На везните: свободно време срещу по-добро заплащане - II
Ясно е, че желаеме най- положителното за тях. Искаме да не са лишени от нищо, да получат най- положителното обучение. Да се развиват по този начин, че да имат всички удобни шансове за благополучен живот. А дрешките, качествената храна, курсовете, играчките са скъпи удоволствия. Искат фамилна почивка на море, желаят зелено учебно заведение, на което ще участва целият клас – това също коства пари.
Децата изискват време и ангажираност, в случай че желаеме да сме виновни към развиването и прочувственото им здраве родители. Децата желаят да си на тържествата им, да вървиш с тях на рождени дни, да ги водиш на плуване, да вървиш на концертите на детския хор. Децата желаят да ни опишат това- това след градината или след учебно заведение, да им помогнем с домашните или в някой спор с друго дете. Искат да имат родители разполагаем, и физически, и прочувствено. Скъпата кола с отдалечено, купена на прибиране от следващата късна среща, ще се счупи след месец или година, само че неналичието на фотографията от шестия рожден ден ще се помни цялостен живот. Просто се изисква да сме родители на цялостен работен ден.
Кое е по- скъпото? Свободното време, прекарано с тях или придобивките, които се стараем да им осигурим? Това е същинската драма в тази ситуация. Ето че свободното време е най- огромният разкош, по- мъчно изпълним от по- огромния плазмен тв приемник или почивката в чужбина. Някой би трябвало да направи компромис, би трябвало да вземем решение в името на фамилията – финансовата и прочувствената му непоклатимост.
Как да постъпим?
Обикновено дамата просто се отхвърля от скъпоплатената си работа или напълно, или я заменя с по- нископлатена, само че с повече свободно време. Заради естественото за нея предопределение да е майка и стопанка, до това решение всички в един миг могат да я подбуден, най- към този момент самата тя. Дори майчинството просто минава в преквалифицирането „ стопанка и майка ”, откриваме благоприятни условия да работим от у дома или на повърхностен работен ден. Връщането към остарелия темп се оказва съвсем невероятно, един път познал какво е да си у дома уикендите и празниците, да си компактно с децата, когато те имат потребност.
Планиране, образуване и отново обмисляне. Ежедневието се трансформира в изобретателно жонглиране във времето и пространството. Кой взима детето от градина, учебно заведение или курс, кой го води, кой се прибира пръв и прави вечерята. Кой има опция да иде на родителска среща. Ами командировките и изключителния труд на някой? Те провокират разтърсвания в нежното обмисляне. Какво да кажем за съчетаване на летния отпуск за една откъсната седмица...Но за доста фамилии това е методът да се оправят и да поддържат везната в равновесие.
„ Намери работа, която харесваш и няма да ти се наложи да работиш цялостен живот ”. Колко хубаво звучи. Но за какво не? Понякога заниманието или ползите ни в свободното време, подплатени с добър финансов проект, може да се трансформира в отговор и да обезсмисли алтернативата. Така счетоводители съвсем почивен ден се трансформират в майстори на изобретателно плетиво, мениджъри с 15 часов работен ден се преориентират към дизайнерски авто тунинг. Има способи – толкоз длъжности не изискват цялостна претовареност и висене в офис до безспир, а просто да харесваш работата си.
И въпреки всичко, не може ли и двете? И свободно време и задоволително финанси? Човек живее с две и двеста, деца се гледат с две и двеста. Защо да не съчетаваме нещата, вместо да ги противопоставяме? Можем ли? Това, която би трябвало да създадем е да се отърсим от гоненето на материални полезности с подобен жар и сила, а да ги насочваме към личното си развиване, семейство и деца. Нашият свят са хората, които обичаме, пълноценното другарство с тях и възприятието за цялост и осмисленост на дните. Което придобием, не можем да вземем с нас, там където всички ще отидем един ден. Но можем да оставим любовта, грижата и съзнателността си у тези, които ще ни помнят и откакто този ден настъпи
Продължава:
На везните: свободно време против по-добро заплащане
Децата изискват време и ангажираност, в случай че желаеме да сме виновни към развиването и прочувственото им здраве родители. Децата желаят да си на тържествата им, да вървиш с тях на рождени дни, да ги водиш на плуване, да вървиш на концертите на детския хор. Децата желаят да ни опишат това- това след градината или след учебно заведение, да им помогнем с домашните или в някой спор с друго дете. Искат да имат родители разполагаем, и физически, и прочувствено. Скъпата кола с отдалечено, купена на прибиране от следващата късна среща, ще се счупи след месец или година, само че неналичието на фотографията от шестия рожден ден ще се помни цялостен живот. Просто се изисква да сме родители на цялостен работен ден.
Кое е по- скъпото? Свободното време, прекарано с тях или придобивките, които се стараем да им осигурим? Това е същинската драма в тази ситуация. Ето че свободното време е най- огромният разкош, по- мъчно изпълним от по- огромния плазмен тв приемник или почивката в чужбина. Някой би трябвало да направи компромис, би трябвало да вземем решение в името на фамилията – финансовата и прочувствената му непоклатимост.
Как да постъпим?
Обикновено дамата просто се отхвърля от скъпоплатената си работа или напълно, или я заменя с по- нископлатена, само че с повече свободно време. Заради естественото за нея предопределение да е майка и стопанка, до това решение всички в един миг могат да я подбуден, най- към този момент самата тя. Дори майчинството просто минава в преквалифицирането „ стопанка и майка ”, откриваме благоприятни условия да работим от у дома или на повърхностен работен ден. Връщането към остарелия темп се оказва съвсем невероятно, един път познал какво е да си у дома уикендите и празниците, да си компактно с децата, когато те имат потребност.
Планиране, образуване и отново обмисляне. Ежедневието се трансформира в изобретателно жонглиране във времето и пространството. Кой взима детето от градина, учебно заведение или курс, кой го води, кой се прибира пръв и прави вечерята. Кой има опция да иде на родителска среща. Ами командировките и изключителния труд на някой? Те провокират разтърсвания в нежното обмисляне. Какво да кажем за съчетаване на летния отпуск за една откъсната седмица...Но за доста фамилии това е методът да се оправят и да поддържат везната в равновесие.
„ Намери работа, която харесваш и няма да ти се наложи да работиш цялостен живот ”. Колко хубаво звучи. Но за какво не? Понякога заниманието или ползите ни в свободното време, подплатени с добър финансов проект, може да се трансформира в отговор и да обезсмисли алтернативата. Така счетоводители съвсем почивен ден се трансформират в майстори на изобретателно плетиво, мениджъри с 15 часов работен ден се преориентират към дизайнерски авто тунинг. Има способи – толкоз длъжности не изискват цялостна претовареност и висене в офис до безспир, а просто да харесваш работата си.
И въпреки всичко, не може ли и двете? И свободно време и задоволително финанси? Човек живее с две и двеста, деца се гледат с две и двеста. Защо да не съчетаваме нещата, вместо да ги противопоставяме? Можем ли? Това, която би трябвало да създадем е да се отърсим от гоненето на материални полезности с подобен жар и сила, а да ги насочваме към личното си развиване, семейство и деца. Нашият свят са хората, които обичаме, пълноценното другарство с тях и възприятието за цялост и осмисленост на дните. Което придобием, не можем да вземем с нас, там където всички ще отидем един ден. Но можем да оставим любовта, грижата и съзнателността си у тези, които ще ни помнят и откакто този ден настъпи
Продължава:
На везните: свободно време против по-добро заплащане Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ