Какво крие Евангелието на Юда и защо точно той е предателят
Юда Искариотски е една от най-великите форми на злото, представяни в миналото от църквата. Името му постоянно е синоним на измяната, а 30-те сребърника не престават да символизират един от най-големите вероятни грехове, описвани в Библията. Интересен факт е, че значително Юда участва само и единствено в миговете, когато Исус събира за последно своите възпитаници на прословутата загадка вечеря. Освен това има редица историци, които се съмняват въобще в съществуването му.
Дълго време учените не могат да открият без значение доказателство за неговото битие отвън Новия завет. В Евангелието на Матей, Лука и Йоан се споделя доста в детайли за измяната, само че липсва информация от кое място е, по кое време е роден, къде умира, кое е неговото семейство и доста други. Не е известна и повода за измяната. Според Матей в 26:14 и надлежно в 26:47, Юда декларира, че ще извърши измяната, а по-късно дава обещание да целуне Исус, с цел да може пазачите да го разпознаят. Исус отвръща само и единствено „ Направи това, за което си пристигнал, приятелю. “.
В нито едно Евангелие не се изяснява за какво е била нужна целувката. Разкритията идват с различен забавен текст, открит през 1910 година от селяни, които копаели до манастир покрай село Ал Хамули в пустинята на Египет. Автор на въпросният скрипт е Свети Кирил от Йерусалим. Въпросният текст е закупен от Дж. П. Морган и е изложен в персоналния му музей. Липсва всякакво удостоверение за каквато и да е достоверност и най-вероятно може даже да не се преглежда като достоверен. Свети Кирил от Йерусалим добавя по забавен метод целия облик на Исус. Текстът е написан на коптстки език – последната фаза от развиването на античния египетски език.
Снимка: By Anonymous, Greek – http://adefeatedman.blogspot.com/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9710676
Познанията за него са извънредно малко, а самият документ, който е на повече от 1200 години, не е в най-хубавото допустимо състония, с цел да бъде наличен или по-точно разчетен. Свети Кирил споделя, че Юда трябвало да маркира Исус с целувка, тъй като божият наследник можел да сменя своята форма и в един миг да бъде млад, в различен да бъде остарял, а това качество затруднявало мнозина. Липсва повече информация по какъв начин тъкмо се е променял и по кое време е ползвал това умеене, само че целувката се оказала най-хубавото решение за Юда.
Трябва да прибавим и още една детайлност, учените припомнят на всички откриватели, че въпреки и Библията да се канонизира през IV-V век, това не значи, че към нея не се носят митове и не описват спомагателни вълшебен истории. Роел ван ден Брук е холандски професор по религиозна история и като подобен счита, че Свети Кирил е по-скоро шарлатанин и подхожда към него с необикновен песимизъм. Дори и тази история да се разграничава от истината и да влиза в директен спор в Библията, дава и една забавна позиция.
Нека не забравяме, че символиката зад прословутото число 666 има също своето съответно пояснение. В Евангелието на Йоан е разказано по какъв начин Исус е споделил на Юда да прави това, което ще прави по-бързо.
Дори семейството на предателя – Искариот в дословен превод от латински значи „ палач “ – „ sicarius “. Самият Юда не получава каквато и да е позитивна линия. Той бил прочут апаш и надлежно ковчезник на апостолите – също спор, който акцентира неговата пристрастеност към парите. Фамилията му го свързва с по този начин нареченото коренно еврейско придвижване на Зилотите, властващи през I век. Същите желали да се изправят против римляните и историкът Йосиф Флавий написа в своите архиви, че точно зилотите предложили на Исус да влезе в града и да прогони римляните, като те самите оферират да го последват на всички места.
Тук идва и идната нечиста сделка по отношение на измяната. То е по-скоро тестване на самите зилоти, които обезверено търсели доказателство, че пред тях стои идващият избавител. Конфликтът идва от древногръцките преводи, където в частта с тайната вечеря се употребява думата „ paradidomei “, която значи „ изменничество “. Някои историци отхвърлят да преглеждат този акт като изменничество, а като тестване, с което Исус може да потвърди, че в действителност има божия мощ. И в случай че историята може да стане още малко по-объркана, учените откриват изгубеното Евангелие на Юда през 2006 година като анализът демонстрира, че е било писано някъде през 180 година сл. Хр.
Снимка: By WolfgangRieger – The Gospel of Judas. Critical Edition. Washington 2007, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5993036
Избраният език е още веднъж коптски и разкрива една по-радикална смяна в функциите. Юда не е описван като изверг или изменник, а като предан прислужник на своя стопанин. През 1978 година иманяри търсят съкровища в планинска пещера в Среден Египет. Там попадат на въпросната книга. Понеже изглеждала задоволително остаряла, господата предпочели да я продадат и с това стартира 23-годишното ѝ странствуване от колекционер в колекционер, гарантирайки цялостно утежняване на цялото ѝ положение. В следствие някои от страниците се разпадат при допиране и следват 5 години реституция. Редица пасажи не могат да бъдат прочетени, което е още една загуба за човечеството, само че точно там се откриват и някои забавни пасажи въпросното Евангелие.
Експертите считат, че написаният текст, късата и скромна история на Юда е в най-точно комбиниране с визията на гностицистите – религиозно придвижване с разнообразни вярвания, фокусирани най-много върху знанието като метод за постигане на парадайса. В самото Евангелие се счита, че Юда не е изменник. Христос не се преглежда като смъртен а като божествена мощ, затова не е осъществено нито изменничество, нито ликвидиране. Там се разкрива и друго изказване, в което Исус моли Юда да го освободи от тази човешка форма, с цел да може да напусне земята. Интересен е и самият облик на Исус.
Не е описван като най-благороден и преклонен човек, а като някой, който постоянно демонстрира разнообразни и по-радикални визии. Той постоянно казвал на учениците си, че са странници и непознати. Изгубените страници не могат да разкрият спомагателна информация, само че даже сътворението на света е показано по-различно от това, което човек би разкрил в Новия завет. За основаването на всичко бил изпратен ангел, който основал хиляди други ангели и с тяхна помощ е приключен познатия свят. Официалната позиция на църквата по отношение на гностиците е, че са еретици и техните вярвания не би трябвало да се взимат под внимание.
До този миг е ясно, че даже религията може да се употребява като знак на власт и надзор. В последните години се появяват даже по-сериозни разбори на фигури като Мария-Магдалена и за редица католици, тя не би трябвало и не трябва да се преглежда като леката жена. Самият Юда Искариотски най-често се свързва като отрицателното лице на евреите и като неверникът-предател. Самото Евангелие на Юда съумява да се появи даже в телевизонно предаване, като мнозина припомнят, че тъкмо то ще докара до рецесия във вярванията. В това изобретение можем да намерим забавни рецензии и всички те идват с общителното подпомагане на коптския език.
Снимка: By Giotto di Bondone – http://geoffwren.blogs.com/photos/museum/kiss_of_judas.html ] [dead link], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=94630
В първичната версия и разглеждане на документа се счита, че Исус заречен на Юда да стигне до Рая, само че ще би трябвало да заплати доста висока цена. Допълнителният обзор обаче основава нови спорове. Вторият превод твърди тъкмо противоположното – Юда няма да стигне до райските врати. Следователно някои професори задават и въпроса: в случай че Юда е светец и прави услуга, тогава за какво най-после ще му бъде отказана премията? И по този начин, мистериите и неналичието на повече информация не разрешава на човек да разбере цялостната картина, само че пък най-малко дава вярната посока за тези, които желаят да преследват истината. Коптският език не е изключително елементарен за разчитане и пояснение, а това в допълнение затруднява превода и затвърждава мистиката към тази библейска фигура.
Нещо повече, занапред ще се преглеждат и други забавни открития по тази линия, само че на финалът не би трябвало да забравяме, че вярата е нещо свещено и персонално, позволяваща на всеки да избира в кого и какво да се довери. Нито една вяра не може да се назова съвършена, само че за всеки може да е свята. Този текст няма за цел да подлага на критика която и да е вяра, както и да трансформира гледни точки. Единствената му съществена функционалност е да среща читателите с повече информация и обстоятелства по отношение на някои по-интересни мистерии и въпроси, останали без отговор до този миг.
Заглавна фотография: By Carl Bloch – http://www.carlbloch.org/The-Last-Supper.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10115340
