Анализът на ИПИ не вижда гаранция, че с Плана ще се правят реформи
" Всички страни би трябвало да създадат структурни промени. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали възможностите за разцвет ". Това съобщи икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) на онлайн конференция, отдадена на Националния проект за възобновяване и резистентност .
Според Лъчезар Богданов в Плана се вижда нещо, което е видно и в други политически документи - неналичието на някакво базово схващане на разликата какво е цел, инструмент, резултат, влияние и активност . Реформите са показани през инструментите, само че липсва наличието на самата промяна, сподели икономистът.
Липсват доста значими детайли от това да има структуриран документ за това какво имаме, по какъв начин ще го реализираме и по какъв начин ще го измерим.
Богданов не знае дали постоянното държавно управление ще направи промени в Плана или дали ще го задържат так а.
Няма заплаха България да загуби пари по Плана за възобновяване
България би могла да изиска заплащане през 2022 година
Д-р Петя Георгиева от ИПИ, се надява Планът да не последва по-голяма част от ориста на стратегическите документи в България . Планът не е единствено капиталов и стратегически документ, само че е и политически документ, като включва в себе си всички промени и политики, които би трябвало да се случат в България в идващите години , уточни тя.
При осъществяването на проекта има редица опасности - по-висшите и по-големи цели на проекта да не бъдат изпълнени .
Ниският капацитет за осъществяване на промените у нас слага под риск осъществяването на самия проект.
Освен това в проекта към момента има въпроси, които не са изчистени . Според нея Европейска комисия има доста критерии за това на какви условия би трябвало да дават отговор проектите. Критериите са два - плановете и вложенията в размер на 37% за зелен преход и най-малко 20% за цифрова промяна . От 27 членки на Европейски Съюз, 26 са подали своите проекти.
Единствената страна, която не е изпратила Плана си в Европейска комисия, е Холандия - заради неналичието на постоянно държавно управление.
От останалите 26 страни, на 4 страни проектите не са утвърдени - Полша, Унгария, България и Швеция. Причината - политически проблеми.
Керемедчиев: Трудно ще получим 13-те милиарда по Плана за възобновяване
Реформите, които би трябвало да се създадат, са доста по-важни от плановете...
България ще е една от най-печелившите страни, в случай че проектът й бъде утвърден . На първо място Планът ще е печеливш за Гърция, а зад нас се подреждат Хърватска, Румъния, Италия, Португалия .
В умозаключение Георгиева добави, че тъй като се приказва за доста промени и тактики за това какво желаеме да реализираме и къде да отидем , само че от позиция на финансирането, всяка година проектът планува 5-6% по Брутният вътрешен продукт разноски. Ние не можем да си позволим да изоставим общия взор върху това по какъв начин се харчат обществени запаси и да следим единствено това, което се случва по Плана. Държавният бюджет също харчи голям запас и не може да остане без задоволително ефикасни механизми за надзор, сподели още тя.
Георгиева бе безапелационна, че няма да получим задатък по План и като цяло липсва общо макроикономически разбор по какъв начин ще се отрази Планът върху обособените браншове .
Три месеца правят оценка Плана ни в Европейски Съюз
Съветът на Европейски Съюз има 1 месец да утвърди от своя страна Плана
Според Лъчезар Богданов в Плана се вижда нещо, което е видно и в други политически документи - неналичието на някакво базово схващане на разликата какво е цел, инструмент, резултат, влияние и активност . Реформите са показани през инструментите, само че липсва наличието на самата промяна, сподели икономистът.
Липсват доста значими детайли от това да има структуриран документ за това какво имаме, по какъв начин ще го реализираме и по какъв начин ще го измерим.
Богданов не знае дали постоянното държавно управление ще направи промени в Плана или дали ще го задържат так а.
Няма заплаха България да загуби пари по Плана за възобновяване
България би могла да изиска заплащане през 2022 година
Д-р Петя Георгиева от ИПИ, се надява Планът да не последва по-голяма част от ориста на стратегическите документи в България . Планът не е единствено капиталов и стратегически документ, само че е и политически документ, като включва в себе си всички промени и политики, които би трябвало да се случат в България в идващите години , уточни тя.
При осъществяването на проекта има редица опасности - по-висшите и по-големи цели на проекта да не бъдат изпълнени .
Ниският капацитет за осъществяване на промените у нас слага под риск осъществяването на самия проект.
Освен това в проекта към момента има въпроси, които не са изчистени . Според нея Европейска комисия има доста критерии за това на какви условия би трябвало да дават отговор проектите. Критериите са два - плановете и вложенията в размер на 37% за зелен преход и най-малко 20% за цифрова промяна . От 27 членки на Европейски Съюз, 26 са подали своите проекти.
Единствената страна, която не е изпратила Плана си в Европейска комисия, е Холандия - заради неналичието на постоянно държавно управление.
От останалите 26 страни, на 4 страни проектите не са утвърдени - Полша, Унгария, България и Швеция. Причината - политически проблеми.
Керемедчиев: Трудно ще получим 13-те милиарда по Плана за възобновяване
Реформите, които би трябвало да се създадат, са доста по-важни от плановете...
България ще е една от най-печелившите страни, в случай че проектът й бъде утвърден . На първо място Планът ще е печеливш за Гърция, а зад нас се подреждат Хърватска, Румъния, Италия, Португалия .
В умозаключение Георгиева добави, че тъй като се приказва за доста промени и тактики за това какво желаеме да реализираме и къде да отидем , само че от позиция на финансирането, всяка година проектът планува 5-6% по Брутният вътрешен продукт разноски. Ние не можем да си позволим да изоставим общия взор върху това по какъв начин се харчат обществени запаси и да следим единствено това, което се случва по Плана. Държавният бюджет също харчи голям запас и не може да остане без задоволително ефикасни механизми за надзор, сподели още тя.
Георгиева бе безапелационна, че няма да получим задатък по План и като цяло липсва общо макроикономически разбор по какъв начин ще се отрази Планът върху обособените браншове .
Три месеца правят оценка Плана ни в Европейски Съюз
Съветът на Европейски Съюз има 1 месец да утвърди от своя страна Плана
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ