Влада и Видич – приятелство по-силно от смъртта
Юни 2017 година Виена. На четири терена в разнообразни елементи на града се организира огромен футболен шампионат за десетгодишни деца. 128 тима от цяла Европа се забавляват с великата игра на брега на Дунав. В шампионата свети едно дългокосо хлапе със сини очи – дребният Андрия, по прякор Меси – водещият състезател на белградския ”Цървена звезда ” и един от най-хубавите футболисти в шампионата. Малцина от треньорите и скаутите във Виена знаят, че в действителност дребният вълшебник тренира в непретенциозен клуб от Южна Сърбия, с който играе в районните шампионати, а Звезда го взима единствено за няколко шампионата през годината.
Питате се кой архангел е изпратил това допряно от Бога дете на маломерното игрище, което се е сгушило до брега на река Рашка, на километър от центъра на едноименния исторически град. Неделко „ Золе ” Димитриевич, притежател на ФК „ Влада Димитриевич ” няма подозрения, че до себе си има небесен скаут, който е убедил бащата на Андрия да пътува през ден 20-те километра от Нови Пазар до Рашка, с цел да може синът му да тренира обичаната си игра точно тук.
Малкия Меси
Нека поясним. Рашка е 6-хилядно градче в южната част на страната, сърцето на средновековната страна Рашка, която по-късно се уголемява и трансформира в Сърбия. Съвсем наоколо са останките от столицата на старите сръбски царе – град Рас, както и манастирът Студеница, в който част от тях са били короновани. На 15 минути от Рашка се намира Нови Пазар – общински център с 50 000 поданици. Градът е основан на мястото на остаряло пазарище по време на Османското господство, а през XIX век става административен център на Новопазарския санджак, от който остава и името на региона след освобождението на тези земи. Днес публично региона е върнала средновековното си име Рашка, само че продължава да е известна и като Санджак. 80% от популацията на града са бошняци (мюсюлмани), а останалите са сърби (християни).
Хората в този релативно безпаричен завършек на Сърбия са изтощени от историята, която географията им е стоварвала върху главите в продължение на епохи. Тук в ъгълчето на картата - сред Черна гора и Косово и на 250 км от Белград те се радват на зелените планини, многото реки и плодородните долини, грижливо засадени с овошки и малини. По традиция всяка вечер възрастните споделят тази наслада на маса с отлични салати, вкусно месо, студена бира или мощна ракия, а децата от изгрев слънце до мрак са по футболните терени на локалните клубове.
В Рашка има три футболни школи, а в Нови Пазар цели 14. Сравненията с България не са в наша изгода, тъй като в 7-хилядния общински град Елин Пелин има един клуб, който предлага някакво образование за деца, а в 70-хилядния регионален център Пазарджик има един и половина – работещият „ Орлета ” и към момента имитиращият активност „ Хебър ”. В цяла Сърбия има доста повече проведен футбол на всички равнища – професионален, аматьорски, женски и футзал. И в случай че професионалният страда от мъчителен балкански синдром – неприятно ръководство и взаимозависимост от властта, водещи до незначителност, доста разноски, малко доходи и оредяваща аудитория, то в детския те се оправят сносно. С впечатляващ възторг, огромен брой на трениращите деца и все по-добро качество на предлаганата услуга. Това с цялостна мощ важи и за Южна Сърбия.
Условията са скромни, само че желанието е огромно – като сърцата на локалните хора. Е, от време на време и те стопират без време, само че по този начин рано призваните се трансформират в небесни настойници. Или скаути.
Юни 2001 година Белград. Трибуните на стадион „ Мала Маракана ” са в еуфория след края на юбилейния мач сред сегашния тим на Цървена звезда и „ червено-белите ” митове, спечелили Купата на европейските първенци в Бари преди тъкмо 10 години. На фотографията за спомен свети офанзивната петица от 91-ва: Синиша Михайлович, Роберт Просинечки, Деян Савичевич, Драган Бинич и Дарко Панчев. Там са вратарят Стоянович, бранителите Белодедич, Найдоски и Маркович, както и моторите от халфовата линия Югович и Шабанаджович. Един до различен са треньорите Люпко Петрович и неговият правоприемник Славолюб Муслин. Сред сегашния отбор на Звезда има няколко 20-годишни момчета, които са дружно от юноши и към този момент са дебютирали за мъжкия тим. Вратарят Дишленкович, бранителите Видич и Лукович, офанзивният халф Димитриевич и нападателят Дамянович. По-късно един от петимата прави международна кариера, трима играят на обичайно професионално равнище, а за един това е последният огромен мач.
Двамата надарени южняци - Неманя Видич от Ужице и Влада Димитриевич от Рашка се събират в Цървена звезда, когато са по на 16 години. Неманя стартира в детските тимове на „ Единство ” и „ Свобода ” (Ужице), а Влада в тези на ФК „ Бане ” (Рашка) и с положителните си мачове в районните шампионати притеглят вниманието на скаутите на столичния гранд. В Белград те стават най-хубави другари и дружно минават пътя от юношите до първия тим на клуба. Те се поддържат и в сезона, в който са преотстъпени на „ Спартак ” (Суботица) и „ Наредък ” (Крушевац). Под управлението на Муслин Димитриевич е натрапен в мъжкия отбор на Звезда и мнозина експерти му предсказват блестящо бъдеще. На 1 октовмри 2001 година на един от помощните терени до стадиона има лека подготовка. Отборът се готви за пътешестване до Нагоя, Япония, където ще играе в прощалния мач на Драган „ Пикси ” Стойкович – легенда на Звезда и един от първите европейски футболни идоли в Страната на изгряващото слънце. По подигравка на ориста във финала за КЕШ през 91-ва той играе за Олимпик Марсилия.
Влада Димитриевич от Рашка и Неманя Видич от Ужице
В средата на тренировката Влада Димитриевич се строполява на терена. Най-великият жив звездаш – ръководителят Драган Джаич тича от трибуната, клубните лекари се пробват да оказват помощ, само че както постоянно става на Балканите – измежду бял ден в центъра на една от тукашните столици колата за спешна помощ идва чак след половин час. Влада умира на път за болничното заведение в ръцете на своя най-хубав другар Неманя. Оказва се, че Димитриевич от няколко години е имал сърдечни проблеми, на които не е било обърнато внимание в точния момент. Погребението е внушително, а сръбският футбол е в печал.
Бащата Золе Димитриевич е сломен. В тези тежки дни негова опора остават брачната половинка, дъщерята, приятелите и футболът. Той купува малко земя до извънградската си къща. Парцелът се трансформира във футболно игрище, а къщата се достроява и разделя на две – половината за фамилията, а в другата се оформят съблекални, канцелария, склад и кафене с музеен ъгъл – отдаден на умрелия наследник.
Така се появява мемориалният състезателен комплекс „ Влада Димитриевич ” и футболният клуб, в който стартират да упражняват деца от града и района. Първо Золе води всички тимове, само че когато школата се разраства той наема двама млади треньори и продължава да се занимава с организацията, да коси и полива терена и да търси път за развиване на най-талантливите си играчи, за което му оказват помощ положителните връзки със Звезда. Няколко години по-късно стартира и провеждането на мощен детски футболен шампионат, който бързо се трансформира в традиция и всяка есен събира тимовете на водещите сръбски и черногорски футболни клубове.
Мемориалната стена в кафенето
През това време Неманя Видич е станал капитан на „ Цървена звезда ”, национал на Сърбия и преминавайки за година през „ Спартак ” (Москва), се изкачва на футболния Олимп. През 2006 година той е платен за 7 млн. паунда от „ Манчестър Юнайтед ”, с който пет пъти печели купата в Англия и един път победи в Шампионската лига, трансформирайки се в един от най-хубавите централни бранители в историята на Висшата лига. Успехите с алените дяволи не замъгляват съзнанието на Неманя, който не не помни нито от кое място, нито с кого е тръгнал към огромния футбол.
През есента на 2012 година Видич звъни на Золе и след дежурните поздрави го пита има ли сметка, в която да му преведе средства в поддръжка на фамилията и клуба. Отговорът е негативен, само че Неманя моли бащата на Влада да отскочи до някой от градските банкови клонове, с цел да си открие. Седмица по-късно Золе отива да ревизира каква сума му е превел Видич. Изненадата е голяма, а шокираната служителка му демонстрира извлечение, в което против името на Недялко Димитриевич има тъкмо 126 000 евро. Золе звъни на Видич, с цел да му благодари, а капитанът на Юнайтед го поучава да употребява парите, с цел да си купи жилище в Белград. Золе се вслушва в думите му и след един месец купува апартамент на щерка си в един от хубавите столични квартали. Днес там живеят дъщерята, зетят и внукът му. По някаква случайност или пък по волята на ориста - входната врата е с номер 15, този с който Видич играе в Манчестър.
Юни 2017 година София. Димитър Бербатов провежда благотворителен мач в поддръжка на личната си фондация, а измежду звездите на Националния стадион „ Васил Левски ” в неговия тим е и огромният му другар от интервала в Юнайтед Неманя Видич. В края на кариерата си сръбската звезда играе в Интер и по-късно остава да живее със фамилията си в Милано. Така в последните години той рядко отскача до родния край. Шоумачът в България е добър мотив да вземе с кола 320-те километра, които го разделят от Рашка, с цел да се види със Золе и неговата брачна половинка, само че незабавен ангажимент в последния миг проваля плануваната аудиенция.
Сред хилядите фенове, наслаждавали се на срещата сред звездните селекции на Бербатов и Фиго, са и няколко тима от школата на софийския ФК „ Национал ”. Седмица по-късно по криволичещия път през планината Копаоник в Рашка идва един от тях. Целта е присъединяване в интернационален шампионат, проведен от ФК „ Бане ”, а в програмата са включени и другарски мачове с децата на ФК „ Влада Димитриевич ”.
Децата на ФК " Влада " и ФК " Национал "
След края на последната среща всички играчи и треньори се снимат в центъра на терена, там е и дребният Меси, насълзен от загубата, само че и ухилен измежду новите си другари от България. Пълни са сърцата на Золе и неговата брачна половинка. На изпроводяк родителите на децата от двата тима подвигат тост в кафенето, в което са поставени фотосите и фланелките на Влада и Неманя.Така, мач след мач, историята за това тествано в живота и гибелта другарство, вечно се запечатва в съзнанието на всички хора, които в миналото са били там – на дребното футболно игрище, сгушено до брега на всичко видялата Рашка.
Питате се кой архангел е изпратил това допряно от Бога дете на маломерното игрище, което се е сгушило до брега на река Рашка, на километър от центъра на едноименния исторически град. Неделко „ Золе ” Димитриевич, притежател на ФК „ Влада Димитриевич ” няма подозрения, че до себе си има небесен скаут, който е убедил бащата на Андрия да пътува през ден 20-те километра от Нови Пазар до Рашка, с цел да може синът му да тренира обичаната си игра точно тук.
Малкия Меси
Нека поясним. Рашка е 6-хилядно градче в южната част на страната, сърцето на средновековната страна Рашка, която по-късно се уголемява и трансформира в Сърбия. Съвсем наоколо са останките от столицата на старите сръбски царе – град Рас, както и манастирът Студеница, в който част от тях са били короновани. На 15 минути от Рашка се намира Нови Пазар – общински център с 50 000 поданици. Градът е основан на мястото на остаряло пазарище по време на Османското господство, а през XIX век става административен център на Новопазарския санджак, от който остава и името на региона след освобождението на тези земи. Днес публично региона е върнала средновековното си име Рашка, само че продължава да е известна и като Санджак. 80% от популацията на града са бошняци (мюсюлмани), а останалите са сърби (християни).
Хората в този релативно безпаричен завършек на Сърбия са изтощени от историята, която географията им е стоварвала върху главите в продължение на епохи. Тук в ъгълчето на картата - сред Черна гора и Косово и на 250 км от Белград те се радват на зелените планини, многото реки и плодородните долини, грижливо засадени с овошки и малини. По традиция всяка вечер възрастните споделят тази наслада на маса с отлични салати, вкусно месо, студена бира или мощна ракия, а децата от изгрев слънце до мрак са по футболните терени на локалните клубове.
В Рашка има три футболни школи, а в Нови Пазар цели 14. Сравненията с България не са в наша изгода, тъй като в 7-хилядния общински град Елин Пелин има един клуб, който предлага някакво образование за деца, а в 70-хилядния регионален център Пазарджик има един и половина – работещият „ Орлета ” и към момента имитиращият активност „ Хебър ”. В цяла Сърбия има доста повече проведен футбол на всички равнища – професионален, аматьорски, женски и футзал. И в случай че професионалният страда от мъчителен балкански синдром – неприятно ръководство и взаимозависимост от властта, водещи до незначителност, доста разноски, малко доходи и оредяваща аудитория, то в детския те се оправят сносно. С впечатляващ възторг, огромен брой на трениращите деца и все по-добро качество на предлаганата услуга. Това с цялостна мощ важи и за Южна Сърбия.
Условията са скромни, само че желанието е огромно – като сърцата на локалните хора. Е, от време на време и те стопират без време, само че по този начин рано призваните се трансформират в небесни настойници. Или скаути.
Юни 2001 година Белград. Трибуните на стадион „ Мала Маракана ” са в еуфория след края на юбилейния мач сред сегашния тим на Цървена звезда и „ червено-белите ” митове, спечелили Купата на европейските първенци в Бари преди тъкмо 10 години. На фотографията за спомен свети офанзивната петица от 91-ва: Синиша Михайлович, Роберт Просинечки, Деян Савичевич, Драган Бинич и Дарко Панчев. Там са вратарят Стоянович, бранителите Белодедич, Найдоски и Маркович, както и моторите от халфовата линия Югович и Шабанаджович. Един до различен са треньорите Люпко Петрович и неговият правоприемник Славолюб Муслин. Сред сегашния отбор на Звезда има няколко 20-годишни момчета, които са дружно от юноши и към този момент са дебютирали за мъжкия тим. Вратарят Дишленкович, бранителите Видич и Лукович, офанзивният халф Димитриевич и нападателят Дамянович. По-късно един от петимата прави международна кариера, трима играят на обичайно професионално равнище, а за един това е последният огромен мач.
Двамата надарени южняци - Неманя Видич от Ужице и Влада Димитриевич от Рашка се събират в Цървена звезда, когато са по на 16 години. Неманя стартира в детските тимове на „ Единство ” и „ Свобода ” (Ужице), а Влада в тези на ФК „ Бане ” (Рашка) и с положителните си мачове в районните шампионати притеглят вниманието на скаутите на столичния гранд. В Белград те стават най-хубави другари и дружно минават пътя от юношите до първия тим на клуба. Те се поддържат и в сезона, в който са преотстъпени на „ Спартак ” (Суботица) и „ Наредък ” (Крушевац). Под управлението на Муслин Димитриевич е натрапен в мъжкия отбор на Звезда и мнозина експерти му предсказват блестящо бъдеще. На 1 октовмри 2001 година на един от помощните терени до стадиона има лека подготовка. Отборът се готви за пътешестване до Нагоя, Япония, където ще играе в прощалния мач на Драган „ Пикси ” Стойкович – легенда на Звезда и един от първите европейски футболни идоли в Страната на изгряващото слънце. По подигравка на ориста във финала за КЕШ през 91-ва той играе за Олимпик Марсилия.
Влада Димитриевич от Рашка и Неманя Видич от Ужице
В средата на тренировката Влада Димитриевич се строполява на терена. Най-великият жив звездаш – ръководителят Драган Джаич тича от трибуната, клубните лекари се пробват да оказват помощ, само че както постоянно става на Балканите – измежду бял ден в центъра на една от тукашните столици колата за спешна помощ идва чак след половин час. Влада умира на път за болничното заведение в ръцете на своя най-хубав другар Неманя. Оказва се, че Димитриевич от няколко години е имал сърдечни проблеми, на които не е било обърнато внимание в точния момент. Погребението е внушително, а сръбският футбол е в печал.
Бащата Золе Димитриевич е сломен. В тези тежки дни негова опора остават брачната половинка, дъщерята, приятелите и футболът. Той купува малко земя до извънградската си къща. Парцелът се трансформира във футболно игрище, а къщата се достроява и разделя на две – половината за фамилията, а в другата се оформят съблекални, канцелария, склад и кафене с музеен ъгъл – отдаден на умрелия наследник.
Така се появява мемориалният състезателен комплекс „ Влада Димитриевич ” и футболният клуб, в който стартират да упражняват деца от града и района. Първо Золе води всички тимове, само че когато школата се разраства той наема двама млади треньори и продължава да се занимава с организацията, да коси и полива терена и да търси път за развиване на най-талантливите си играчи, за което му оказват помощ положителните връзки със Звезда. Няколко години по-късно стартира и провеждането на мощен детски футболен шампионат, който бързо се трансформира в традиция и всяка есен събира тимовете на водещите сръбски и черногорски футболни клубове.
Мемориалната стена в кафенето
През това време Неманя Видич е станал капитан на „ Цървена звезда ”, национал на Сърбия и преминавайки за година през „ Спартак ” (Москва), се изкачва на футболния Олимп. През 2006 година той е платен за 7 млн. паунда от „ Манчестър Юнайтед ”, с който пет пъти печели купата в Англия и един път победи в Шампионската лига, трансформирайки се в един от най-хубавите централни бранители в историята на Висшата лига. Успехите с алените дяволи не замъгляват съзнанието на Неманя, който не не помни нито от кое място, нито с кого е тръгнал към огромния футбол.
През есента на 2012 година Видич звъни на Золе и след дежурните поздрави го пита има ли сметка, в която да му преведе средства в поддръжка на фамилията и клуба. Отговорът е негативен, само че Неманя моли бащата на Влада да отскочи до някой от градските банкови клонове, с цел да си открие. Седмица по-късно Золе отива да ревизира каква сума му е превел Видич. Изненадата е голяма, а шокираната служителка му демонстрира извлечение, в което против името на Недялко Димитриевич има тъкмо 126 000 евро. Золе звъни на Видич, с цел да му благодари, а капитанът на Юнайтед го поучава да употребява парите, с цел да си купи жилище в Белград. Золе се вслушва в думите му и след един месец купува апартамент на щерка си в един от хубавите столични квартали. Днес там живеят дъщерята, зетят и внукът му. По някаква случайност или пък по волята на ориста - входната врата е с номер 15, този с който Видич играе в Манчестър.
Юни 2017 година София. Димитър Бербатов провежда благотворителен мач в поддръжка на личната си фондация, а измежду звездите на Националния стадион „ Васил Левски ” в неговия тим е и огромният му другар от интервала в Юнайтед Неманя Видич. В края на кариерата си сръбската звезда играе в Интер и по-късно остава да живее със фамилията си в Милано. Така в последните години той рядко отскача до родния край. Шоумачът в България е добър мотив да вземе с кола 320-те километра, които го разделят от Рашка, с цел да се види със Золе и неговата брачна половинка, само че незабавен ангажимент в последния миг проваля плануваната аудиенция.
Сред хилядите фенове, наслаждавали се на срещата сред звездните селекции на Бербатов и Фиго, са и няколко тима от школата на софийския ФК „ Национал ”. Седмица по-късно по криволичещия път през планината Копаоник в Рашка идва един от тях. Целта е присъединяване в интернационален шампионат, проведен от ФК „ Бане ”, а в програмата са включени и другарски мачове с децата на ФК „ Влада Димитриевич ”.
Децата на ФК " Влада " и ФК " Национал "
След края на последната среща всички играчи и треньори се снимат в центъра на терена, там е и дребният Меси, насълзен от загубата, само че и ухилен измежду новите си другари от България. Пълни са сърцата на Золе и неговата брачна половинка. На изпроводяк родителите на децата от двата тима подвигат тост в кафенето, в което са поставени фотосите и фланелките на Влада и Неманя.Така, мач след мач, историята за това тествано в живота и гибелта другарство, вечно се запечатва в съзнанието на всички хора, които в миналото са били там – на дребното футболно игрище, сгушено до брега на всичко видялата Рашка.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ