Майк Тайсън: Мислех се за толкова грозен, че не можех да се погледна в огледалото
Втората част от биографията на Майк Тайсън ще бъде огромният шлагер на летния хартиен пазар в България. Изданието със заглавие „ Създателят на Майк Тайсън “ насочва един по-различен взор върху живота на Железния. Основният акцент е върху треньора на Тайсън – Кас Д‘Амато. Взаимодействието сред двамата има за резултат един от най-доминиращите първенци в историята на бокса.
Книгата ще бъде на пазара от 1 юни, а ден по-късно е формалното показване в парка пред НДК от 12.00 ч. Цената на изданието е 25 лева с меки корици и 32 лева с твърди.
Със съдействието на ИК „ Жануа’98 представяме на вашето внимание няколко фрагмента от книгата:
Смятам, че Кас незабавно разбра по какъв начин пострадвам от ниско самочувствие и по какъв начин съм бил изплашен от годините на тормоз и принуждение. Затова още от началото, когато започнах да вървя в Кетскил, стартира да работи върху построяването на моето его.
„ Трябва да вярваш в себе си – обясняваше ми той в залата. – Всеки ден си казвай това. Погледни в огледалото и виж какъв брой си хубав. Погледни твоите мощни ръце. “
В началото си мислех, че е педал. В света, от който идвах, по-възрастните девойки вършат сходни неща, когато желаят да им духат. В главата ми светва предупредителна лампичка, когато някой ми каже, че наподобявам добре. Не смятах, че наподобявам добре. Мислех се за противен, откакто бях насилван през целия ми живот. Мислех се за толкоз противен, че даже не можех да се погледна в огледалото.
„ Слушай, ти си едно добре изглеждащо момче “, споделяше той всеки ден.
„ Глупости “, отвръщах, тъй като не бях склонен.
„ Недей по този начин, отиди и се виж в огледалото и изясни на самия теб какъв брой добре изглеждаш. Отиди да правиш пердах със сянка и кажи „ Ето какъв брой прелестно наподобявам! “. С всеки минал ден ставаш все по-красив, тъй че може да станеш даже и артист! “
Когато изричаше това, нямаше и капка обич. Беше безпределно сериозен. Всичко беше подчинено на задачата – международната купа в тежка категория. Той не се отнасяше с мен като с хлапе. Караше ме да се усещам, като че ли имам някаква стойност. Все едно задачата беше обща.
Боби Стюърт обичаше да споделя, че съм роден почитател и това беше истината. Докато бях в Бруклин, следвах Барким в незаконния живот. Той живееше в моя блок. Научи ме по какъв начин да ограбвам и извършвам кражба, само че постоянно трябваше да внимавам, тъй като в случай че беше закъсал, а аз имах пари, той можеше да изтръска и мен. Кас беше напълно друг наставник. Барким, за разлика от Кас, не задаваше ясно разпоредбите. Кас поставяше нещата по този начин, като че ли имаме задача, с цел да стигнем до короната, а в края на пътя ще се случат някакви хубави неща. Когато се качвах на кръга, с цел да се удрям, трябваше да се боксирам, до момента в който имам сили. Не можеш да се откажеш. Трябва да се биеш до гибел.
Кас даде обещание, че повече никой няма да ме тормози. Разказваше за боксьорите от остарялата школа, които са отнасяли пердах през своя живот, само че са били способни да се преборят със своите усеща. Когато поостарях, осъзнах до какво се свежда логиката на психиката на Кас. Той даваше мощ на слабите хора. Дадеш ли на един слаб човек малко мощ, това се трансформира в пристрастяване. Кас не искаше момчета, които са прочувствено постоянни. Желаеше да работи с хлапета, които имат недостатъци. Искаше утайката на обществото, която идваше от най-лошите квартали. Беше толкоз благополучен, когато му споделих, че пристигам от Браунсвил.
„ О, дребосъче, много корави боксьори са излезли оттова. Ал „ Бъми “ Дейвис, Джони Сакстън, Флойд Патерсън (Ал Дейвис (1920-1945) е първокласен боксьор от лека и полусредна категория; Джони Сакстън (1930-2008) е повторен международен първенец в полусредна категория, Флойд Патерсън е олимпийски и международен шампион) са израснали наоколо. “
Кас обясняваше по какъв начин съгласно него най-хубавите боксьори са момчетата, които са страдали най-вече. Години по-късно Хосе Торес ми описа по какъв начин Кас бил уверен, че ще стана международен първенец, когато чул по какъв начин съм се качвал на публичните рейсове, пасажерите били предупреждавани да се пазят от джебчии, а по-късно аз съм минавал и съм ги пребърквал. Видял в мен по какъв начин имам естествена просветеност и по какъв начин бих могъл да трансферира моите антисоциални умения на кръга.
Кас слушаше, когато приказвах за моите улични лудории. След това поглеждаше към мен без капка страст, мразовит като стомана и споделяше: „ Думата „ Не “ ще бъде неразрешена за теб. “
Кас беше тотално обхванат от това, което беше кадърен да реализира: „ Ще ме чуеш ли, момче? Чуваш ли какво ти споделям? Кралски особи ще знаят твоето име. Целият свят ще знае кой си. Твоята фамилия ще господства, хората ще почитат твоята майка, ще почитат децата ти. Разбираш ли какво ти споделям? Ще направиш ли това? “
Можете ли да си визиите по какъв начин едно тринадесет годишно момче слуша тези неща?
Книгата ще бъде на пазара от 1 юни, а ден по-късно е формалното показване в парка пред НДК от 12.00 ч. Цената на изданието е 25 лева с меки корици и 32 лева с твърди.
Със съдействието на ИК „ Жануа’98 представяме на вашето внимание няколко фрагмента от книгата:
Смятам, че Кас незабавно разбра по какъв начин пострадвам от ниско самочувствие и по какъв начин съм бил изплашен от годините на тормоз и принуждение. Затова още от началото, когато започнах да вървя в Кетскил, стартира да работи върху построяването на моето его.
„ Трябва да вярваш в себе си – обясняваше ми той в залата. – Всеки ден си казвай това. Погледни в огледалото и виж какъв брой си хубав. Погледни твоите мощни ръце. “
В началото си мислех, че е педал. В света, от който идвах, по-възрастните девойки вършат сходни неща, когато желаят да им духат. В главата ми светва предупредителна лампичка, когато някой ми каже, че наподобявам добре. Не смятах, че наподобявам добре. Мислех се за противен, откакто бях насилван през целия ми живот. Мислех се за толкоз противен, че даже не можех да се погледна в огледалото.
„ Слушай, ти си едно добре изглеждащо момче “, споделяше той всеки ден.
„ Глупости “, отвръщах, тъй като не бях склонен.
„ Недей по този начин, отиди и се виж в огледалото и изясни на самия теб какъв брой добре изглеждаш. Отиди да правиш пердах със сянка и кажи „ Ето какъв брой прелестно наподобявам! “. С всеки минал ден ставаш все по-красив, тъй че може да станеш даже и артист! “
Когато изричаше това, нямаше и капка обич. Беше безпределно сериозен. Всичко беше подчинено на задачата – международната купа в тежка категория. Той не се отнасяше с мен като с хлапе. Караше ме да се усещам, като че ли имам някаква стойност. Все едно задачата беше обща.
Боби Стюърт обичаше да споделя, че съм роден почитател и това беше истината. Докато бях в Бруклин, следвах Барким в незаконния живот. Той живееше в моя блок. Научи ме по какъв начин да ограбвам и извършвам кражба, само че постоянно трябваше да внимавам, тъй като в случай че беше закъсал, а аз имах пари, той можеше да изтръска и мен. Кас беше напълно друг наставник. Барким, за разлика от Кас, не задаваше ясно разпоредбите. Кас поставяше нещата по този начин, като че ли имаме задача, с цел да стигнем до короната, а в края на пътя ще се случат някакви хубави неща. Когато се качвах на кръга, с цел да се удрям, трябваше да се боксирам, до момента в който имам сили. Не можеш да се откажеш. Трябва да се биеш до гибел.
Кас даде обещание, че повече никой няма да ме тормози. Разказваше за боксьорите от остарялата школа, които са отнасяли пердах през своя живот, само че са били способни да се преборят със своите усеща. Когато поостарях, осъзнах до какво се свежда логиката на психиката на Кас. Той даваше мощ на слабите хора. Дадеш ли на един слаб човек малко мощ, това се трансформира в пристрастяване. Кас не искаше момчета, които са прочувствено постоянни. Желаеше да работи с хлапета, които имат недостатъци. Искаше утайката на обществото, която идваше от най-лошите квартали. Беше толкоз благополучен, когато му споделих, че пристигам от Браунсвил.
„ О, дребосъче, много корави боксьори са излезли оттова. Ал „ Бъми “ Дейвис, Джони Сакстън, Флойд Патерсън (Ал Дейвис (1920-1945) е първокласен боксьор от лека и полусредна категория; Джони Сакстън (1930-2008) е повторен международен първенец в полусредна категория, Флойд Патерсън е олимпийски и международен шампион) са израснали наоколо. “
Кас обясняваше по какъв начин съгласно него най-хубавите боксьори са момчетата, които са страдали най-вече. Години по-късно Хосе Торес ми описа по какъв начин Кас бил уверен, че ще стана международен първенец, когато чул по какъв начин съм се качвал на публичните рейсове, пасажерите били предупреждавани да се пазят от джебчии, а по-късно аз съм минавал и съм ги пребърквал. Видял в мен по какъв начин имам естествена просветеност и по какъв начин бих могъл да трансферира моите антисоциални умения на кръга.
Кас слушаше, когато приказвах за моите улични лудории. След това поглеждаше към мен без капка страст, мразовит като стомана и споделяше: „ Думата „ Не “ ще бъде неразрешена за теб. “
Кас беше тотално обхванат от това, което беше кадърен да реализира: „ Ще ме чуеш ли, момче? Чуваш ли какво ти споделям? Кралски особи ще знаят твоето име. Целият свят ще знае кой си. Твоята фамилия ще господства, хората ще почитат твоята майка, ще почитат децата ти. Разбираш ли какво ти споделям? Ще направиш ли това? “
Можете ли да си визиите по какъв начин едно тринадесет годишно момче слуша тези неща?
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ