Скритите демографски истини за раждаемостта
За 60 години у нас са направени 6 милиона аборта
Демографията у нас от 30 години постоянно се преценява с ползите на ръководещите, премълчавайки, променяйки или фризирайки съответните действителни данни. Всеки може да види в интернет по какъв начин съгласно казионния Национален статистически институт новородените през 2017 година у нас са тъкмо 64 359, а съгласно онлайн брояча на ражданията към Министерството на здравеопазването (МЗ), обвързван с родилните заведения (вече никой не ражда по нивите, нали по този начин?), те са 58 085. Разликата е 6274 (или 10,8%), и за мен е обяснима единствено с желанието за сгода на властта.
Слисващо е понижението на раждаемостта за миналата 2018 година, когато съгласно този брояч новородените са били едвам 48 003. Значи единствено за една година броят им е понижен с близо една пета, с 10 083, което е цели 210‰ (‰ – промила, значи една хилядна част, или 1/10 процента). По белия свят годишен спад от десетина промила се смята за национална покруса. Един различен по-специален ракурс на този проблем ни дава и злокобни районни разлики: до момента в който в Русе понижението на раждаемостта е с 82‰, а във Варна има дори нарастване (от 3879 бебета през 2017 година на 4353 през 2018 г.), то в Габрово спадът е от 564 на 456 (191‰), а във Видинска област имаме спад с … безумните 878‰ (от 371 на единствено 75 новородени).
Медиите в никакъв случай не оповестяват нищо за качествения аспект на раждаемостта, те не ни споделят, че по данни на Министерство на здравеопазването съвсем половината от ражданията са посредством секцио, че едвам 40% от случаите са без сериозна лекарска интервенция, че 12% от новородените са недоносени, че 5% са с малформации. Данните на Национален статистически институт за коефициента на детската смъртност са: общ коефициент 6,4‰, като при момченцата е 6,9‰, а при момиченцата 5,8‰. В безспорен брой това съгласно Национален статистически институт прави общо за страната за 2017 година 408 умряли бебета. Според уеб страницата на Централно разузнавателно управление на САЩ обаче числата за 2018 година са други: общо 8,3 промила, като при момченцата е 9,3‰, а при момиченцата е 7,2‰ (съответно броят съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ става 529 при идентична основа, т.е. със 121 повече).
У нас 6% от бебетата са родени от малолетни майки, 3% са изоставени, 55% нямат за майчин език българския език, значи не са от българския етнос, и така нататък Повече от половината раждания са извънбрачни. Самотните родители у нас са към 400 000, като от тях 360 000 са самотните майки и 40 000 са самотните татковци. Цели 72% от самотните майки са под прага на беднотия, а 80% от тях изцяло сами, без никаква помощ, отглеждат децата си. Малко прочут факт е, че от 1956 година, когато у нас са позволени абортите, до момента по публични данни всяка година изкуствено са прекъсвали бременността си приблизително по 100 000 български дами, общо за 60 години у нас са направени 6 милиона аборта (!), по 274 аборта всеки ден, или по 12 аборта всеки час, на всеки 5 минути – аборт. Във всички католически страни по света, в това число и в 8 европейски страни, както и в доста страни в Азия, Африка, Латинска Америка, които нямат демографски проблеми, абортите в някаква степен или изцяло са неразрешени. В този подтекст би трябвало да знаем още, че в България 200 000 двойки, значи към 400 000 български жители имат репродуктивни проблеми, желаят, а не могат да имат деца, само че от осъществените в 36-те лечебни заведения 12 230 ин витро процедури за единствено 6% от нуждаещите се дами едвам 1910 (15,6%) са дали резултат – бебе. Числото 1910 е по-малко от 1% от цифрата на 200 000-те двойки, чакащи за ин витро.
Темата за раждаемостта би изглеждала изолирано, в случай че не се съчетае с другите съществени съставни елементи на демографската злополука – смъртност, застаряване, емиграция, както и с аргументите и следствията от тези процеси – генофонд, добродетелност, беднотия, престъпност, самоубийства, корупция, опазване на здравето, обучение, правораздаване, политика, просвета, трудова интензивност, бизнес, спорт, просвета и т. н. Много обстоятелства, данни и условия по тези тематики, когато те са свързани с демографската злополука, са от дълго време табуирани. Например, с регистрираните от Национален статистически институт като коефициент на годишна смъртност 15,5‰ ние за 2017 година сме международен първенец по умиране преди Лесото, Афганистан, Сирия, Свазиленд и други Според Централно разузнавателно управление на САЩ през 2018 година ни изпревари единствено Южен Судан поради кървавата революция там. Всяка година у нас умират по към 110 000 души, а се раждат към този момент по 48 000 души.
В същото време у нас има чудовищни разлики в смъртността на българите по райони. Ако междинната смъртност за страната е 15,5‰, то в София, да вземем за пример, тя е единствено 11,6‰, а в селата на Видинския край смъртността е 37,1‰, в Габрово – 34,1‰, Перник – 31,1‰, в Ямбол – 28,6‰ и така нататък Излиза, че на 1000 души в разнообразни райони на България умират 3 пъти повече хора, в сравнение с в столицата.
По сходен метод стоят нещата и по отношение на детската смъртност. При междинна детска смъртност за страната, която съгласно Национален статистически институт е 6,4‰ (както споделих, тя е по-ниска спрямо данните на ЦРУ), в София тя е 2,5‰, а в дребните селища е в доста пъти по-голяма: в Габровско е 17,2‰, в Добрич – 20,0‰, в Русе е 21,8‰ и така нататък Значи, в Русенския район край умират (в условен брой) към 4 пъти повече деца до 1 годинка, в сравнение с в София.
Странни са данните за емиграцията. Официално оповестените от Национален статистически институт цифри варират от 9517 през 2011 година до 31 586 през 2017 година, когато към този момент няма по какъв начин да се лъже. Истината е една: 48 000 – 110 000 – 31 000 = – 93 000. С толкоз – с 93 000 – понижава популацията на България, и това прави 255 души дневно, или 11 души на час. В етнически проект можем да забележим, че етническите българи всеки час понижават с 15 души, а братята роми всеки час се усилват с 4-5 души. Причина за трагичното положение на главните демографски индикатори, наред с раждаемостта и миграционното салдо, са безобразията в нереформираната комерсиална система на опазването на здравето. Българите са най-болната нация в Европа, а може би и в света. Ние сме първи по смъртност от сърдечно-съдови болести – инфаркти и инсулти; от рак страдат 410 000 заболели, значи 6%, всеки 17-ти българин е онкоболен!; преди всичко сме и по заболявания на дихателната система и други Общо от рак и от сърце всеки ден у нас умират 264 души, по 11 души всеки час. Болните от диабет у нас са 530 000 души, 350 000 деца са с диабет. Голям % (60-65%) от хората са с психологични премеждия. Имаме 300 000 наркомани, 350 000 са алкохолиците, усилва се хазартоманията и така нататък
Съчетаването на най-високата смъртност в света с най-ниска раждаемост ни слага преди всичко в света по понижаване и изгубване на популацията. А битката с демографската злополука у нас е прочувствено тъпа и смешна, изключително като се има поради, че за демографията все дават отговор хора, които не са и чували за нея. Стотици учени в Българска академия на науките, където закриха Демографския си институт, и в този момент имат Институт за проучване на популацията, различен Институт за проучване на обществото, и други институти за проучване на индивида, за проучване на знанието, на океаните, на космоса и така нататък, против доста милиони лв. суха пара създадоха първо Национална тактика за демографско развиване на популацията в Република България за интервала 2000-2013 година, а след това и Стратегия за интервала 2013-2030 година, вследствие на което България се изкачи от 19-о място на 1-во място в света по смъртност измежду 230 страни, срина се на последните места в света по раждаемост и стана международен първенец по понижаване и изгубване на популацията. Значи „ учените “ от Българска академия на науките, те са 10 000, нищо потребно не са свършили. Любопитно е да забележим по какъв начин те си показват „ демографското развиване на популацията “.
За 25 години и за стотици милиони левове ето какво са измислили те в Стратегията си (с копи-пейст): „ Насърчаване на раждаемостта посредством основаване на среда, удобна за развъждането и възпитанието на деца; Подобряване на общата демографска осведоменост и сексуално-репродуктивна просвета на населението; Подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска осведоменост (пак?) и репродуктивна просвета (пак?) на населението; Намаляване на броя на емигриращите младежи в репродуктивна възраст; Повишаване на просветителното, духовно и културно ниво, подготовка, качества и умения на популацията и така нататък “ Като съществена задача „ демографите “ на Българска академия на науките, обилно подкрепяни от всички държавни управления след 1989 година до момента, сочат следната комфортно обтекаема дефиниция: „ Демографската политика е насочена към… възстановяване на благосъстоянието на всички обществени групи в обществото и за ограничение на демографския напън от намаляването и застаряването на популацията и на работната мощ върху обществените системи и обществените финанси. “
Добре се вижда грижа за светлото бъдеще на „ всички обществени групи “, както и любопитната отколешна академична фиксация към „ обществените финанси “, сиреч към парите от бюджета за възстановяване на богатство. А другояче България дано си умира.
Демографията у нас от 30 години постоянно се преценява с ползите на ръководещите, премълчавайки, променяйки или фризирайки съответните действителни данни. Всеки може да види в интернет по какъв начин съгласно казионния Национален статистически институт новородените през 2017 година у нас са тъкмо 64 359, а съгласно онлайн брояча на ражданията към Министерството на здравеопазването (МЗ), обвързван с родилните заведения (вече никой не ражда по нивите, нали по този начин?), те са 58 085. Разликата е 6274 (или 10,8%), и за мен е обяснима единствено с желанието за сгода на властта.
Слисващо е понижението на раждаемостта за миналата 2018 година, когато съгласно този брояч новородените са били едвам 48 003. Значи единствено за една година броят им е понижен с близо една пета, с 10 083, което е цели 210‰ (‰ – промила, значи една хилядна част, или 1/10 процента). По белия свят годишен спад от десетина промила се смята за национална покруса. Един различен по-специален ракурс на този проблем ни дава и злокобни районни разлики: до момента в който в Русе понижението на раждаемостта е с 82‰, а във Варна има дори нарастване (от 3879 бебета през 2017 година на 4353 през 2018 г.), то в Габрово спадът е от 564 на 456 (191‰), а във Видинска област имаме спад с … безумните 878‰ (от 371 на единствено 75 новородени).
Медиите в никакъв случай не оповестяват нищо за качествения аспект на раждаемостта, те не ни споделят, че по данни на Министерство на здравеопазването съвсем половината от ражданията са посредством секцио, че едвам 40% от случаите са без сериозна лекарска интервенция, че 12% от новородените са недоносени, че 5% са с малформации. Данните на Национален статистически институт за коефициента на детската смъртност са: общ коефициент 6,4‰, като при момченцата е 6,9‰, а при момиченцата 5,8‰. В безспорен брой това съгласно Национален статистически институт прави общо за страната за 2017 година 408 умряли бебета. Според уеб страницата на Централно разузнавателно управление на САЩ обаче числата за 2018 година са други: общо 8,3 промила, като при момченцата е 9,3‰, а при момиченцата е 7,2‰ (съответно броят съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ става 529 при идентична основа, т.е. със 121 повече).
У нас 6% от бебетата са родени от малолетни майки, 3% са изоставени, 55% нямат за майчин език българския език, значи не са от българския етнос, и така нататък Повече от половината раждания са извънбрачни. Самотните родители у нас са към 400 000, като от тях 360 000 са самотните майки и 40 000 са самотните татковци. Цели 72% от самотните майки са под прага на беднотия, а 80% от тях изцяло сами, без никаква помощ, отглеждат децата си. Малко прочут факт е, че от 1956 година, когато у нас са позволени абортите, до момента по публични данни всяка година изкуствено са прекъсвали бременността си приблизително по 100 000 български дами, общо за 60 години у нас са направени 6 милиона аборта (!), по 274 аборта всеки ден, или по 12 аборта всеки час, на всеки 5 минути – аборт. Във всички католически страни по света, в това число и в 8 европейски страни, както и в доста страни в Азия, Африка, Латинска Америка, които нямат демографски проблеми, абортите в някаква степен или изцяло са неразрешени. В този подтекст би трябвало да знаем още, че в България 200 000 двойки, значи към 400 000 български жители имат репродуктивни проблеми, желаят, а не могат да имат деца, само че от осъществените в 36-те лечебни заведения 12 230 ин витро процедури за единствено 6% от нуждаещите се дами едвам 1910 (15,6%) са дали резултат – бебе. Числото 1910 е по-малко от 1% от цифрата на 200 000-те двойки, чакащи за ин витро.
Темата за раждаемостта би изглеждала изолирано, в случай че не се съчетае с другите съществени съставни елементи на демографската злополука – смъртност, застаряване, емиграция, както и с аргументите и следствията от тези процеси – генофонд, добродетелност, беднотия, престъпност, самоубийства, корупция, опазване на здравето, обучение, правораздаване, политика, просвета, трудова интензивност, бизнес, спорт, просвета и т. н. Много обстоятелства, данни и условия по тези тематики, когато те са свързани с демографската злополука, са от дълго време табуирани. Например, с регистрираните от Национален статистически институт като коефициент на годишна смъртност 15,5‰ ние за 2017 година сме международен първенец по умиране преди Лесото, Афганистан, Сирия, Свазиленд и други Според Централно разузнавателно управление на САЩ през 2018 година ни изпревари единствено Южен Судан поради кървавата революция там. Всяка година у нас умират по към 110 000 души, а се раждат към този момент по 48 000 души.
В същото време у нас има чудовищни разлики в смъртността на българите по райони. Ако междинната смъртност за страната е 15,5‰, то в София, да вземем за пример, тя е единствено 11,6‰, а в селата на Видинския край смъртността е 37,1‰, в Габрово – 34,1‰, Перник – 31,1‰, в Ямбол – 28,6‰ и така нататък Излиза, че на 1000 души в разнообразни райони на България умират 3 пъти повече хора, в сравнение с в столицата.
По сходен метод стоят нещата и по отношение на детската смъртност. При междинна детска смъртност за страната, която съгласно Национален статистически институт е 6,4‰ (както споделих, тя е по-ниска спрямо данните на ЦРУ), в София тя е 2,5‰, а в дребните селища е в доста пъти по-голяма: в Габровско е 17,2‰, в Добрич – 20,0‰, в Русе е 21,8‰ и така нататък Значи, в Русенския район край умират (в условен брой) към 4 пъти повече деца до 1 годинка, в сравнение с в София.
Странни са данните за емиграцията. Официално оповестените от Национален статистически институт цифри варират от 9517 през 2011 година до 31 586 през 2017 година, когато към този момент няма по какъв начин да се лъже. Истината е една: 48 000 – 110 000 – 31 000 = – 93 000. С толкоз – с 93 000 – понижава популацията на България, и това прави 255 души дневно, или 11 души на час. В етнически проект можем да забележим, че етническите българи всеки час понижават с 15 души, а братята роми всеки час се усилват с 4-5 души. Причина за трагичното положение на главните демографски индикатори, наред с раждаемостта и миграционното салдо, са безобразията в нереформираната комерсиална система на опазването на здравето. Българите са най-болната нация в Европа, а може би и в света. Ние сме първи по смъртност от сърдечно-съдови болести – инфаркти и инсулти; от рак страдат 410 000 заболели, значи 6%, всеки 17-ти българин е онкоболен!; преди всичко сме и по заболявания на дихателната система и други Общо от рак и от сърце всеки ден у нас умират 264 души, по 11 души всеки час. Болните от диабет у нас са 530 000 души, 350 000 деца са с диабет. Голям % (60-65%) от хората са с психологични премеждия. Имаме 300 000 наркомани, 350 000 са алкохолиците, усилва се хазартоманията и така нататък
Съчетаването на най-високата смъртност в света с най-ниска раждаемост ни слага преди всичко в света по понижаване и изгубване на популацията. А битката с демографската злополука у нас е прочувствено тъпа и смешна, изключително като се има поради, че за демографията все дават отговор хора, които не са и чували за нея. Стотици учени в Българска академия на науките, където закриха Демографския си институт, и в този момент имат Институт за проучване на популацията, различен Институт за проучване на обществото, и други институти за проучване на индивида, за проучване на знанието, на океаните, на космоса и така нататък, против доста милиони лв. суха пара създадоха първо Национална тактика за демографско развиване на популацията в Република България за интервала 2000-2013 година, а след това и Стратегия за интервала 2013-2030 година, вследствие на което България се изкачи от 19-о място на 1-во място в света по смъртност измежду 230 страни, срина се на последните места в света по раждаемост и стана международен първенец по понижаване и изгубване на популацията. Значи „ учените “ от Българска академия на науките, те са 10 000, нищо потребно не са свършили. Любопитно е да забележим по какъв начин те си показват „ демографското развиване на популацията “.
За 25 години и за стотици милиони левове ето какво са измислили те в Стратегията си (с копи-пейст): „ Насърчаване на раждаемостта посредством основаване на среда, удобна за развъждането и възпитанието на деца; Подобряване на общата демографска осведоменост и сексуално-репродуктивна просвета на населението; Подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска осведоменост (пак?) и репродуктивна просвета (пак?) на населението; Намаляване на броя на емигриращите младежи в репродуктивна възраст; Повишаване на просветителното, духовно и културно ниво, подготовка, качества и умения на популацията и така нататък “ Като съществена задача „ демографите “ на Българска академия на науките, обилно подкрепяни от всички държавни управления след 1989 година до момента, сочат следната комфортно обтекаема дефиниция: „ Демографската политика е насочена към… възстановяване на благосъстоянието на всички обществени групи в обществото и за ограничение на демографския напън от намаляването и застаряването на популацията и на работната мощ върху обществените системи и обществените финанси. “
Добре се вижда грижа за светлото бъдеще на „ всички обществени групи “, както и любопитната отколешна академична фиксация към „ обществените финанси “, сиреч към парите от бюджета за възстановяване на богатство. А другояче България дано си умира.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ