За достоверното съществуване на дявола свидетелства Светото Писание. Няма в

За достоверното битие на дявола свидетелства Светото Писание. Няма в книгата на живота на човечеството такава страница, на която дяволът да не е оставил своя разрушителна диря. Много световноизвестни писатели и художници брилянтно и тъкмо са изобразили чудовищността на дявола в блестящите си творби, които в последна сметка стават международно притежание!

По време на литургия на папата през септември 2000 година се случва нещо изненадващо и извънредно. По време на молитва, ненадейно за всички, млада италианка стартира да се държи, меко казано, необичайно и несъответстващо. Както писаха тогава всички италиански вестници – „ Момиче по време на литургията стартира да се смее със демонски смях. “ Приближавайки се до момичето папата се опитал да изгони дявола, в науката това се назовава екзорсизъм. Дяволът, усещайки заплахата утихнал, само че единствено за малко време. След това, с времето, той се показал с нова мощ.

Инцидентът не отминал без диря. И във всеки от нас се крие този дявол, който управлява съзнанието ни от вътрешната страна, вкарвайки ни надълбоко в грях! Въпреки това ние не имаме вяра в съществуването на невидими духове, а те всяка секунда ни влияят. Прагматичният и към този момент доста далечен от религията свят и до момента се съмнява в действителността на невидимата и страшна мощ. А в реалност улавяйки нещо невидимо, физиците признават за някои фини полета, а астрономията приказва за „ черните дупки “

По думите на Гьоте „ човек не вижда дявола, даже и в случай че той го държи за гърлото “. Ние сме толкоз подчинени на волята на удобството, комфорта, и ни се коства, че да се отървем, да изгоним т.нар виртуален демон е доста елементарно и просто – изключваме тв приемника, посредством екрана на който той ни въздейства съвсем непрекъснато – и край.

Сатана от мнозина се счита за измислена разговорна фигура. Фантастичен знак и кумир на злото. Приемайки това, те несъзнателно стават плебеи на този, който се назовава и „ татко на лъжата. “ Както вярно отбелязва Свети Йоан Кронщадски: „ Упоритото обезверение в зли духове – е същинска полуда, тъй като това опонира на истината, и е против Божието признание. “ И с цел да избави човек от ноктите на дявол, с цел да разобличи всички трикове и каузи на дявола, Господ слиза на Земята. И не би било належащо пришествието на Божия Син, в случай че се отхвърля съществуването на демон и затова по този начин се отхвърля и християнството. Това, несъмнено, е неуместно. Дългогодишният опит на всеки човек, здравият разсъдък, а и историческия живот на светците и вековната фолклорна история удостоверяват действителното съществуването на зли духове.

Суеверните хора имат вяра, че злите духове са измислени единствено с цел да ги плашат. Не, не би трябвало да има и малко подозрение, че злият дух е действителен, съществува и е до нас. За да реализира задачата си, дяволът ще прибегне до всички трикове и изобретения, като употребява цялата си просветеност, гений и креативност. Дяволът, приемайки разнообразни облици, има неограничена опция и дарба да направи на човек зло, с цел да го вкара надълбоко в грях.

Ако се замисли за това деликатно, всеки може да си напомни моменти в живота си, в които се е случвало по този начин, че когато в нашите тихи моменти на молитва и превръщане към Бог, внезапно, против нашата воля, злото като огън стартира да изгаря душата ни, без причина, с нищо не провокирани се появяват зли мисли и желания; в главата ни се появяват мисли за плътска пристрастеност, сласт, яд обгръща сърцето ни, появява се отдавана забравена ненавист към някой от нашите другари, някои ни дърпа към прегрешението.

И човек в този миг наподобява беззащитен, има възприятието като че ли е завързан, без лична воля … и обяснението за положението на подобен човек е доста просто – такова ненадейно, като искра, и безпричинна, безпочвена поява на зло, Православието изяснява с демонично отнемане.

И в случай че молещият се в този миг не се поддаде на волята на злия дух, и му се опълчи с усърдна молитва, вниманието му се концентрира върху Бога, офанзивите на злите сили ще отслабнат, а човек ще се зарадва на постигнатата победа в невидимата борба с дявола и неговите демони.

Като доказателство за горното свидетелства и следният факт – единствено се замислете, когато четете молитва в църквата или вкъщи, незабавно чувствате някаква специфична интервенция на невидими сили, настоящи върху вас.

А по-точно – вие се занимавате с някаква работа, а когато започнете да изговаряте молитва (тук приказваме за хора, които нямат вътрешно огряване от молебствия, за хората, които не са подготвени да я одобряват с цялата си душа), незабавно се усеща нещо по-различно. Започвате да се прозявате, или внезапно ви се доспива, внезапно се появява някакво неразположение, в главата се въртят някакви мисли, които не са свързани с молитвата.

Приключвате работата и още веднъж се чувствате по този начин, като че ли нищо не се е случило, занимателно, бодро. Много хора споделят, че за тях е по-лесно да свършат някаква работа, даже и най-трудната, в сравнение с да вървят в черква и да се помолят.

И още като доказателство за съществуването на демони може да се даде образец, че да речем сте оклеветили някой – и тази клюка се популяризира със скоростта на горски пожар на всички места.

Ами в случай че започнете, или се опитате да притегли хората към това, което води до същински морал, метод на живот, достойнство – незабавно става доста ясно по какъв начин тези невидими сили с целия си гений и досетливост се пробват да задушат растежа и да унищожават покълването на положителното семе, посадено от вас.

Работата на дявола е показана и в това, че човешкото сърце, за голямо страдание, е по-склонно да възприема, и да се притегля от всичко порочно, греховно, а към всичко свято, чисто и възвишено, то остава отчасти глухо.

Дяволът стартира с пяната на устата на ангела, който се бори за правдивост

Струва ни се … Понякога ни наподобява, че бялото е ослепително бяло и не може да бъде комплицирано с нищо. А черното … Това не е синьо,  не е алено,…

Колко грехове би трябвало да имате с цел да попаднете в парадайса?

Брюнетка, шатенка и русокоска катастрофират пияни с кола. Подреждат се пред офиса Свети Петър. Първа влиза  брюнетката. На масата лежи голям том. Свети Петър споделя: – Тази книга съдържа всичките…