Всяка година на този ден българите си подаряват мартеници (мартенки,

Всяка година на този ден българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, само че се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и благополучие. Българите поставят мартеници на облеклата или китките си и си пожелават здраве, благополучие и шанс с думите „ Честита Баба Марта “.

Колко е антична тази българска традиция мъчно някой може да каже. Съществуват разнообразни митове за мартеницата.

Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Те символизирали безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, точно в съчетанието сред белия и аления конец.

Според едно от преданията хан Аспарух получил подарък от сестра си под формата на китка, привързана към крайници на лястовица с бял конец. Червената боя била от кръвта на птицата, чийто крайник бил засегнат от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март.

Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.

Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите

Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и алена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито „ да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като „ ще разгневят Баба Марта “.

Някои от обичаите на днешния ден са свързани с изгонването на злите сили. На доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания, изгаря  се сметта, а по-късно всички прескачат жаравата.

Червеният цвят се асоциира със силата на кръвта и тържеството на живота. Той има предпазваща мощ и може да прогонва злите сили. Белият цвят символизира хубостта, чистотата и невинността на младостта.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието,  на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.