Кино-фестивалът Златен ритон се завръща след тригодишно прекъсване
За 27-и път Фестивалът на българското писмено и анимационно кино " Златен ритон “ ще се организира в Пловдив. Това разяснява в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус " с водещ Благой Иванов пиарът и уредник на фестивала Кремена Димитрова. След тригодишно спиране поради пандемията, форумът се завръща с две конкурсни стратегии за писмено и анимационно кино, в които се състезават 90 кино лентата. Събитието ще се организира от 14 до 21 декември, а премиите ще бъдат връчени на тържествена гала на 21 декември в 19.00 вечерта в зала 1 на " ЛЪКИ Дом на киното “.
По думите й тази година има рекорден брой участващи във фестивала филми заради 3-годишното му спиране поради пандемията. " Бих поискала количеството да води след себе си и качество, тъй като е доста значимо да има филми, за които да приказваме, а освен да демонстрираме. Програмата ще бъде извънредно интензивна и аз, като част от организацията на фестивала, се тормозя, че ще бомбардираме публиката с толкоз доста оферти. Но пък има удобството на кино " Лъки “ и това че сме декември месец, нямаме толкоз доста благоприятни условия да се разхождаме по улиците – киното дава опция за срещи, “ счита тя.
В тазгодишната стратегия са включени и 3 кино лентата In memoriam, тъй като се означават две годишнини на това издание на фестивала, свързани с две огромни имена в българското писмено и игрално кино, освен това на дами режисьори: 100 години от рождението на Бинка Желязкова – едно от най-силните имена в българското игрално и писмено кино, чиито филми са взели участие в влиятелни фестивали у нас и в чужбина, и на Малина Петрова – документалистка, която за жалост ни напусна тази година. " Затова ще покажем два техни кино лентата, с които ще си напомним тяхното творчество и един филм, отдаден на Бинка Желязкова на режисьора Елка Николова, “ описа още Кремена Димитрова.
Нивото на филмите, участващи във фестивала, е предстоящо високо поради акумулирания огромен брой филми заради 3-годишното спиране. Голямата борба постоянно е сред филмите, които са финансирани от Националния кино център, и самостоятелното кино, което се състезава наедно с финансираните филми, означи още Кремена Димитрова: " Искаме да покажем, че от наша позиция има равнопоставеност сред тях, ние не ги разделяме на едни и други, а ги разделяме на качествени и некачествени. В последна сметка журито ще се произнесе кои са най-хубавите филми в категориите. Така че има и количество, и се надявам да има и качество, което да покаже най-хубавото в документалното кино. “
Според нея няма огромни изненади при тематичните ядра, към които се въртят разнообразни заглавия, защото кардинално документалното кино демонстрира огромните персони: нормално те са или позабравени, за които си припомняме, разказвайки тяхната история, или такива, които са безспорни и има мотив да приказваме за тях още веднъж. " Появява се една нова тематика, която стартира да става извънредно забавна и известна, и това е спортът, тъй като с изключение на хора от региона на историята и културата се появяват и спортни персони, които са по някакъв метод образец и митове, за които документалното кино приказва. Има и един спорт, който влиза в този момент ненадейно в полето на документалното кино, и това е спортът ръгби, с дебютния филм на Васил Върбанов " В името на господ Ръгби “. Това е един филм, който за първи път обръща внимание на ръгбито, разказвайки неговата история и всичко, което има към този спорт в България – легендите, имената, културата на този спорт, “ означи тя.
" Филмите, които ще покажем, са по някакъв метод самобитен мост сред времето на социализма и посттоталитарното време – документалното кино и анимационното кино посредством своите метафори са идеалното средство за това. А с изключение на тематиките към именити персони, има и тематики, свързани с историята – с обстоятелства от историята, които се обговарят на нов глас. По един или по различен метод по време на тоталитаризма не сме имали опция да приказваме за това или изникват непредвидени истини. Затова бих обърнала внимание върху два кино лентата: единият филм е на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова – " Откъснати до корен “, който споделя ориста на интелектуалците след Втората международна война и по някакъв метод хвърля мост изобщо върху ориста на интелектуалците в нашата просвета. Другият сходен филм е " Ваймар експрес “ на Милена Фучеджиева – един филм, който демонстрира непредвидена позиция към живота и творчеството на Фани Попова-Мутафова. Така че има палитра от тематики, а в това време конфликт на стилистики: едната част от тях е покрай автентизма, а другата част от стилистиките повече гравитира към това какви по-нестандартни художествени средства и възстановки да създадем, с цел да бъдем по-експресивни и да влияем на публиката, “ показа още Кремена Димитрова.
Нещо забавно в новото българско кино е една връзка сред игралното и документалното кино, осъществена посредством режисьорите документалисти, които вършат крачка в игрално кино: " Примерът за това е дебютният филм на Тонислав Христов " Добрият водач “, който взе участие със своя документален филм " Последният гларус “ във фестивала " Златен ритон “. " Добрият водач “ участваше в конкурсната стратегия на " Златна роза “ през лятото във Варна, а в този момент " Последният гларус “ ще може да бъде в конкуренция с останалите филми в спортната стратегия на " Златния ритон “. Гледайки и двата кино лентата, намирам доста общи точки в избора на тематика за избора на човек, отказал се от емиграция, борейки се тук с перипетиите на живота и с готовност да потвърждава себе си, да потвърждава избора си, да потвърждава своята изстрадана независимост. Документалното кино прелива в игралното и противоположното, игралното прелива в документалното. Ние имахме превъзходен образец и с различен документалист, който направи своя първи опит в игралното кино, и това е Светослав Драганов и филмът " Смирен “, който сякаш мина малко по-незабелязано по екраните, само че е едно кино, което е незлобливо, само че доста въздействащо. “
Българско кино, което се прави в последните години, демонстрира, че има доста съществени заглавия, има доста съществени крачки напред, изключително мощно обществено ангажирано кино, което е и международна наклонност, изясни още тя, като даде образец с тазгодишните спечелили на фестивала " Златна роза “, чиято премия си поделиха два извънредно въздействащи обществени кино лентата – " Уроците на Блага “ на Стефан Командарев и " Диада “ на Яна Титова. " Филмите са извънредно разнообразни като тема и метод, само че като влияние – тази безизходност, която остават у фена, е доста близка. Харесвам и двата кино лентата по друг метод. " Уроците на Блага “ е филм, който демонстрира проблемите на нашите родители, а " Диада “ – на нашите деца. " Диада “ е филм, който влияе освен на нас, като родители, тъй като се опасяваме за децата си и се усещаме отговорни поради това, което сме им предизвикали, филмът е доста значим и за децата, с цел да видят по какъв начин не се прави, тъй като и те вършат избори. Те са във възраст, в която се построяват като персони и би трябвало да дават отговор за всяка една своя постъпка. От тази позиция филмът е извънредно образователен и е значим за морала ни като общество, “ безапелационна е Кремена Димитрова.
По думите й тази година има рекорден брой участващи във фестивала филми заради 3-годишното му спиране поради пандемията. " Бих поискала количеството да води след себе си и качество, тъй като е доста значимо да има филми, за които да приказваме, а освен да демонстрираме. Програмата ще бъде извънредно интензивна и аз, като част от организацията на фестивала, се тормозя, че ще бомбардираме публиката с толкоз доста оферти. Но пък има удобството на кино " Лъки “ и това че сме декември месец, нямаме толкоз доста благоприятни условия да се разхождаме по улиците – киното дава опция за срещи, “ счита тя.
В тазгодишната стратегия са включени и 3 кино лентата In memoriam, тъй като се означават две годишнини на това издание на фестивала, свързани с две огромни имена в българското писмено и игрално кино, освен това на дами режисьори: 100 години от рождението на Бинка Желязкова – едно от най-силните имена в българското игрално и писмено кино, чиито филми са взели участие в влиятелни фестивали у нас и в чужбина, и на Малина Петрова – документалистка, която за жалост ни напусна тази година. " Затова ще покажем два техни кино лентата, с които ще си напомним тяхното творчество и един филм, отдаден на Бинка Желязкова на режисьора Елка Николова, “ описа още Кремена Димитрова.
Нивото на филмите, участващи във фестивала, е предстоящо високо поради акумулирания огромен брой филми заради 3-годишното спиране. Голямата борба постоянно е сред филмите, които са финансирани от Националния кино център, и самостоятелното кино, което се състезава наедно с финансираните филми, означи още Кремена Димитрова: " Искаме да покажем, че от наша позиция има равнопоставеност сред тях, ние не ги разделяме на едни и други, а ги разделяме на качествени и некачествени. В последна сметка журито ще се произнесе кои са най-хубавите филми в категориите. Така че има и количество, и се надявам да има и качество, което да покаже най-хубавото в документалното кино. “
Според нея няма огромни изненади при тематичните ядра, към които се въртят разнообразни заглавия, защото кардинално документалното кино демонстрира огромните персони: нормално те са или позабравени, за които си припомняме, разказвайки тяхната история, или такива, които са безспорни и има мотив да приказваме за тях още веднъж. " Появява се една нова тематика, която стартира да става извънредно забавна и известна, и това е спортът, тъй като с изключение на хора от региона на историята и културата се появяват и спортни персони, които са по някакъв метод образец и митове, за които документалното кино приказва. Има и един спорт, който влиза в този момент ненадейно в полето на документалното кино, и това е спортът ръгби, с дебютния филм на Васил Върбанов " В името на господ Ръгби “. Това е един филм, който за първи път обръща внимание на ръгбито, разказвайки неговата история и всичко, което има към този спорт в България – легендите, имената, културата на този спорт, “ означи тя.
" Филмите, които ще покажем, са по някакъв метод самобитен мост сред времето на социализма и посттоталитарното време – документалното кино и анимационното кино посредством своите метафори са идеалното средство за това. А с изключение на тематиките към именити персони, има и тематики, свързани с историята – с обстоятелства от историята, които се обговарят на нов глас. По един или по различен метод по време на тоталитаризма не сме имали опция да приказваме за това или изникват непредвидени истини. Затова бих обърнала внимание върху два кино лентата: единият филм е на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова – " Откъснати до корен “, който споделя ориста на интелектуалците след Втората международна война и по някакъв метод хвърля мост изобщо върху ориста на интелектуалците в нашата просвета. Другият сходен филм е " Ваймар експрес “ на Милена Фучеджиева – един филм, който демонстрира непредвидена позиция към живота и творчеството на Фани Попова-Мутафова. Така че има палитра от тематики, а в това време конфликт на стилистики: едната част от тях е покрай автентизма, а другата част от стилистиките повече гравитира към това какви по-нестандартни художествени средства и възстановки да създадем, с цел да бъдем по-експресивни и да влияем на публиката, “ показа още Кремена Димитрова.
Нещо забавно в новото българско кино е една връзка сред игралното и документалното кино, осъществена посредством режисьорите документалисти, които вършат крачка в игрално кино: " Примерът за това е дебютният филм на Тонислав Христов " Добрият водач “, който взе участие със своя документален филм " Последният гларус “ във фестивала " Златен ритон “. " Добрият водач “ участваше в конкурсната стратегия на " Златна роза “ през лятото във Варна, а в този момент " Последният гларус “ ще може да бъде в конкуренция с останалите филми в спортната стратегия на " Златния ритон “. Гледайки и двата кино лентата, намирам доста общи точки в избора на тематика за избора на човек, отказал се от емиграция, борейки се тук с перипетиите на живота и с готовност да потвърждава себе си, да потвърждава избора си, да потвърждава своята изстрадана независимост. Документалното кино прелива в игралното и противоположното, игралното прелива в документалното. Ние имахме превъзходен образец и с различен документалист, който направи своя първи опит в игралното кино, и това е Светослав Драганов и филмът " Смирен “, който сякаш мина малко по-незабелязано по екраните, само че е едно кино, което е незлобливо, само че доста въздействащо. “
Българско кино, което се прави в последните години, демонстрира, че има доста съществени заглавия, има доста съществени крачки напред, изключително мощно обществено ангажирано кино, което е и международна наклонност, изясни още тя, като даде образец с тазгодишните спечелили на фестивала " Златна роза “, чиято премия си поделиха два извънредно въздействащи обществени кино лентата – " Уроците на Блага “ на Стефан Командарев и " Диада “ на Яна Титова. " Филмите са извънредно разнообразни като тема и метод, само че като влияние – тази безизходност, която остават у фена, е доста близка. Харесвам и двата кино лентата по друг метод. " Уроците на Блага “ е филм, който демонстрира проблемите на нашите родители, а " Диада “ – на нашите деца. " Диада “ е филм, който влияе освен на нас, като родители, тъй като се опасяваме за децата си и се усещаме отговорни поради това, което сме им предизвикали, филмът е доста значим и за децата, с цел да видят по какъв начин не се прави, тъй като и те вършат избори. Те са във възраст, в която се построяват като персони и би трябвало да дават отговор за всяка една своя постъпка. От тази позиция филмът е извънредно образователен и е значим за морала ни като общество, “ безапелационна е Кремена Димитрова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ