Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”
“Ясно е, че животът би трябвало да бъде изискан и изживян. Как да го живеем обаче е казусът. ”
Дафни дю Морие, британска писателка и драматург, е един от най-обичаните създатели на известната фантастика на своето потомство. Нейните романи, известни със своята пристрастеност, напрежение и обезпокоително, искрено, психическо държание на героите, които постоянно са в клопката на нездраво завладяващи връзки, я утвърждават като майсторски повествовател. Тя написа и пиеси, разкази, биографии. Благодарение на нейните произведения, носещи характерна мистериозна атмосфера, Дафни дю Морие заема особено място в литературата от 20-ти век, привличайки необятна публика. Сред най-известните ѝ творби са „ Ямайка “ (1936), „ Ребека “ (1938), „ Тъй приключи нашата нощ “ (1946), „ Братовчедката Рейчъл “ (1951), сборникът с разкази „ Птиците “ (1963) и други
“Луксът в никакъв случай не ме е привличал. Винаги съм харесвала дребните неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме схваща. ”
Авторката е родена на 13 май 1907 година в Лондон (Англия) в богато бохемско семейство със сериозен исторически и артистичен генезис – майка ѝ е актрисата Муриел Бомонт, а татко ѝ именитият артист сър Джералд дю Морие. Тя получава образованието си най-вече у дома от гувернанти, дружно с двете си сестри, с които е доста близка, свързани в един свят на въображение, истории и фикция. Ранните ѝ години, през които се радва на независимост във всяко едно отношение, без финансови и наставнически ограничавания, ясната връзка с нестабилния ѝ татко и тревожните усеща към майка ѝ, оказват голямо въздействие върху бъдещата ѝ креативна работа. Тя стартира да написа още в тийнейджърските си години, макар опитите на фамилията ѝ да я разубеди.
“Жените желаят любовта да е разказ, а мъжете – роман. ”
След пубертета Дафни прекарва времето си в корабоплаване с ветроходни лодки, пътувания с другари и писане на истории. Престижна издателска къща приема първата ѝ творба, когато е на 20-годишна възраст, а нейното издание ѝ носи освен популярност, само че и вниманието на един хубав боец, майор (по-късно генерал-лейтенант) Фредерик Браунинг, с който подписват брак през 1932 година Двамата имат три деца (Теса, Флавиа и Кристиан). Въпреки многогодишния си брак със Сър Браунинг, Дафни признава, че е бисексуална (така наречената от нея " венецианска наклонност " ) и има близки връзки с няколко дами, в това число актрисата Гертруд Лорънс.
“...пази единствено за себе си нещата, от които боли. ”
Един неудачен интервал в Египет като армейска брачна половинка поражда вдъхновението за написването на най-известния разказ на Дафни дю Морие - „ Ребека “ (1938). По време на войната и след нея, връзките на британската авторка и Сър Браунинг се утежняват. Това я подтиква да напише и пиеса „ The Years Between " (1944), която изследва последствията от войната върху брака.
“Писателите би трябвало да бъдат четени, а не гледани или слушани. ”
„ Ребека “ (1938) е най-популярният и емблематичен за авторката разказ: „ Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли “ – това е едно от най-култовите и известни фрази в литературата, с което стартира книгата. Различна, трагична, изненадваща в моментите, когато си мислиш, че знаеш какво следва да се случи, съчетаваща в себе си тайнственост, готически трилър, секрети, закононарушения, напрежение, написана с богат и хубав език. Дафни дю Морие съумява да построи незабравими герои, а ярките описания и неповторима атмосфера способстват за това романът да провокира същинска сензация. „ Ребека “ е сложена на 14то място в „ съкровищницата на англоезичната литература “ от участниците в класацията „ Голямото четене “ на Би Би Си. Великият Алфред Хичкок, непостижим занаятчия на съспенса, екранизира романа „ Ребека “ през 1940 година – за този филм той получава и единствения си „ Оскар “.
„ Колко ли хора по тази земя страдаха единствено тъй като не можеха да се отскубнат от личната си паяжина от колебливост и плашливост и от безразсъдна слепота сами подвигаха пред себе си висока и крива стена, зад която се криеше истината “. (из „ Ребека “)
Сборникът с разкази „ Птиците “ също провокира огромен интерес и внимание измежду читателите – впечатляващите истории са определяни като психо-фантастични или разкази на ужаса. Любителите на разкази сигурно ще оценят майсторството и стила на невероятната дю Морие. По сборника са направени едни от най-големите филми на ХХ век - още веднъж дело на режисьора Алфред Хичкок. Той режисира кино лентата с едноименното заглавие през 1963 година В екранизацията вземат участие Род Тейлър и Типи Хедрен – това е и първият ѝ дебют като актриса. През 2016 година филмът е избран за „ културно, исторически и естетически важен “ от Library of Congress (националната библиотека на Съединените щати, намираща се в Вашингтон – това е най-голямата библиотека в света) и е включен в регистъра за запазване на филми. През 1991 година филмът печели и премията Horror Hall of fame.
“Чудя се за какво местата са толкоз по-красиви, когато си самичък. ”
Интересен факт е, че Дафни дю Морие е захласната от предишното. Докато актуалните писатели се занимават сериозно с тематики като войната, отчуждението, религията, бедността, логиката на психиката и изкуството, експериментирайки с нови техники като потока на съзнанието, Морие издава " старомодни " романи с ясни разкази, които притеглят любовта на публиката към фантазията, приключенията, сексуалността и мистерията. В някои от нейните романи обаче тя минава оттатък техниката на сантименталната формула, с цел да реализира мощен психически натурализъм, отразяващ мощните ѝ усеща към татко ѝ и в по-малка степен до майка ѝ.
“Ако единствено имаше изобретение, което да бутилира паметта, като мирис. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, в случай че някой желае, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят още веднъж и още веднъж. ”
Смъртта на брачна половинка ѝ през 1965 година оказва надълбоко въздействие и нейното безпокойствие се усложнява от възходящото възприятие, че нейният гений за фикция и богато въображение понижава. Впоследствие британската авторка влиза в интервал на креативен и персонален крах, завършващ с нервозен срив през 1981 година Тя умира в дома си в Корнуол през 1989 година на 81-годишна възраст. По нейно предпочитание тялото ѝ е кремирано и пепелта ѝ е разпръснато по скалите покрай дома ѝ.
“Щастието не е нещо, което притежаваш и което би трябвало да отстояваш, то е качество на мозъка, положение на духа. ”
Дафни дю Морие е една от най-забележителните дами в международната литература със личен впечатляващ жанр, който и до през днешния ден притегля нови читатели и фенове. Ако не сте попадали на нейни произведения, то наложително я прибавете в листата си с книжни стремежи – няма да съжалявате.
„ Ребека “ – преводач: Емилия Л. Масларова
„ Птиците “ – преводач: Мариана Шипковенска
Дафни дю Морие, британска писателка и драматург, е един от най-обичаните създатели на известната фантастика на своето потомство. Нейните романи, известни със своята пристрастеност, напрежение и обезпокоително, искрено, психическо държание на героите, които постоянно са в клопката на нездраво завладяващи връзки, я утвърждават като майсторски повествовател. Тя написа и пиеси, разкази, биографии. Благодарение на нейните произведения, носещи характерна мистериозна атмосфера, Дафни дю Морие заема особено място в литературата от 20-ти век, привличайки необятна публика. Сред най-известните ѝ творби са „ Ямайка “ (1936), „ Ребека “ (1938), „ Тъй приключи нашата нощ “ (1946), „ Братовчедката Рейчъл “ (1951), сборникът с разкази „ Птиците “ (1963) и други
“Луксът в никакъв случай не ме е привличал. Винаги съм харесвала дребните неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме схваща. ”
Авторката е родена на 13 май 1907 година в Лондон (Англия) в богато бохемско семейство със сериозен исторически и артистичен генезис – майка ѝ е актрисата Муриел Бомонт, а татко ѝ именитият артист сър Джералд дю Морие. Тя получава образованието си най-вече у дома от гувернанти, дружно с двете си сестри, с които е доста близка, свързани в един свят на въображение, истории и фикция. Ранните ѝ години, през които се радва на независимост във всяко едно отношение, без финансови и наставнически ограничавания, ясната връзка с нестабилния ѝ татко и тревожните усеща към майка ѝ, оказват голямо въздействие върху бъдещата ѝ креативна работа. Тя стартира да написа още в тийнейджърските си години, макар опитите на фамилията ѝ да я разубеди.
“Жените желаят любовта да е разказ, а мъжете – роман. ”
След пубертета Дафни прекарва времето си в корабоплаване с ветроходни лодки, пътувания с другари и писане на истории. Престижна издателска къща приема първата ѝ творба, когато е на 20-годишна възраст, а нейното издание ѝ носи освен популярност, само че и вниманието на един хубав боец, майор (по-късно генерал-лейтенант) Фредерик Браунинг, с който подписват брак през 1932 година Двамата имат три деца (Теса, Флавиа и Кристиан). Въпреки многогодишния си брак със Сър Браунинг, Дафни признава, че е бисексуална (така наречената от нея " венецианска наклонност " ) и има близки връзки с няколко дами, в това число актрисата Гертруд Лорънс.
“...пази единствено за себе си нещата, от които боли. ”
Един неудачен интервал в Египет като армейска брачна половинка поражда вдъхновението за написването на най-известния разказ на Дафни дю Морие - „ Ребека “ (1938). По време на войната и след нея, връзките на британската авторка и Сър Браунинг се утежняват. Това я подтиква да напише и пиеса „ The Years Between " (1944), която изследва последствията от войната върху брака.
“Писателите би трябвало да бъдат четени, а не гледани или слушани. ”
„ Ребека “ (1938) е най-популярният и емблематичен за авторката разказ: „ Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли “ – това е едно от най-култовите и известни фрази в литературата, с което стартира книгата. Различна, трагична, изненадваща в моментите, когато си мислиш, че знаеш какво следва да се случи, съчетаваща в себе си тайнственост, готически трилър, секрети, закононарушения, напрежение, написана с богат и хубав език. Дафни дю Морие съумява да построи незабравими герои, а ярките описания и неповторима атмосфера способстват за това романът да провокира същинска сензация. „ Ребека “ е сложена на 14то място в „ съкровищницата на англоезичната литература “ от участниците в класацията „ Голямото четене “ на Би Би Си. Великият Алфред Хичкок, непостижим занаятчия на съспенса, екранизира романа „ Ребека “ през 1940 година – за този филм той получава и единствения си „ Оскар “.
„ Колко ли хора по тази земя страдаха единствено тъй като не можеха да се отскубнат от личната си паяжина от колебливост и плашливост и от безразсъдна слепота сами подвигаха пред себе си висока и крива стена, зад която се криеше истината “. (из „ Ребека “)
Сборникът с разкази „ Птиците “ също провокира огромен интерес и внимание измежду читателите – впечатляващите истории са определяни като психо-фантастични или разкази на ужаса. Любителите на разкази сигурно ще оценят майсторството и стила на невероятната дю Морие. По сборника са направени едни от най-големите филми на ХХ век - още веднъж дело на режисьора Алфред Хичкок. Той режисира кино лентата с едноименното заглавие през 1963 година В екранизацията вземат участие Род Тейлър и Типи Хедрен – това е и първият ѝ дебют като актриса. През 2016 година филмът е избран за „ културно, исторически и естетически важен “ от Library of Congress (националната библиотека на Съединените щати, намираща се в Вашингтон – това е най-голямата библиотека в света) и е включен в регистъра за запазване на филми. През 1991 година филмът печели и премията Horror Hall of fame.
“Чудя се за какво местата са толкоз по-красиви, когато си самичък. ”
Интересен факт е, че Дафни дю Морие е захласната от предишното. Докато актуалните писатели се занимават сериозно с тематики като войната, отчуждението, религията, бедността, логиката на психиката и изкуството, експериментирайки с нови техники като потока на съзнанието, Морие издава " старомодни " романи с ясни разкази, които притеглят любовта на публиката към фантазията, приключенията, сексуалността и мистерията. В някои от нейните романи обаче тя минава оттатък техниката на сантименталната формула, с цел да реализира мощен психически натурализъм, отразяващ мощните ѝ усеща към татко ѝ и в по-малка степен до майка ѝ.
“Ако единствено имаше изобретение, което да бутилира паметта, като мирис. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, в случай че някой желае, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят още веднъж и още веднъж. ”
Смъртта на брачна половинка ѝ през 1965 година оказва надълбоко въздействие и нейното безпокойствие се усложнява от възходящото възприятие, че нейният гений за фикция и богато въображение понижава. Впоследствие британската авторка влиза в интервал на креативен и персонален крах, завършващ с нервозен срив през 1981 година Тя умира в дома си в Корнуол през 1989 година на 81-годишна възраст. По нейно предпочитание тялото ѝ е кремирано и пепелта ѝ е разпръснато по скалите покрай дома ѝ.
“Щастието не е нещо, което притежаваш и което би трябвало да отстояваш, то е качество на мозъка, положение на духа. ”
Дафни дю Морие е една от най-забележителните дами в международната литература със личен впечатляващ жанр, който и до през днешния ден притегля нови читатели и фенове. Ако не сте попадали на нейни произведения, то наложително я прибавете в листата си с книжни стремежи – няма да съжалявате.
„ Ребека “ – преводач: Емилия Л. Масларова
„ Птиците “ – преводач: Мариана Шипковенска
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ