Софтуер управлява шадравана на Бунарджика СНИМКИ
Вторият по величина рид на Пловдив - Бунарджика, е едно от най-посещаваните места в града. Алеите, паркът и дебелата сянка на дърветата притеглят доста гости, изключително през лятото. А след обновяването на шадравана под акведуктите тепето си завоюва още повече фенове и се трансформира в обичано кътче на пловдивчани. За да се преобрази в това, което е през днешния ден, обаче е извървян дълъг път на промени.
Огромна заслуга за облагородяването на Бунарджика има кметът на Пловдив Божидар Здравков - образован, деятелен и почтен, той остава запомнен като един от най-заслужилите градоначалници, които градът е имал. Двата мандата от ръководството на Здравков (от 1932 до 1935 година и от 1936 до 1939 г.) пък са известни като най-плодотворните години на строителство и благоустройство. Следите от ръководството на Здравков и през днешния ден са част от образа на града.
През 1933 година Бунарджикът е избран като обект номер едно и приоритет на Община Пловдив. Отпуснати са големи суми за това време, планувани за облагородяването на хълма. В записките си Божидар Здравков написа: „ Построиха се две стадиони, детски каменни пързалки и площадка с две езерца. Над тях се възправя необятен фонтан, легнал на колонада в арковидна форма, пръскаща водни струи в езерцата. Отгоре в скалата под завършената нова тераса - втора сходна колонада, само че с по-малък фонтан ".
През тези години тепето трансформира напълно образа си и от „ чудовище, отходище, помийна яма, около която всеки бърза да отмине " се трансформира в същинско райско кътче. На хълма се прокарва водопроводна мрежа за поддържане на растенията, декоративна чешма, водното огледало. Построен е и огромен бюфет. А необятен път, осветлен нощем от лампите на електрически стълбове, водел началото си от ул. „ Волга " и стигал чак до върха. По-късно, след 1944 година, пътят бил затрупан с павета, с цел да е наличен и за коли. Изцяло била възобновена и именитата чешма „ бунара ", откъдето идва и името на хълма. От уста на уста се предавало, че който отпие от този извор, няма да напусне Пловдив.
Стотици черно-бели фотоси демонстрират времето, когато пловдивчани всекидневно избирали това чудно място за разходките си.
С годините обаче водопроводната мрежа е изоставена и разрушена. Шадраванът пресъхва и се трансформира в напечено от слънцето бетонно корито. Зеленината в близост изсъхва и от райското кътче не остава и диря.
Преди към два месеца, когато фонтанът под Мечката и акведуктите заработва още веднъж. С обща инвестиция от близо 2 милиона лв. Община Пловдив извършва план, който обновява напълно водните атракции и съживява от дълго време забравената красива панорама. Фонтанът още веднъж е цялостен, а в него танцуват разнообразни по дължина струи. Новото обичано място на пловдивчани не отстъпва по нищо на Пеещите фонтани. Благодарение на най-съвременните технологии уличното осветяване на Бунарджика ще се синхронизира със тон и 3D мапинг, а програмен продукт ще ръководи архитектурните светлини на акведуктите и танца на водата.
Такава пъстра приказка ще съставлява една вечерна разходка из тепето. А сутрините към разплискващата се вода ще са още по-приятни в компанията на Мечката, пеенето на птичките и уюта на парка. Бунарджикът още веднъж е жив!
Огромна заслуга за облагородяването на Бунарджика има кметът на Пловдив Божидар Здравков - образован, деятелен и почтен, той остава запомнен като един от най-заслужилите градоначалници, които градът е имал. Двата мандата от ръководството на Здравков (от 1932 до 1935 година и от 1936 до 1939 г.) пък са известни като най-плодотворните години на строителство и благоустройство. Следите от ръководството на Здравков и през днешния ден са част от образа на града.
През 1933 година Бунарджикът е избран като обект номер едно и приоритет на Община Пловдив. Отпуснати са големи суми за това време, планувани за облагородяването на хълма. В записките си Божидар Здравков написа: „ Построиха се две стадиони, детски каменни пързалки и площадка с две езерца. Над тях се възправя необятен фонтан, легнал на колонада в арковидна форма, пръскаща водни струи в езерцата. Отгоре в скалата под завършената нова тераса - втора сходна колонада, само че с по-малък фонтан ".
През тези години тепето трансформира напълно образа си и от „ чудовище, отходище, помийна яма, около която всеки бърза да отмине " се трансформира в същинско райско кътче. На хълма се прокарва водопроводна мрежа за поддържане на растенията, декоративна чешма, водното огледало. Построен е и огромен бюфет. А необятен път, осветлен нощем от лампите на електрически стълбове, водел началото си от ул. „ Волга " и стигал чак до върха. По-късно, след 1944 година, пътят бил затрупан с павета, с цел да е наличен и за коли. Изцяло била възобновена и именитата чешма „ бунара ", откъдето идва и името на хълма. От уста на уста се предавало, че който отпие от този извор, няма да напусне Пловдив.
Стотици черно-бели фотоси демонстрират времето, когато пловдивчани всекидневно избирали това чудно място за разходките си.
С годините обаче водопроводната мрежа е изоставена и разрушена. Шадраванът пресъхва и се трансформира в напечено от слънцето бетонно корито. Зеленината в близост изсъхва и от райското кътче не остава и диря.
Преди към два месеца, когато фонтанът под Мечката и акведуктите заработва още веднъж. С обща инвестиция от близо 2 милиона лв. Община Пловдив извършва план, който обновява напълно водните атракции и съживява от дълго време забравената красива панорама. Фонтанът още веднъж е цялостен, а в него танцуват разнообразни по дължина струи. Новото обичано място на пловдивчани не отстъпва по нищо на Пеещите фонтани. Благодарение на най-съвременните технологии уличното осветяване на Бунарджика ще се синхронизира със тон и 3D мапинг, а програмен продукт ще ръководи архитектурните светлини на акведуктите и танца на водата.
Такава пъстра приказка ще съставлява една вечерна разходка из тепето. А сутрините към разплискващата се вода ще са още по-приятни в компанията на Мечката, пеенето на птичките и уюта на парка. Бунарджикът още веднъж е жив!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ