Научили сме да сънуваме ада в собствения си живот
За да предпазят прочувствените си рани и заради страха да не бъдат засегнати, хората основават в мозъка си една доста комплицирана структура: голяма система на отказване. В тази система ние се трансформираме в съвършени лъжци. Толкова сме умели, че лъжем себе си и даже имаме вяра на личните си неистини.
Системата на отказване наподобява на димна завеса пред очите ни, която ни заслепява и ни пречи да забележим истината. Носим обществена маска, тъй като е прекомерно мъчително да се забележим или да позволим на другите да ни видят такива, каквито в действителност сме. И системата на отказване ни оказва помощ да се залъгваме, че близките имат вяра на облика, който им представяме. Издигаме тези загради, с цел да се защитим, с цел да държим другите настрани, само че в същото време преградите се трансформират в затвор, който лимитира свободата ни.
Когато си дадете сметка, че всички в близост имат рани, инфектирани с прочувствена отрова, елементарно ще разберете връзките сред хората в това, което толтеките назовават сън за пъкъла. Според толтеките всичките ни показа за себе си и за света са сън. Вземете което и да било религиозно изложение на пъкъла – то изцяло пасва на човешкото общество, на метода, по който сънуваме. Адът е място на страдалчество, място на боязън, място на войни и свирепост, място на наказание и неправда, място на наказване до безкрайност. Там откриваме хора, изправени един против различен в джунгла от хищници; хора, преизпълнени с сдържаност, с обвинявания, с възприятие за виновност, с прочувствена отрова – злоба, яд, ненавист, горест, страдалчество. Ние сътворяваме всички тези дребни демони в мозъка си, тъй като сме се научили да сънуваме пъкъла в личния си живот.
Всеки от нас основава самостоятелен сън за самия себе си, само че живелите преди нас са основали един огромен външен сън, съня за човешкото общество. Външният сън или Съня на Планетата е груповият Сън на милиарди сънуващи. Големият Сън включва всички публични правила, законите, религиите, другите култури и общоприетия метод на живот. Цялата тази складирана в мозъците ни информация наподобява на хиляди гласове, говорещи по едно и също време. Толтеките назовават това mitote.
Истинската ни същина е чиста обич: ние сме Живот. Истинската ни същина няма нищо общо със Съня, само че mitote ни пречи да прозрем същинската си природа. Когато погледнеш Съня от тази позиция и в случай че съзнаваш същинската си същина, разбираш какъв брой безумно е държанието на хората и ти става смешно. Онова, което за всички останали е голяма покруса, за теб се трансформира в комедия. Виждаш, че хората страдат поради нещо маловажно, нещо, което даже не е същинско. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, растем в това общество и се учим да бъдем като всички останали, разигравайки безумства в компанията на безумни....Цялата нужна за вас обич е вътре в сърцето ви. То може да ви даде задоволително обич освен за самите вас, само че и за целия свят.
Из „ Умението да обичаш. Толтекска книга на мъдростта “ , Дон Мигел Руис
Системата на отказване наподобява на димна завеса пред очите ни, която ни заслепява и ни пречи да забележим истината. Носим обществена маска, тъй като е прекомерно мъчително да се забележим или да позволим на другите да ни видят такива, каквито в действителност сме. И системата на отказване ни оказва помощ да се залъгваме, че близките имат вяра на облика, който им представяме. Издигаме тези загради, с цел да се защитим, с цел да държим другите настрани, само че в същото време преградите се трансформират в затвор, който лимитира свободата ни.
Когато си дадете сметка, че всички в близост имат рани, инфектирани с прочувствена отрова, елементарно ще разберете връзките сред хората в това, което толтеките назовават сън за пъкъла. Според толтеките всичките ни показа за себе си и за света са сън. Вземете което и да било религиозно изложение на пъкъла – то изцяло пасва на човешкото общество, на метода, по който сънуваме. Адът е място на страдалчество, място на боязън, място на войни и свирепост, място на наказание и неправда, място на наказване до безкрайност. Там откриваме хора, изправени един против различен в джунгла от хищници; хора, преизпълнени с сдържаност, с обвинявания, с възприятие за виновност, с прочувствена отрова – злоба, яд, ненавист, горест, страдалчество. Ние сътворяваме всички тези дребни демони в мозъка си, тъй като сме се научили да сънуваме пъкъла в личния си живот.
Всеки от нас основава самостоятелен сън за самия себе си, само че живелите преди нас са основали един огромен външен сън, съня за човешкото общество. Външният сън или Съня на Планетата е груповият Сън на милиарди сънуващи. Големият Сън включва всички публични правила, законите, религиите, другите култури и общоприетия метод на живот. Цялата тази складирана в мозъците ни информация наподобява на хиляди гласове, говорещи по едно и също време. Толтеките назовават това mitote.
Истинската ни същина е чиста обич: ние сме Живот. Истинската ни същина няма нищо общо със Съня, само че mitote ни пречи да прозрем същинската си природа. Когато погледнеш Съня от тази позиция и в случай че съзнаваш същинската си същина, разбираш какъв брой безумно е държанието на хората и ти става смешно. Онова, което за всички останали е голяма покруса, за теб се трансформира в комедия. Виждаш, че хората страдат поради нещо маловажно, нещо, което даже не е същинско. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, растем в това общество и се учим да бъдем като всички останали, разигравайки безумства в компанията на безумни....Цялата нужна за вас обич е вътре в сърцето ви. То може да ви даде задоволително обич освен за самите вас, само че и за целия свят.
Из „ Умението да обичаш. Толтекска книга на мъдростта “ , Дон Мигел Руис
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ