С ТЕСТОВЕ НИ ЗАПОЧНАХА, С ТЕСТОВЕ ЩЕ НИ ДОВЪРШАТ! БУДНОТО МОЗЪЧЕ НА МАЛКОТО ДЕТЕ СЕ ПРЕВЪРЩА В ГЛАДКИЯ МОЗЪК НА БЪДЕЩО ГОЛЯМО ГОВЕДО
Всичко стартира с тестванията. И ще приключи с тях.
Да, точно тестванията са в дъното на всеобщия дебилитет. Не единствено тези, с които ти бъркат в носа и г@за, с цел да търсят митичната чума, а и тези, с които безусловно изпраха и изгладиха мозъците на хората.
Помня, когато ги вкараха – проби по български език, проби по математика, проби по история, по химия, биологи, литература…, дори в последно време вършат проби по физическо и музика. Тестове по всичко. Тогава бях студентка по лингвистика и в педагогическия профил ни караха да измисляме тестови задания. Бях надълбоко възмутена, че би трябвало да изобретявам с изключение на въпрос, на който децата да отговорят, и отговори към него, с цел да ги „ насоча и улесня “ да мислят. Тези деца личен мозък нямат ли, си мислех, за какво някой би трябвало да задава въпроси вместо тях и също така да им дава отговор?! Тогава не знаех, че задачата е точно децата да НЕ мислят – бях още млада и глупава идеалистка (сега съм остаряла и още по-глупава идеалистка).
Та по този начин – първо тестванията бяха с отворени отговори от вида „ Друго (напишете какво)… “, само че след това „ еволюираха “ до затворен вид с няколко варианти, които ограждаш като маймуна. Казвам като маймуна, тъй като по това време се случи да виждам предаване на National Geographic, в което един професор беше обучил горила да дава отговор на въпроси, сочейки картинки на екран – „ да “, „ не “, „ има “, „ няма “ и така нататък И децата по този начин образоваха – дават ти въпрос, дават ти отговори, посочваш един и приключваш. Ама не си склонен с отговорите? Ама мислиш, че има и други разновидности на отговор? Аааа, не, да си ги нямаме такива! Никой не те пита какво мислиш – би трябвало единствено да отгатнеш някой различен какво е мислил.
Защо Ботев, да речем, се обръща към майка си в „ На сбогуване “ – тъй като а) желае да организира разговор, б) е уединен, в) желае тя да му елементарни или г) знае, че тя ще го разбере? Ако се усъмниш, че това изчерпва разновидностите на отговор, мислиш, че всички изброени са правилни или, не дай Боже, ти хрумне да изразиш мнение, че това е най-тъпия въпрос на всички времена, то ти ставаш нападателен, с отклонения в развиването, новобранец, аутист, хиперактивен, не се вписваш в средата и там каквото друго измислят психолозите, комфортно подготвени за задачата да поставят етикети на индивидите, излизащи отвън средностатистическите правила, избрани от систематичните условия (все отново би трябвало да сме зъбно колело от системата, нали, в случай че не пасваме, по какъв начин ще обслужваме механизма?).
Тестове, проби, тестове… и будното мозъче на актуалното малко дете незабелязано се трансформира в гладкия мозък на бъдещото огромно говедо. А къде да иде това огромно говедо? Ами доста ясно – там, където е привикнало: отива да си прави проби!
С проби ни започнаха, с проби ще ни довършат – помнете ми думата!
Калина Христова
Да, точно тестванията са в дъното на всеобщия дебилитет. Не единствено тези, с които ти бъркат в носа и г@за, с цел да търсят митичната чума, а и тези, с които безусловно изпраха и изгладиха мозъците на хората.
Помня, когато ги вкараха – проби по български език, проби по математика, проби по история, по химия, биологи, литература…, дори в последно време вършат проби по физическо и музика. Тестове по всичко. Тогава бях студентка по лингвистика и в педагогическия профил ни караха да измисляме тестови задания. Бях надълбоко възмутена, че би трябвало да изобретявам с изключение на въпрос, на който децата да отговорят, и отговори към него, с цел да ги „ насоча и улесня “ да мислят. Тези деца личен мозък нямат ли, си мислех, за какво някой би трябвало да задава въпроси вместо тях и също така да им дава отговор?! Тогава не знаех, че задачата е точно децата да НЕ мислят – бях още млада и глупава идеалистка (сега съм остаряла и още по-глупава идеалистка).
Та по този начин – първо тестванията бяха с отворени отговори от вида „ Друго (напишете какво)… “, само че след това „ еволюираха “ до затворен вид с няколко варианти, които ограждаш като маймуна. Казвам като маймуна, тъй като по това време се случи да виждам предаване на National Geographic, в което един професор беше обучил горила да дава отговор на въпроси, сочейки картинки на екран – „ да “, „ не “, „ има “, „ няма “ и така нататък И децата по този начин образоваха – дават ти въпрос, дават ти отговори, посочваш един и приключваш. Ама не си склонен с отговорите? Ама мислиш, че има и други разновидности на отговор? Аааа, не, да си ги нямаме такива! Никой не те пита какво мислиш – би трябвало единствено да отгатнеш някой различен какво е мислил.
Защо Ботев, да речем, се обръща към майка си в „ На сбогуване “ – тъй като а) желае да организира разговор, б) е уединен, в) желае тя да му елементарни или г) знае, че тя ще го разбере? Ако се усъмниш, че това изчерпва разновидностите на отговор, мислиш, че всички изброени са правилни или, не дай Боже, ти хрумне да изразиш мнение, че това е най-тъпия въпрос на всички времена, то ти ставаш нападателен, с отклонения в развиването, новобранец, аутист, хиперактивен, не се вписваш в средата и там каквото друго измислят психолозите, комфортно подготвени за задачата да поставят етикети на индивидите, излизащи отвън средностатистическите правила, избрани от систематичните условия (все отново би трябвало да сме зъбно колело от системата, нали, в случай че не пасваме, по какъв начин ще обслужваме механизма?).
Тестове, проби, тестове… и будното мозъче на актуалното малко дете незабелязано се трансформира в гладкия мозък на бъдещото огромно говедо. А къде да иде това огромно говедо? Ами доста ясно – там, където е привикнало: отива да си прави проби!
С проби ни започнаха, с проби ще ни довършат – помнете ми думата!
Калина Христова
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ