Хрономиражите – снимки на миналото
Всички знаем, че няма нищо мистериозно в миражите. Според учените те са просто естествени атмосферни оптични феномени. При тях слънчевите лъчи се пречупват друго заради другата компактност на пластовете въздух. Те са един тип отражение на небето, оптична заблуда, която може да бъде снимана с видеокамера или фотоапарат.
Миражите са отражение на фактически съществуващи предмети и обекти, които заради избрани физични зависимости се проектират на друго разстояние от обекта. Но какво тогава съставляват облиците на предмети, обекти или хора, които в реалност не съществуват?
Според експертите по паранормални феномени, когато хората виждат миражи и събития, които отразяват друго време – минало или бъдеще, става дума за хрономиражи. За жал тяхната природа и събитията при които пораждат, са неизучени до този миг.
Въпреки оскъдните данни учените разграничават няколко типа хрономиражи.
Първи тип хрономиражи
Първият тип са елементарните хрономиражи, които изобразяват призрачни предмети, които не съществуват в нашата реалност.
Пример за това са призрачните жилища, за които се приказва в графство Девъншир, Англия. Местните поданици постоянно рапортуват, че блатата на Хейфорд има призрачна къща. Тези, които са я видели, описват, че през прозорците ѝ струи ярка светлина от камината в стаята, а самото помещение е цялостно с хора. Но никой от хората, които са я виждали, не е съумял да се приближи, с цел да я прегледа от близко.
Понякога на мястото на видението биват откривани остатъци от здания, руини от от дълго време разрушени крепости или къщи. Често се чуват странни звуци, лай на кучета или гласове на хора, само че когато на другия ден хората още веднъж се връщат на същото място – няма нищо.
Съобщения за сходни феномени идват освен от Англия, само че и от Америка, Русия, Германия и други страни по света. Всички очевидци рапортуват за едно и също. Те виждат напълно ясно постройка, която като че ли е от друго време, която наподобява напълно действителна, само че все пак, не могат да приближат, с цел да прегледат.
Втори тип хрономиражи
Вторият тип хрономиражи са тези, които освен се виждат, само че и се усещат. В този случай очевидците освен виждат непознати призрачни гледки, само че безусловно стават част от видението. През 1973 година американката Лаура Джин Даниълс се прибирала към дома. Жената, която живеела в Мичиган, свила по пустата улица към родната си къща, когато вероятността пред нея за елементи от секундата се трансформирала и тя попаднала безусловно в различен град.
Лаура не познала призрачния град. Улицата, по която вървяла, към този момент не била улица с настилка, а елементарна тясна павирана просека. От двете ѝ страни имало старинни къщи, покрити със сламен покрив.
„ Ясно си припомням натрапчивия мирис на рози, споделя очевидката, - от дясната ми страна имаше къща, пред която стояха мъж и жена, облечени в старомодни облекла. Изведнъж към мен се спусна куче. Уплашено се хванах за грубата дървена врата и внезапно светът още веднъж се промени и се върнах в сегашното. Но имах възприятието, че ръцете ми не престават да стискат несъществуващата дървена врата.
Явлението Фата Моргана
Особен тип хрономиражи е явлението Фата Моргана. За разлика от елементарните миражи Фата Моргана се отличава с мащаб и подробност на облика. Според свидетелски показания на поданици на графство Слайго, Ирландия през 1684 година и 1908 година на териториятана графството е следят чудноват мираж.
Жителите му са видели незнаен остров. На този остров е имало крепостен град със странна архитектура и обрасли със зеленина от горе до долу крепостни стени.
Жителите на остров Сандей в Оркнейския архипелаг рапортуват за Фата Моргана в небето. Според тях през 1840 и 1857 година в небето над острова е бил следен кристалният град на приказния народ фини. Той представлявал прелестна далечна страна с високи бели здания.
Подобно на елементарните миражи и хрономиражите могат да бъдат заснемани с механически средства. Така е постъпил първооткривателят Уилоуби, който снимал незнаен град в небето над Аляска. При деликатно вглеждане във фотографиите можел изрично да се разпознае британският град Бристол.
Имало единствено една дребна детайлност – обликът фактически бил на Бристол, само че по този начин, както е изглеждал преди няколко десетилетия.
