други такива водачи, бойците трябваше да го накара да изхвърли самолета във водата и по-късно избавителен транспортен съд с плувци да пристигна да го събере, командирът на Мидуей, капитан Чембърс, знаеше, че това няма да проработи:
Така че палубата се разчиства и майор Бънг каца. Самото почистване изисква да се избутат хеликоптери във водат.
