Никола Вапцаров – обвинението и свидетелствата срещу един терорист
Всяка история има две гледни точки, изключително откакто се написа от спечелилите. Познатата родна история се трансформира фрапантно и съществува два изцяло обособени живота. Тя е една до 9-и септември 1944 година и става напълно друга след този интервал.
Не би трябвало да се изненадваме, че всяка година учебниците по история се трансформират, а в случай че се разноските до всяка една градска библиотека, с цел да ги разгледате, бързо ще попаднете на парадоксите през вековете. Най-вероятно сте обърнали внимание, че на 23 юни 1942 година е екзекутиран Никола Йонков Вапцаров. Човекът с извънредно спорно минало, лирика и активност, която и до през днешния ден продължава да разпалва пристрастености.
Едни го обичат, други го ненавиждат, трети го разделят на съставните елементи – стихотворец, болшевик, нарушител, терорист. Свободни сте постоянно да избирате, само че дано стартираме през цялото време. В този материал ще използваме единствено и само обстоятелствата, изключително откакто умерено може да видим, че архивът е към момента отворен и ни разрешава да разгледаме всичко налично.
Осъзнаваме и обстоятелството, че има задоволително хора, които романтизират личността Вапцаров до небесата, извайват го като един същински ангел и освен не желаят да се чуе нещо неприятно, само че и не престават да го употребяват като собствен ярък лъч. Защо въобще приказваме за него? След 9 септември 1944 година ще открием жаждата и потребността за герои от ново време, за тези, които би трябвало да постелят пътя на новата власт.
И да, до през днешния ден към момента има хора, които имат вяра, че Съюз на съветските социалистически републики е съумял да ни освободи от нацистите. Подобни изказвания обаче носят и нови проблеми, изключително откакто се вижда ясно, че военни дейности в България няма, най-малко до 9 септември 1944 година България не изпраща нито един боец на Източния фронт. Няма и нито едно военно деяние.
Ако приказваме за съществуването на нацисти и въоръжена опозиция, то единствената въоръжена опозиция против Нацистка Германия от страна на партизаните в Жабокрек. Огромната победа на партизаните се показва в борба против 20 заболели и ранени немски боеца, които са били настанени за лекуване, пристигнали от Източния фронт.
Войниците са невъоръжени и не осъзнават какво се случва, когато орда от 350 партизани се спуска над тях. Опиянени от успеха си, партизаните не престават военното дело към близкия цех „ Гранитоид “, където има фрагменти като Райнхард Томанек.
Австриецът отивал на работа, като возил със себе си и малолетната си щерка. Томанек в никакъв случай не се счита за нацист и в никакъв случай не е бил даже немец, само че предава ключовете за касата, разстрелян е, а щерка му е изнасилена. С това завършваме славната история на партизанските придвижвания против Нацистка България.
Все отново дано не се отклоняваме от тематиката и да се насочим непосредствено към спора в личността на Вапцаров, за който на 23 юни постоянно се чака да бъде канонизиран като страдалец от църквата.
Роден е на 7 декември/24 ноември през 1909 година в Банско. Баща му е прочут челник от Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров. Майка му приключва американски лицей благодарение на мисионерите и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Самият Никола не може да се счита за богат или разточителен. Има още две деца в фамилията – Борис и Райна. Историята на Вапцаров може да бъде извънредно друга, само че за жалост точно дяволът е поканен вкъщи му, благодарение на родния му татко.
Йонко Вапцаров приютява белогвардееца Борис Майлер, който ще живее с тях до 1919 година Представя се като белогвардеец, само че по-късните данни демонстрират, че той е болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Неговата роля по това време е да провежда и да приготвя въстание за събаряне на властта, като по време на Септемврийското въстание, точно Майлер ще се постарае да събере всички офицери на сладка раздумка и пиянство, до момента в който партизани и други завладяващи фрагменти ще се опитат да вземат властта и ще атакуван околните казарми. В резултат на това, болшевикът бързо бяга, като е избавен точно от Йонко, като можем да подозираме, че въпросният се е старал да резервира фамилията си, тъй като цената за сходно изменничество ще коства скъпо.
Никола и Йонко Вапцарови Майлер съумява да се свърже с македонски войводи и да им подсигурява средства и оръжие, само че единствено в случай че македонските придвижвания скъсат всички дипломатически връзки със София и България. Някои отхвърлят, други обаче се съгласяват. И не на последно място не би трябвало да забравяме, че точно Майлер съумява да повлияе на Никола, запознавайки го със специфичната комунистическа литература, която дава.
В доста връзки се твърди, че Вапцаров е бил добре осведомен с идеологията на комунизма и социализма от дребен, като точно това ще оформи и неговите съществени хрумвания в бъдеще. Странно е, само че изпратеният кадър на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ще прави това, което се прави и в модерното Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В следствие даже не е мъчно да открием и приликите. Обърнете внимание на думите на Юри Безменов – сътрудник на същото разузнаване, който бяга в Канада:
Това, несъмнено, става без съпротивата на външни и вътрешни сили. В общи линии това е опит да се смени вероятността на действителността дотам, че даже и при съществуването на толкоз доста информация, никой да не може да стигне до съответно умозаключение в ползите на самоотбрана на себе си, фамилията си, обществото си и страната си. Това е един голям развой за промиване на мозъци и работи доста постепенно и методично. “
Според очевидци, дребният Никола е бил гледан повече от Майлер и по-малко от личния си татко, който по това време се занимава с комитска активност във Вътрешна македонска революционна организация. По разказите от разнообразни биографични филми, издадени книги и други, единственото умозаключение, което може да се направи за Вапцаров е, че като дребен е бил затворено дете. Неговите реакции и връзки водят до съществени търкания със фамилията. Можем единствено да позволяваме какво е посял Майлер в него, откакто неведнъж точно татко му Йончо го пребива. Според Никола, това е бил урок за възмъжаване.
Дали прокламациите и разпространението на новата идеология са били рискови, това не можем да знаем, само че обстоятелствата са ясни. След тази среща, Майлер е извършил задачата си. Ако заявите, че въздействието на Вапцаров е напълно стимулирано от Яворов, то дано напомним, че единствената среща сред тях двамата е, когато Никола е на 3 години – други не е имало. Отношенията сред татко и наследник са пословични и е явно, че Йончо освен е желал да построи мъж, само че и се е постарал да го изпрати в Морското учебно заведение, което през днешния ден носи името точно на Вапцаров.
По-смешното в този случай е, че в случай че обърнете внимание на речта му при дипломирането, Никола освен показва, че не е удовлетворен от вложеното време, само че и явно желае да подчертае какво е било отношението. Впрочем тук може да позволяваме, че старанието не е било толкоз високо. В някои от ставките, писани по негов адрес, излиза наяве, че той даже е подготвен да напусне, само че продължава да стои поради татко си. Влече го литературата и нищо повече – той е уверен, че ще стане стихотворец или публицист. Обърнете внимание на следните редове по време на дипломирането:
„ Това не са поетически форми, това е една реалност, която не търпи никаква илюстрация, тъй като излиза подправена, малко хилава. Вие ни учехте на безпартийност: вие ни сочехте единствен тласък – България, –но ние знаем, че този тласък, колкото и да е благ, не облекчава суровите закони в битката за хляба. Ние знаем, че ще би трябвало да затънем в блатото на една гибелна партизанщина, с цел да могат да ни подмятат ока-лян залък самун. “
И каква персона е тъкмо Вапцаров, когато приключва своето обучение? Очевиден е спора и обстоятелството, че той желае да бъде прочут тъкмо като някои от гостите, които в миналото са дошли при татко му – не при него. Желае да получи своето предопределение и тъкмо поезията е нещото, което го дърпа към пропастта. Веднага след дипломирането си е назначен в Коченирово като огняр, а по-късно и като монтьор. Не се старае изключително доста и откакто е причина за повреда през 1936 година ще се реалокира в София.
Продължава да е деен обожател на Българска комунистическа партия, само че не може да си откри работа, изискан е от брачната половинка си Бойка, която по това време е служител в банка. В рамките на 4 години ще открием, че заема за малко разнообразни позиции и не се трогва изключително от живота в бедност – той съумява да си обезпечи други доходи. Продължаваме да ставаме очевидци на патетична и трагична лирика, която в доста връзки не вади нищо друго, с изключение на черното от живота, само че и той самият не се стреми да усъвършенства ситуацията си. Странно е, че в този интервал може да бъде видян с нови костюми и ризи, даже и в съда е добре нагизден, което повдига въпроса за неговото финансово положение.
Полицейските архиви пазят освен цифровото копие на всички документи на, само че и разкриват присъединяване му и подпомагането на Българска комунистическа партия. Мнозина настояват, че Вапцаров е написал просто едно стихотворение – „ Селски летописи “. Бил е изселен, тъй като то завършвало с думите:
„ Турора долу!
Съюзъ съсъ С.С.С.Р.! “
Това обаче е доста сантименталната версия. В изпратена депеша до Вапцаров от ще открием, че Никола продължава да се подканя да пропагандира и да прокрадва концепцията за комунизма. От него се изисква да упорства за пакт за взаимопомощ със Съюз на съветските социалистически републики, като би трябвало да изхожда от икономическите претенции, спекулата, неналичието на артикули и други. Прословутия пакт е трябвало да се подпише през 1940 година и по това време Съюз на съветските социалистически републики и Нацистка Германия към момента са в съюз.
За следващ път Вапцаров проплаква в своята „ Селска хроника “, че някой го тика под патроните, въпреки и още веднъж да подсещаме, че военни дейности в България няма до 1944 година Предложението за взаимопомощ е следващият опит на Съюз на съветските социалистически републики да внедри своето въздействие в България, като даже се пробва да контракти условия с Германия. Борис III отхвърля тази концепция, тъй като не желае да утежнява в допълнение връзките си с Германия и Англия.
Нуждата и желанието на сходен съюз е повече от смешно. Колко българска е постъпката, това оставяме да оцените вие. Липсва позиция, в която Вапцаров да прави оценка своята лична страна пред интереса на другите. В отчаянието си да притегли внимание и да се почувства важен като стихотворец или създател, той освен ще зачерни дейностите на татко си, като даже ще взе участие в литературни сбирки в Македония, където ще приказва за тяхната битка за самостоятелност, само че и даже ще популяризира македонския език, македонската битка, обещавайки ярко бъдеще.
Опитва се да чете своята лирика, само че с изключение на ваденето на политика и лавирането за Съюз на съветските социалистически републики, друго не може да излезе. Проблемът е, че неговото творчество не е изключително добре признато от македонците. Същите ще посочат, че от време на време смисълът се губи, не стават ясни посланията и като цяло това е създател, който би трябвало доста съществено да оформи своя жанр и да се осъзнае, с цел да може да се надгради.
Поне това споделят съседите (северномакедонци), които през последните месеци не престават да бъдат извънредно настоящи. Това е едно от наследствата на Никола Вапцаров – основата за отцепването на Македония. Най-вероятно родният му татко би бил удивен от обстоятелствата. Други забавни истории по отношение на неговата дейна политическа битка ще покажат, че Вапцаров два пъти пътува до Варна – единствено толкоз са известни. Единият път отпътува, с цел да посрещне нови сътрудници от Съюз на съветските социалистически републики, които би трябвало да дойдат с подводница.
Пътува и повторно към Коледа, когато изоставя бременната си брачна половинка, с цел да се опита да съобщи последващо известие. Така и не съумява да открие контакта си, само че и не знае, че е следен, откакто през 1940 година към този момент е влезнал в полезрението на полицията.
На 3 март 1942 година е издадено разпореждане за задържане и подробен обиск на жилището на Вапцаров на ул. „ Ангел Кънчев “ 37. На идващия ден стартира обиск. На тавана откриват апел към българите, с които се предизвестява, че войната идва с бързи крачки. Това е първото забавно изобретение.
Вапцаров се намира в пандиза, само че братовчед му Любомир Везев е там. На 7 март 1942 година полицията се връща за повторно и открива тайник, където са скрити револвер „ Ефел “ 7.65 с 9 патрона в пълнителя – оръжието е било заредено. В друга книга има спомагателни 9 патрона. В същия тайник са открити и към 26 уверения за гратис пътешестване – разбирайте билети – за БДЖ. Открити са мазила за оръжие и поддръжка. А тук очевидец е Бойка Николова Вапцарова – брачната половинка. Преди да помислите, че това са подхвърлени доказателства, истината е, че той самичък дава инструкции къде са.
След това повторно води полицията до тайници, където демонстрира листи и фотоси на фрагменти от комунистическата партия, занимаващи се с подривна активност. даже измисля код за по-свободна връзка, който обратно на общото изказване, влиза в приложимост и се употребява. Вторият лист с информация е възложен точно от него. В архива са посочени следните обекти, които са взети от вкъщи на Вапцаров, откакто за някои той показва къде се намират, а други са открити от полицията.
Обърнете внимание, че по това време Вапцаров не работи. Нещо повече, малко преди този момент неговата брачна половинка е теглила заем, с цел да може най-сетне да издаде своята книга със стихове „ Моторни песни “. И да, необичайно е по какъв начин мощният моряк, безстрашният мъж и стихотворец не работи, с цел да има време за разходки до Варна, проклинайки всичко, което в миналото е получил.
Мизерията не го тормози, значимото е да се счита за стихотворец, а дали в действителност е подобен, още веднъж може да се спори. Това оставяме на литературните критици. През април връща пишещата машина на Бойка Вапцарова, която е била персонално нейна.
В самопризнанието на Вапцаров ще открием, че е заемал служба по правенето на специфична бойна група, която при положение на война със Съюз на съветските социалистически републики да саботира железопътни линии, мостове, телеграфи, телефонни линии, да се възпламеняват хранилища с горива. Никола показва някои от своите командири, като за тях знае, че са пристигнали с подводница от Съюз на съветските социалистически републики. В самопризнанието се разяснява, че два пъти Вапцаров и Атанас Романов придвижват експлозиви.
След завръщането си от Годеч, Вапцаров е даже поканен да стане член на комунистическата партия. След една разходка до Варна и среща с разнообразни забавни фрагменти, Никола се връща в София, с цел да рапортува какво се случва с сътрудниците, които идват във Варна с подводница. Посочва, че лицето Йосиф с име Григор му дава на седмица сред 100 и 200 лв., с цел да не стартира на никое място работа. Тоест в този миг приказваме за сътрудник на непознато държавно управление, даже и на най-ниско равнище, получаващ или продаващ личната си страна за непознати изгоди.
Става ясно, че по това време, комунистическата партия като изцяло незаконно придвижване, може да се преглежда единствено и само като терористична група, подготвяща прелом за свалянето на властта, закупуването на оръжия, осъществяването на убийства и доста други. Вапцаров пътува още няколко пъти до Варна, с цел да ревизира дали варненската част на партията може да обезпечи оръжия, идващи непосредствено от Съюз на съветските социалистически републики. Във всички признания, той приказва за сътрудник на име „ Васил “, който действително е Цвятко Радойнов.
Цвятко Радойнов Филмът „ 5 описа за един разстрел “ бърза да пропусне някои съществени обстоятелства, да вземем за пример тези, че Вапцаров по този начин или другояче получава пари от комунистическата партия за персонални разноски. Пропуска да показа, че същина този човек поддържа връзка с редица райони, държи сметка за въоръжаването на терористични групи, рапортува персонално на Цвятко Радойнов за дейностите в страната и апропо не се тормози да отхвърля, че в миналото е бил част от групата, прочее както вършат и всички останали арестувани.
След оповестяването на смъртна присъда, първо неговата майка ще се жалва пред Борис III с молба за опрощение, а ден преди осъществяването на неговата присъда, той също ще написа на царя с вярата, че присъдата му ще бъде сменена от смъртна на доживотна. Романтичната и геройска орис същина минава като жалка молба за благосклонност, въпреки и след още 2 години такава да нямат и същите упреквани, наследили не просто власт, а една цяла страна. Вапцаров не е измежду тях, той просто няма шанса.
Ако желаете да си приказваме за лирика, в горните редове към този момент споделихме неговите триумфи пред македонската аудитория. Факт е, че неговата пиеса с леви убеждения и лавиране в интерес на Съюз на съветските социалистически републики – „ Вълната, която бучи “, в никакъв случай не намира светлина, само че след 9 септември стартира да получава повече внимание. Разбира се, именитата му стихосбирка, осъществена благодарение на брачната половинка Бойка, която тегли заем, с цел да сбъдне фантазията му, скоро се преиздава и постанова още веднъж и още веднъж. Факт е, че Никола Вапцаров е преведен на 72 езика.
Още по-интересен факт е, че за 10-годишнината от неговата гибел, Тодор Живков влага сумата от 2 милиона български лв., с цел да може да бъде популяризиран. Наградата „ Международен мир “ е връчена през 1952 година с една детайлност, Българска комунистическа партия го номинира за приемане посмъртно, не е номиниран въпреки това и прочее никой не е познавал творчеството му приживе, с изключение на 10-20 художника, с които е имал време да дружи.
Вапцаров получава своята лебедова ария посмъртно. Смешно е, че даже морското учебно заведение, което той толкоз ненавижда и ненавижда, действително през днешния ден носи неговото име, освен това по една дълбока подигравка на ориста. И за какво мислете, че е всичко това? След края на Втората Световна война, новата власт има потребност от знаци, а какъв по-добър образец от интелектуалеца, който толкоз мощно мечтаел да бъде стихотворец, а вместо това се оказал още по-добър сътрудник. Разбира се, тези детайлности се пропущат, само че до момента в който стоим на кръстопътя и си приказваме за изток и запад, забравихме къде стоим тъкмо ние. Тодор Колев пееше за подправените герои, само че те най-малко не бяха злите герои.
След промяната на режима има и още един забавен списък, в който Бойка ще изиска увещание от съда, че нейният брачен партньор е бил разстрелян, като с този документ ще получи национална пенсия.
Предоставената информация може да бъде открита напълно от архива на полицията, който е употребен за този материал. Всички източници на информация са точно от там и остават обществени за всеки, който желае да се запознае с тях.
