Юлиян Вергов играе в „Кафе с претенция“ в Хасково
Юлиян Вергов, Моню Монев и Иван Радоев ще види на сцената на ч. „ Заря “ в Хасково в комедията „ Кафе с рекламация “. Постановката на спектакъл „ Българска войска “ ще се играе на 19 т.м.
Комичният сюжет ни придвижва в София през 1966г. в жилището на Милчо (Юлиан Вергов) – 43 годишен, шеф на рекламно бюро.
Намираме го там дружно с „ авера му” – 43 годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени инцидентно денем, на кафе по „ Раковска”... Напътствията на много по-опитния в свалките Милчо съвсем вдъхват кураж на Милко, който въпреки и проектант е довел кариерата си до заветната служба
„ завеждащ техническата документи на службата”, а във връзка с дамите е извънредно некомпетентен. В кулминационната точка на подготовката, в жилището идва, натрапен и третият им другар – 43 годишният Минко (Моню Монев), теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от „ фамилния уют”, в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната непредвидена развръзка пораждат куп нелепи и смешни обстановки. Една, на пръв взор, непретенциозна среща, напомпана с доста рекламация.
Тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена
„ свалка” на трима типични представители на градската бохема от интервала на 60-тегодини в София, провокира доста мнения и спорни оценки. Някои
съвременници на епохата, виждат себе си в облиците на героите, за които
емблематичните по това време заведения – кафето на „ Кристал”, „ Прага”, „ Астория”... са освен места за срещи, а и сцена за персонална изява пред дамите от градския хайлайф.
Автор е Георги Марков, постановката е на Иван Урумов, а сценографията и костюми на Нина Пашова. Музиката е на Дони - Добрин Векилов.
Местата са мощно лимитирани. Представлението ще се организира при 50% запълняемост на зрителските места и при прецизно съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
Комичният сюжет ни придвижва в София през 1966г. в жилището на Милчо (Юлиан Вергов) – 43 годишен, шеф на рекламно бюро.
Намираме го там дружно с „ авера му” – 43 годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени инцидентно денем, на кафе по „ Раковска”... Напътствията на много по-опитния в свалките Милчо съвсем вдъхват кураж на Милко, който въпреки и проектант е довел кариерата си до заветната служба
„ завеждащ техническата документи на службата”, а във връзка с дамите е извънредно некомпетентен. В кулминационната точка на подготовката, в жилището идва, натрапен и третият им другар – 43 годишният Минко (Моню Монев), теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от „ фамилния уют”, в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната непредвидена развръзка пораждат куп нелепи и смешни обстановки. Една, на пръв взор, непретенциозна среща, напомпана с доста рекламация.
Тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена
„ свалка” на трима типични представители на градската бохема от интервала на 60-тегодини в София, провокира доста мнения и спорни оценки. Някои
съвременници на епохата, виждат себе си в облиците на героите, за които
емблематичните по това време заведения – кафето на „ Кристал”, „ Прага”, „ Астория”... са освен места за срещи, а и сцена за персонална изява пред дамите от градския хайлайф.
Автор е Георги Марков, постановката е на Иван Урумов, а сценографията и костюми на Нина Пашова. Музиката е на Дони - Добрин Векилов.
Местата са мощно лимитирани. Представлението ще се организира при 50% запълняемост на зрителските места и при прецизно съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ