Всвета на киното и театъра има една неписана закономерност –

Всвета на киното и театъра има една неписана причинност – същински великите артисти са тъкмо тези, които са най-естествени, земни и непринудени. Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта на публиката и славата на триумфите е и Невена Коканова. А триумфите ѝ са неоспорими. Дори прозвището, с което тя е известна и до през днешния ден го потвърждава – „ Първата дама на българското кино “. Като прибавим и обстоятелството, че във вените ѝ тече австрийска аристократична кръв, в комбиниране с обичаното място на актрисата – откъснатата от света, намираща се в Габровския Балкан махала Чомаците, към този момент надали някои се съмнява в достоверността на тези изказвания.

Невена е родена в Дупница, а театърът в югозападното градче през днешния ден гордо носи нейното име. Появява се на бял свят на 12 декември 1938 година. Пътят към света на изкуството обаче не е слънчев и лек. Младата кандидат-студентка е скъсана на изпита за влизане във ВИТИЗ. Недалновидността на академичното жури обаче не се оказва съдбовна, с помощта на ямболските театрали, които се оказват много по-находчиви и подават ръка на младата тогава бъдеща легенда. В ямболския спектакъл тя постъпва едвам 17-годишна. Макар и най-запомнящите ѝ роли да са в киното, нейната пристрастеност е театърът, за който тя постоянно е твърдяла, че е основното ѝ занятие. Сред функциите, в които се превъплъщава на сцената са: Мария Фоконбридж в „ Напразни старания на любовта “ от Шекспир, лейди Тизъл в „ Училище за злословия “ от Шеридан и героините на Мюсе – „ Увлечението “ и Юго- „ Лукреция Борджия “.

Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „ Тютюн “ от 1962 година, режисиран от Николай Корабов. Отличаващата се както с неповторимия си гений, по този начин и с ослепителна хубост, Коканова е идеалната Ирина. Въпреки че качествата ѝ са явни, в началото за ролята и е определена друга актриса. Причината най- евентуално се крие в това, че бащата на Невена има монархическо минало – бил е царски офицер и този факт предопределя отношението на властта към младата актриса. Все отново идеологическият фактор не съумява да пребори естествената заложба, с цел да може през днешния ден ние да се любуваме на  Кокановите превъплъщения.

Интересен факт от филмовата кариера на Невена е, че сюжетът на някои филми, в които тя извършва основната роля, значително повтарят или предшестват нейната орис. В „ Спомен за близначката “ героинята на Невена отпътува на село, с цел да изживее последните си години, покосена от рак на гърдата – същият „ сюжет “ Коканова „ изиграва “ и в живота си.

Друг ослепителен образец е една от класиките на родното кино, „ Крадецът на прасковите “, режисиран от Въло Радев и излязъл на огромния екран през 1964 година. Тя, Невена Коканова, е Лиза,  той, Раде Маркович – Иво. Тя е жена на български комендант, а той – сръбски военнопленник от Първата международна война. Невъзможната обич сред Лиза и Иво се придвижва и след фотосите на кино лентата сред Невена и Раде. Страстната целувка сред двамата остава вечно в историята на българското кино. Тя просто не може да бъде плод на актьорска игра, в случай че сред двамата артисти са безразлични един към различен. Искрата сред двамата си остава една случка, която оставя белег за цялостен живот, само че в никакъв случай не просъществува. Заслужава си да бъде упоменат и фактът, че сюжетът на кино лентата „ Отклонение “ от 1967 година, по претекстове от едноименния разказ на Блага Димитрова, е написан особено за Коканова.

Невена е женена за режисьора Любомир Шарланджиев. Не са един или два филмите на брачна половинка ѝ, в които тя се снима, а измежду най-известните са „ С мирис на бадеми “, „ Най- положителният човек, който познавам “, „ Спомен за близначката “. След неговата гибелта през 1979 година, актрисата довършва последния му филм – „ Трите смъртни гряха “ в единствената ѝ демонстрация на режисьор.

Въпреки всички триумфи в света на киното и театъра, макар цялата популярност, която носи със себе си известността, Невена в никакъв случай не става всемирски човек. Винаги си остава просто Ечка, както я назовават приятелите ѝ. Любимият и публицист Йовков и присъщата за него лиричност в състраданието сред хората и непринуденост на връзките в елементарния, само че логичен пасторален метод на живот, изцяло кореспондират  с нейната огромна обич към животните и природата. Именно по тази причина актрисата намира своя земен парадайс в махала „ Чомаците “ (днес село Иглика), където отдавайки се на живот, като че излязъл роман на Йовков, тя реализира своя нравствен мир. Там тя отглежда многочислените си домашни любимци, измежду които са кучетата и котките, от които се откроява обичаната и Туца. Дори и изгубена сърна презимува на двора и доверила се на гостоприемството ѝ.

Зооразнообразието в двора на Коканова се добавя от маймунка от Индия и прасенце – неин пръв другар, което е чудноват подарък от обожател вместо букет. Освен на животните в габровския Балкан, Невена се трансформира и в фаворитка и на човешките му жители, като вдъхва светлина в живота на към десетината чомачани.

Актрисата е близка другарка на Ванга. При всяка нова режисура Коканова носи пиесата или сюжета, с цел да бъде блажен от нейната приятелката.  С петричката пророчица двете споделят вярата, че цветята имат душа и да откъснеш цвете е еднакво на отнемането на човешки живот. Невена поддържа връзка еднообразно добре и с животните, и с растенията. Дали тъй като приказва на дърветата и цветята или заради друга причина, ние в никакъв случай няма да разберем, само че няма растение, посадено от нежната и ръка, което да не се „ хване “ и да не израсте крепко и красиво.

Днес сведенията за персоналния живот на актрисата са нищожни, защото тя по този начин и не се съгласява да бъде издадена биография, тъй като не счита за належащо да разкрива душата си пред непознати за  нея хора. Черпим сведения от спомените на хора от нейното обграждане и от биографичния филм „ Коя съм аз “ с присъединяване на Раде Маркович, публикуван след гибелта на „ Първата дама на българското кино “.

Смъртта за нея настава на 3 юни 2000 година след 62 функции в киното, многочислени награди и дългогодишно удивление на феновете.

Истински съумял човек е друг, който е постигнал доста, а оня, който без значение от достиженията и премиите си, не дели хората по генезис, местоживеене, народност или обществен статус, а се държи като еднакъв с всички. Точно по тази причина Невена Коканова е толкоз популярен човек, колкото и велика актриса. Макар на пръв взор селският живот да не се вписва в визията за красива кинозвезда от благородно родословие, тъкмо непринудеността е доказателство за аристократичната  кръв и извисената душа на Невена Коканова.

BGNOW