Унищожителните ефекти на вулканите
Вулканът е отвор или пролука в земната кора, през която излиза лава, разтопени скали, пепел и токсични газове на повърхността, като всичко това е провокирано от ненадейно изригване. Понякога може да наподобява като планина, която на върха си има хлътналост, сходна на купа, през която се изхвърлят тези вещества. Терминът вулкан идва от римския господ на огъня, Vulcan.
Вулканичните структури нормално се образуват тук-там, в които тектоничните пластове се доближават или раздалечават. Разпъването или изтъняването на земната кора може също да докара до образуването на вулкани. Те се класифицират в три групи въз основата на честотата им на изригване- дейни, спящи и угаснали. Активните вулкани се характеризират с постоянни изригвания, до момента в който спящите са изригвали в миналото, само че към този момент са спокойни. Угасналите вулкани са тези, които са били дейни в далечното минало, само че в този момент се допуска, че няма да изригват.
Ефекти от вулканите
Вулканите са общоизвестни със своите разрушителни резултати, освен що се отнася до човешкия живот, само че и за околната среда. Лавата, изпускането на токсични газове, рухването на пепел, лахарите и разломките са някои от най-опасните опасности на вулканичните изригвания.
Лава
Със споменаването на думата вулкан, в главата ни изниква обликът на алената гореща лава, разрушаваща и помитаща всичко, което й се изпречи на пътя. Истината обаче е, че тя е единствено част от заплахите. Има доста по-страшни опасности от вулканичните изригвания. Лавата нормално се движи постепенно и по тази причина човек елементарно може да избяга от нея, само че тя предизвиква огромни стопански загуби, изгаряйки здания и посеви.
Газ
Вулканичните изригвания нормално съдържат огромен брой нездравословни газове, като въглероден двуокис, серен двуокис, водна пара, водороден сулфид, водороден флуорид, въглероден моноксид и железни хлориди, които основават много проблеми в атмосферата. Изригванията на вулканите освобождават тези съставки в стратосферата и серния оксид се трансформира в сярна киселина. Тя се кондензира до серни аерозоли, които усилват отражението на слънчевата радиация. Освен това по този начин се усилва температурата на стратосферата, защото се всмуква топлината, излъчена от земята.
Водородния хлорид и водордният флуорид, съдържащи се във вулканичните изригвания, са значими снабдители на киселинен дъжд, защото те се разтварят във водните капки, които са в облаците, падайки след това като дъжд.
Разломки и лахари
Вулканичните изригвания нормално са съпроводени от трептения в близките области, които довеждат до появяването на разломки. В предишното точно разломките са считани за отговорни за опожаряването на близките градове.
Лахарите или калните потоци са друга заплаха. Те съдържат скали, тиня и вода и могат да се движат доста далеко с бърза скорост, разрушавайки съвсем всичко по пътя си.
Пепел
Вулканичната пепел главно се състои от дребни остри скални частици, формирани от магмата. Те могат да бъдат разхвърляни на огромни дистанции, причинявайки съществени стопански проблеми.
Вулканичното изригване е естествено злополучие, което с изключение на, че нанася вреди на хората и имуществото, може да аргументи и доста промени в околната среда посредством киселинния дъжд и световното стопляне. Макар и да не можем да ги спрем, ние можем да ограничим разрушителните им резултати. Движението на магма, смяната в количеството и качеството на газовете от вулканите могат да са сигнал за изригване. Следенето и знаенето за тяхната разрушителна мощ играят значима роля за минимализиране на загубите и за спасяването на човешките животи.
