Марко Поло ли „открива“ Америка?
За човек, който твърди, че е прекарал 17 години в Китай като поддръжник на Кублай хан, Марко Поло е оставил изненадващо малко писмени свидетелства за себе си. Нито един азиатски източник не загатва италианеца. Единственият запис на неговата авантюра от 13 век през Далечния Изток е в неговите лични „ Пътувания “, който в действителност са написани от различен публицист, както Марко му ги е разказал.
Витус Беринг
„ Това би означавало, че италианецът е познавал западното крайбрежие на Северна Америка или е чувал за него от араби или китайци “, споделя Бенджамин Б. Олшин, историк на картографията. „ Няма нищо друго, което да знаем, че е правилно, в случай че това е правилно. “
Но Олшин признава и че достоверността на десетте карти и четирите текста надали е оценена. Мастилото е непроверено и радиовъглеродно изследване на пергамента на една основна карта – единствената, подложена на подобен разбор – датира кожата, от която е изработен, към 15 или 16 век, което значи, че тя е в най-хубавия случай копие. Друг вид е, че самият Поло не написа нищо за персонални карти или за земи оттатък Азия, макар че един път се хвали: „ Не съм споделил даже половината от това, което съм видял “.
Пергаментите идват в Америка с параходите на загадъчния италиански преселник на име Марсиан Роси. Роси идва в Съединени американски щати като младеж през 1887 година и по-късно споделя на историк, че документите са предадени посредством предците по бащина линия на адмирал, на който Поло ги е поверил. Мустакатият и кокетен Роси е татко на шест малчугана и работи като шивач в Сан Хосе, Калифорния. Той е харизматичен, пуши пури и макар дребното си обучение написва научнофантастичен трилър „ A Trip to Mars “.
Може ли и Роси да е фалшифицирал документите на Поло? „ Той сигурно е бил кадърен на такова нещо “, споделя неговият внук Джефри Пендърграфт, изпълнителен шеф в Хюстън енерджи, който е страж на документите. Но нито Пендърграфт, нито картографските специалисти подозират Роси в подправяне на картите. „ Такова невероятното количество познания по цялото многообразие от тематики – бих бил песимистичен, че дядо ми е имал “, споделя Пендърграфт.
Една от аргументите пергаментите да са изчезнали от този момент е тяхната идиосинкразия. Те описват за хора и места, които освен отсъстват от разказите на Поло, само че и от известната ни история. И не се вместват добре до известните стилове картографиране на епохата – портуланските ветроходни карти, проекциите на Птолемей и средновековните схеми, известни като „ mappae mundi “.
Историята споделя малко за трите дъщери на Поло. (Той няма синове.) Но Фантина, Белела и Морета имат звездно присъединяване тук, подписвайки се на някои от пергаментите и потвърждавайки, че са извадени от „ писмата на татко им “, явно след гибелта му. Белела написа за до момента неразказани срещи със сирийски навигатор, група от копаещи дами в горски кожи и хора на полуостров „ два пъти по-далеч от Китай “, които носят тюленова кожа, живеят на риба и вършат къщите си „ подземен “.
„ Пътувания “ незабавно прави Поло звезда след завръщането му във Венеция, както за описанията му на далечни земи, по този начин и за това, което неговите сънародници подозират, че е чисто фантазиране.
