Взривът в склад на оръжейната компания на Емилиян Гебрев отпреди

Взривът в склад на оръжейната компания на Емилиян Гебрев отпреди ден е шестият подозрителен в интервала 2011-2023 година, само че при нито един от двамата основни прокурори през това време по този начин и не завърши следствие за детонациите. Не стигна до съд и делото за отравянето на Гебрев, неговия наследник Христо и един от мениджърите на компанията му. Не се случи нито при Сотир Цацаров, нито по времето на Иван Гешев, при който дори бе обявено за обвинени сътрудници на съветското военно разузнаване (ГРУ) поради гърмежите, а самият той беше подготвен да арестува съветския президент Путин - в случай че пристигна в България.

За първи път

Поредният гърмеж бе задействан в миг, в който новото държавно управление на ПП-ДБ разгласи, че България ще се включи в плана на Европейската организация по защита за взаимна поръчка за обезпечаване на 1 млн. муниции и снаряди за Украйна, което дава и опция за рационализация на българските военни фабрики. Произвежданата от тях продукция е на база съветски оръжейни лицензи, а с спомагателни вложения в технологии ще могат да обезпечават и боеприпаси с натовски стандарти.

За първи път обаче министър-председател подхваща дейности за отбрана на сигурността на държавни и частни предприятия от военната промишленост. След гърмежа в склада край Карнобат акад. Николай Денков разпореди на Министерството на стопанската система и промишлеността и на служби в Министерство на вътрешните работи да извършат инспекции на заводите и да подсилят ограниченията за сигурност - в тях и регионите към тях. Очевидно преди този момент ръководещите не са се тормозили, че разузнавачи от непозната страна, за която България е в листата на неприятелските страни от предходната година, правят диверсионни дейности на българска територия.

Внезапно “прозрение ”

Преди 2 години от немай къде държавното обвиняване разпозна съветска връзка сред гърмежите - откакто напролет на 2021 година чешките управляващи оповестиха, че сътрудници на ГРУ са виновни за детонацията във военния склад във Врбетице през 2014 година, при която починаха двама души. Но прокуратурата по този начин и не отиде по-далеч. Тогавашният представител на основния прокурор Сийка Милева разгласи, че има връзка сред гърмежа в Чехия, отравянето на Гебрев и още двама в София и общо четири детонации.

Причината - идентичният почерк при гърмежите в хранилища на ЕМКО (компанията на Гебрев), само че и на ВМЗ-Сопот и “Арсенал ”. Досъдебните производства са били обединени и предоставени на спецпрокуратурата. Там са и потънали. А обществото разбра, че държавното обвиняване години наред е затаявало данни, които щяха да свържат Русия със саботажи на български военни предприятия.

По bTV през вчерашния ден някогашният боен министър Бойко Ноев, развил още през 2019 година версията за съветска диря, съобщи, че даже са унищожавани материални доказателства. “Делата се приключват. Снимки на гърмежите са унищожени някъде из Министерство на вътрешните работи. Доказателства са унищожени някъде из Министерство на вътрешните работи “, сподели той.

Дълго затаявана информация

През годините на стаяваната информация за гърмежите управляваше Бойко Борисов. Когато преди 4 години Ноев заяви, че детонации съответстват с визитата на съветски жител, идвал в България две седмици преди отравянето на Гебрев, неговият боен министър Каракачанов отхвърли версията. “Нямам информация, че представител на непозната страна е провел гърмеж на площадка на „ ВМЗ-Сопот “, съобщи тогава той.

Самият Борисов пък въобще си спести мнения по тематиката. В ония години той предпочиташе да инспектира строителството на “Балкански поток ”, както беше кръстил втората линия на “Турски поток ” през България, угодлив към ползите на Москва, която искаше съветският газ да заобиколи Украйна. Нямаше и отговор на въпроса на двама депутати от “Демократична България ”.

Броени дни преди прокуратурата да разгласи на брифинг “разкритията ” си за съветската връзка, Мартин Димитров и Велизар Шаламанов запитаха премиера в оставка Борисов “установени ли са данни от българските специфични служби за съпричастност на служби на други страни при гърмежите във военни фабрики на територията на България през последните 10 години и предадени ли са на държавното обвиняване ”. Те изброиха над 20 гърмежа в разнообразни предприятия. По същото време проверяващият уебсайт Bellingcat разкри, че детонациите в хранилища в Чехия са част от тактика на Кремъл да не допусне импорт на оръжия и муниции в Украйна.

Днес същият Борисов е пръв труженик за военната помощ за Украйна. Спецслужбите са ръководени от шефове, подбрани от президента Румен Радев - съперник на такава помощ, стожер на мира по съветски пример. Сега една от тях - Държавна организация “Национална сигурност ” (ДАНС) ще проверява гърмежа, откакто е пропуснала диверсантите. По това си наподобяват и службите с шефове от времето на Борисов, и актуалните, а прокуратурата по този начин и не даде кулоар към съда на делото за отравянето на Гебрев.

Какво ще свърши Сарафов?

Според тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров закононарушението станало със салата от рукола, а причинителите били незнайни бизнес сътрудници. Оръжейният търговец описа за покушението още през 2015 година, само че обвиняването се задейства четири години по-късно - когато партньорски служби демонстрираха връзка сред отравянето на Сергей Скрипал във Англия с “Новичок ” и случая на Гебрев преди този момент. Ръководената от Борисов България не изгони нито един съветски посланик през 2018 година в символ на взаимност с Англия, както направиха множеството европейски страни. Аргументът му беше - с цел да бъде непокътнат “канал за връзка ” и “чакаме повече доказателства, в случай че има такива ”.

Едва ли изпълняващият функционалностите основен прокурор Сарафов, до неотдавна заместител на Гешев, ще свърши незавършената (му) работа. Едва ли ДАНС ще разнищи съмнителния гърмеж и ще предотврати последващи. В сигурни ръце ли е националната сигурност е въпрос за решение от актуалното ръководство.

Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.