Работодателите искат никой да не плаща първите три дни болнични
Всяка година Национален осигурителен институт изплаща над 726 млн. лева компенсации за краткотрайна неработоспособност. От тях под 200 млн. лева са от работодателите за първите три дни на болничния лист.
© Надежда Чипева Политическа партия " Воля " внесе законопроект, съгласно който Националният застрахователен институт (НОИ) ще бъде задължен да заплаща напълно компенсациите за краткотрайна неработоспособност (болничните), а не както е от 2010 година до момента първите три дни от боледуването и болничния лист да се покриват от работодателите. Отделно от това ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев разгласи пред БНР, че организацията му предлага първите три дни от болничните въобще да не се покриват нито от Национален осигурителен институт, нито от работодателите.
През 2018 година на боледували пациенти са изплатени 726 млн. лева, от които 177 млн. лева са от работодателите. Става въпрос за общо 23.4 млн. болнични дни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Останалите парламентарни политически партии отвън " Воля " означават, че това предложение се появява всяка година към бюджетната процедура, с цел да има време да се плануват спомагателни 200 млн. лева за болнични по бдюжета на Национален осигурителен институт. Те обаче към този момент не са склонни да го поддържат. Синдикатите също са срещу двете оферти, изключително против това работещите да не получават нищо против осигуровките си, изключително когато са в най-уязвимо положение.
По-скоро " Не "
Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ доктор Даниела Дариткова заяви, че към момента не са разглеждали законопроекта на " Воля ", защото преди малко е импортиран. Светлана Ангелова от ГЕРБ, която е заместник-председател на парламентарната комисия по труда и обществената политика, разяснява, че първо би трябвало да се създадат съответните разбори от страна на финансовото министистерство, на Национален осигурителен институт и това предложение да се разиска на националния съвет за тристранно съдействие.
" Все отново да се види експертното мнение на работодателите, синдикатите и на самата страна. Винаги, когато в края на годината стартира разискването на бюджета за идната година има такива оферти ", сподели Светлана Ангелова. Според нея обаче тези оферти не са тласък за понижаване на злоупотребата с болничните. Статистиката, която демонстрира Национален осигурителен институт при докладите си е, че има растеж на погашение на компенсациите за краткотрайна нетрудоспособност. Според нея решението на този проблем би трябвало да се търси по различен метод. " Трябва да се ускори контролът върху болничните ", счита Ангелова.
" За мен е дискриминиращо по отношение на бизнеса да продължава тази норма, при която първите три дни от болничните се заплащат от бизнеса. Това беше една последна мярка, която беше въведена при започване на рецесията през 2008 година Като опит за ангажиране на бизнеса с тежките проблеми на рецесията, от които страдаха най-вече бизнеса и обществената система. Сега страната не поема своята отговорност да върне остарялото състояние - един ден да се поеме от бизнеса, а останалите дни да се поемат от страната ", разяснява Валери Симеонов, водач на НФСБ, с ангажимента, че не е осведомен с предлагането на " Воля ".
" Това е тематика, която непрекъснато се слага през последните 10-20 години. През 2010 година беше призната като антикризисна мярка като работодателите плащаха първите три дни от болничните. Дотогава плащаха първия ден. Практиката в европейските страни е друга. В множеството от половината има интервал, в който заплащат работодателите. Има и страни, в които първите дни, които заплаща работодателят, се таксуват с налози. Тази мярка не е подобаваща за България при равнището на приходите и равнището на заболеваемост. Какъв е изходът? Той не е кой заплаща, а в контрола. Също и в режима, тъй като в болничния написа - домакински, стационарен или свободен режим. Няма никакъв проблем, в случай че работодателят реши, че този болничен е " подправен ", да ревизира дали болният съблюдава този режим и да го приключи ", разяснява доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи, който е ръководител на парламентарната обществена комисия.
Според него предлагането на " Воля " е неверно, тъй като самоосигуряващите се са тези, които заплащат цялата осигурителна вноска за общо заболяване и майчинство, а тези, които са на трудови взаимоотношения имат персонална осигурителна вноска. Така че тази фина разлика не е регистрирана при предлагането. " Смятам че естественото място за решение на този въпрос е тристранния съвет - работодателите и синдикатите са тези, които би трябвало да решат ", споделя Адемов.
Георги Гьоков от Българска социалистическа партия, който е заместник-председател на парламентарната обществена комисия, разгласи, че партията му няма публична позиция по плана на " Воля " и полемиките никой да не заплаща първите три дни болнични.
" Личното ми мнение е, че методът на " Воля " е аматьорски, тъй като към законопроекта няма нито претекстове, нито обосновка, нито финансова аргументация, а единствено официална оценка на въздействието. Предложенията са напълно в интерес на работодателските организации ", споделя Гьоков. В допълнение той счита, че страната е трансферирала с този текст контрола върху подправените болнични на работодателите.
" Тези оферти на " Воля " не оказват помощ на служащия, тъй като за него е без значение кой заплаща тези дни, за него е значимо да има заплащане. В полемиката би трябвало да се включат и синдикатите като обществен сътрудник. Битката в тази ситуация е сред страната и работодателите и нарастването на недостига на Национален осигурителен институт би трябвало да се финансира посредством увеличение на осигуровките ", счита Гьоков.
Работодателите упорстват за смяна, синдикатите са срещу
Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара, разяснява, че работодателите упорстват за възобновяване на режима за заплащане на болничните от преди 2010 година - т.е. Национален осигурителен институт напълно да покрива компенсациите за краткотрайна неработоспособност.
" Междувременно от 2007 година досега предлагаме да се ускори контрола върху болничните и по събираемостта на осигуровките. Агенция " Медицински контрол ", която би трябвало да управлява по какъв начин се издават болничните няма задоволителен административен потенциал, не може да се чака работодателите да упражняват ефикасен надзор върху този развой, те не могат да преценят дали служителят в действителност е болен, да заплащат в допълнение за доверени лекари ", разяснява Бранков.
От КНСБ са безапелационни, че по никакъв метод няма да се съгласят да не се заплаща на хората нищо при започване на тяхното заболяване. Освен това те не намират сериозна аргументация и в законопроекта на " Воля ".
" Там има единствено общи изречения и несъстоятелни изказвания като да вземем за пример, че практиката показвала, че работодателите имат доста тежки административни разноски при покриването на първи три дни болнични ", споделя Ася Гонева, народен секретар на КНСБ и член на надзора на Национален осигурителен институт.
Според нея предлагането на работодателите е още по-възмутително, тъй като става въпрос за одобрено, обичайно право на обезщетение, за което България има интернационалните задължения. " Когато работодателите споделят, че има страни, в които не покриват болнични, биха могли да кажат, че има страни, в които работодателите покриват първите седем дни болнични, първите 16 и първите два месеца, както е в Холандия ", добавя Гонева.
Тя добавя, че при предстоящ разговор КНСБ ще продължи да упорства да се заплащат всички дни, в които работещите са в отпуск по болест. " От друга страна настояваме за повече надзор, защото има случаи, в които работодателите всеобщо подтикват служащите си да излизат в отпуск по болест, когато има пауза в производството. Освен това би трябвало да се управлява и държанието на медицинските експерти за разпределяне на болнични без учредения ", счита Гонева.
Повече за предложенията на КНСБ за законодателни промени в данъчната и обществената системи четете в петъчния брой на вестник " Капитал ".
© Надежда Чипева Политическа партия " Воля " внесе законопроект, съгласно който Националният застрахователен институт (НОИ) ще бъде задължен да заплаща напълно компенсациите за краткотрайна неработоспособност (болничните), а не както е от 2010 година до момента първите три дни от боледуването и болничния лист да се покриват от работодателите. Отделно от това ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев разгласи пред БНР, че организацията му предлага първите три дни от болничните въобще да не се покриват нито от Национален осигурителен институт, нито от работодателите.
През 2018 година на боледували пациенти са изплатени 726 млн. лева, от които 177 млн. лева са от работодателите. Става въпрос за общо 23.4 млн. болнични дни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Останалите парламентарни политически партии отвън " Воля " означават, че това предложение се появява всяка година към бюджетната процедура, с цел да има време да се плануват спомагателни 200 млн. лева за болнични по бдюжета на Национален осигурителен институт. Те обаче към този момент не са склонни да го поддържат. Синдикатите също са срещу двете оферти, изключително против това работещите да не получават нищо против осигуровките си, изключително когато са в най-уязвимо положение.
По-скоро " Не "
Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ доктор Даниела Дариткова заяви, че към момента не са разглеждали законопроекта на " Воля ", защото преди малко е импортиран. Светлана Ангелова от ГЕРБ, която е заместник-председател на парламентарната комисия по труда и обществената политика, разяснява, че първо би трябвало да се създадат съответните разбори от страна на финансовото министистерство, на Национален осигурителен институт и това предложение да се разиска на националния съвет за тристранно съдействие.
" Все отново да се види експертното мнение на работодателите, синдикатите и на самата страна. Винаги, когато в края на годината стартира разискването на бюджета за идната година има такива оферти ", сподели Светлана Ангелова. Според нея обаче тези оферти не са тласък за понижаване на злоупотребата с болничните. Статистиката, която демонстрира Национален осигурителен институт при докладите си е, че има растеж на погашение на компенсациите за краткотрайна нетрудоспособност. Според нея решението на този проблем би трябвало да се търси по различен метод. " Трябва да се ускори контролът върху болничните ", счита Ангелова.
" За мен е дискриминиращо по отношение на бизнеса да продължава тази норма, при която първите три дни от болничните се заплащат от бизнеса. Това беше една последна мярка, която беше въведена при започване на рецесията през 2008 година Като опит за ангажиране на бизнеса с тежките проблеми на рецесията, от които страдаха най-вече бизнеса и обществената система. Сега страната не поема своята отговорност да върне остарялото състояние - един ден да се поеме от бизнеса, а останалите дни да се поемат от страната ", разяснява Валери Симеонов, водач на НФСБ, с ангажимента, че не е осведомен с предлагането на " Воля ".
" Това е тематика, която непрекъснато се слага през последните 10-20 години. През 2010 година беше призната като антикризисна мярка като работодателите плащаха първите три дни от болничните. Дотогава плащаха първия ден. Практиката в европейските страни е друга. В множеството от половината има интервал, в който заплащат работодателите. Има и страни, в които първите дни, които заплаща работодателят, се таксуват с налози. Тази мярка не е подобаваща за България при равнището на приходите и равнището на заболеваемост. Какъв е изходът? Той не е кой заплаща, а в контрола. Също и в режима, тъй като в болничния написа - домакински, стационарен или свободен режим. Няма никакъв проблем, в случай че работодателят реши, че този болничен е " подправен ", да ревизира дали болният съблюдава този режим и да го приключи ", разяснява доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи, който е ръководител на парламентарната обществена комисия.
Според него предлагането на " Воля " е неверно, тъй като самоосигуряващите се са тези, които заплащат цялата осигурителна вноска за общо заболяване и майчинство, а тези, които са на трудови взаимоотношения имат персонална осигурителна вноска. Така че тази фина разлика не е регистрирана при предлагането. " Смятам че естественото място за решение на този въпрос е тристранния съвет - работодателите и синдикатите са тези, които би трябвало да решат ", споделя Адемов.
Георги Гьоков от Българска социалистическа партия, който е заместник-председател на парламентарната обществена комисия, разгласи, че партията му няма публична позиция по плана на " Воля " и полемиките никой да не заплаща първите три дни болнични.
" Личното ми мнение е, че методът на " Воля " е аматьорски, тъй като към законопроекта няма нито претекстове, нито обосновка, нито финансова аргументация, а единствено официална оценка на въздействието. Предложенията са напълно в интерес на работодателските организации ", споделя Гьоков. В допълнение той счита, че страната е трансферирала с този текст контрола върху подправените болнични на работодателите.
" Тези оферти на " Воля " не оказват помощ на служащия, тъй като за него е без значение кой заплаща тези дни, за него е значимо да има заплащане. В полемиката би трябвало да се включат и синдикатите като обществен сътрудник. Битката в тази ситуация е сред страната и работодателите и нарастването на недостига на Национален осигурителен институт би трябвало да се финансира посредством увеличение на осигуровките ", счита Гьоков.
Работодателите упорстват за смяна, синдикатите са срещу
Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара, разяснява, че работодателите упорстват за възобновяване на режима за заплащане на болничните от преди 2010 година - т.е. Национален осигурителен институт напълно да покрива компенсациите за краткотрайна неработоспособност.
" Междувременно от 2007 година досега предлагаме да се ускори контрола върху болничните и по събираемостта на осигуровките. Агенция " Медицински контрол ", която би трябвало да управлява по какъв начин се издават болничните няма задоволителен административен потенциал, не може да се чака работодателите да упражняват ефикасен надзор върху този развой, те не могат да преценят дали служителят в действителност е болен, да заплащат в допълнение за доверени лекари ", разяснява Бранков.
От КНСБ са безапелационни, че по никакъв метод няма да се съгласят да не се заплаща на хората нищо при започване на тяхното заболяване. Освен това те не намират сериозна аргументация и в законопроекта на " Воля ".
" Там има единствено общи изречения и несъстоятелни изказвания като да вземем за пример, че практиката показвала, че работодателите имат доста тежки административни разноски при покриването на първи три дни болнични ", споделя Ася Гонева, народен секретар на КНСБ и член на надзора на Национален осигурителен институт.
Според нея предлагането на работодателите е още по-възмутително, тъй като става въпрос за одобрено, обичайно право на обезщетение, за което България има интернационалните задължения. " Когато работодателите споделят, че има страни, в които не покриват болнични, биха могли да кажат, че има страни, в които работодателите покриват първите седем дни болнични, първите 16 и първите два месеца, както е в Холандия ", добавя Гонева.
Тя добавя, че при предстоящ разговор КНСБ ще продължи да упорства да се заплащат всички дни, в които работещите са в отпуск по болест. " От друга страна настояваме за повече надзор, защото има случаи, в които работодателите всеобщо подтикват служащите си да излизат в отпуск по болест, когато има пауза в производството. Освен това би трябвало да се управлява и държанието на медицинските експерти за разпределяне на болнични без учредения ", счита Гонева.
Повече за предложенията на КНСБ за законодателни промени в данъчната и обществената системи четете в петъчния брой на вестник " Капитал ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ