Когато не проумяваш какво не разбираш
" Всички сме в канавката, само че някои гледат към звездите. "
Оскар Уайлд (1854-1900), британски публицист
Няма значение какъв брой бързо тичаш, в случай че не тичаш в вярната посока. И няма значение какъв брой задълбочено и разумно анализираш обществената реалност, в случай че не си избрал верния модел за режисура на казуса, пример за решаването му.
Никой от ползвателите на средствата за всеобща информация у нас не би могъл да оцени като премного количеството на политологичните, социологическите и икономическите разбори по време на извършените два пъти т.г. парламентарни избори, както и след тях. Напротив. До известна степен даже и гледните точки бяха много разнородни. Въпреки това у мен те породиха изрично отчаяние. Всичко, поднесено от медиите по тематиката " парламентарни избори ", ми подсещаше поредното преработване на една и съща изходна суровина. Предизборните платформи и дребното на брой смислени управнически хрумвания не станаха обект даже на опит за разговор с гласоподавателите. В хода на предизборната акция партийните деятели, които по хипотеза би трябвало да се състезават за доверието на жителите, продължиха да се карат между тях и да продуцират кавги.
Разбираема е неподготвеността на гастролиращите от едно в друго телевизионно студио и от едно печатно издание в друго политолози, социолози, икономисти и прочие " деятели на умствения труд " да се преквалифицират в учителки от първо поделение в учебното заведение на живота. Това събитие е допустимо единствено в случай, че самите даскали са задоволително подковани по тематиката, което събитие е доста, но доста под подозрение на фона на цялостните им професионални досиета до момента.
Първо. Трикът с голямообемния чувал на Дядо Мраз четирисезонно е вероятен, само че с цел да бъдат раздавани нонстоп дарове на електоралните питомци, въпреки всичко някой би трябвало да зарежда навреме вълшебното чувалище.
Както е добре известно от историята, във всяка обстановка има по няколко вероятни решения, само че единствено едно е вярното и нормално то е и най-трудното за реализиране.
Именно по този начин е подложен и казусът с пълненето на широкоформатния чувал на
общобългарския Дядо Мраз
По принцип е допустимо да бъдат печатани и пускани в обращение излъчвания от нови банкноти, които не имат покритие, само че и не подхождат на нужното в допълнение създадено количество от артикули или услуги, с цел да не докара отпечатаното ново количество парични знаци до инфлация. А повишението на цените на стоките и услугите де факто обезсмисля, въпреки и с малко забавяне, печатарската машина за парични знаци. Конкретно у нас този вид е неупотребим, заради признатите фискални условия при въвеждането на валутния ръб.
Друг вероятен трик за натъпкването на чували на Дядо Мраз със 7 000 000, че и от горната страна, самостоятелни приятности за мало и огромно по земята българска, е да бъде изтеглен облигационен заем. Но тази технология за бъркане в единия джоб на жителите, с цел да им пуснат по нещичко в другия джоб, по принцип не се приема с бликащ възторг от масите. Колкото и патриотично да е етикетирана.
По време на Първата международна война необятно разпространяване получава практиката за директна продажба на държавни облигации посредством непринудено изкупуване, като покупката им е обсъждана от формалната агитация като осъществяване на родолюбив дълг. Британските филми " You! " и " For the Empire ", поръчани от Военния комитет на военните заеми (за държавата), дадени от дребния вложител, подтикват популацията да влага във военни облигации. Германски афиш от 1917 година демонстрира морски офицер, който изяснява на собствен боец на фона на потъващ противников транспортен съд: " Ето по какъв начин твоите пари оказват помощ на битката. Превърнати в подводници, те те защищават от вражеските снаряди. Затова участвайте във военния заем! ". По думите на американския финансов министър Уилям Гибс Макадо, изречени през 1917 година: " Човек, който не може да заеме на своето държавно управление 1,25 $ при 4% рента, няма право да бъде американски жител ".
Но времената в този момент, в третото десетилетие на ХХI век, са напълно разнообразни по отношение на средностатистическата осведоменост у популацията, и по тази причина то напълно елементарно би могло да пресметне, че инфлационният показател не би могъл да бъде обезщетен от понастоящем ниските лихвени проценти, а и дълготрайната вероятност за падеж на облигациите по предполагаем държавен заем не е съблазнителна стръв. Така че и този вид за набиране на средства за пълнене на чувала на Дядо Мраз отпада.
Друга опция е системата " с лифта нагоре, който води надолу ", или нагледно казано, повтаряне на сагата с гръцката финансова задлъжнялост. Както гласи френски афоризъм - най-лесното за упражняване изкуство е
изкуството да се харчат пари
Вече половин век нашенските управници се разтоварват от вътрешно- и външнополитическите проблеми, които явно не са лъжица за техните уста, с шопинг терапия - разхождат се по финансовите пазари да купуват... пари. С доста нули след първата цифра. А и нали най-хубавото качество на парите е тяхното количество. Колкото до концепцията да се вземат заеми, с цел да бъде финансирано държавното ръководство, най-изявеният от мислителите всред създателите на Съединени американски щати Томас Джеферсън (1743-1826) е безапелационен: " Вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от постоянните армии и че правилото да се харчат пари, които би трябвало да бъдат плащани от идните генерации, наричайки това финансиране, не е нищо друго с изключение на машинация над бъдещето в огромен мащаб ".
Ето, че достигнахме до най-трудния, само че по тази причина пък верния, метод за пълнене на Дядомразовия чувал. Посредством труда на цялата нация. За разлика от индивидите, които у нас се нареждат в управническата сфера (за угаждане на лични материални и/или психически щения) и които по справедливи аргументи биха могли доста по-малко да разчитат на доларови потоци откъм новия Голям брат, в сравнение с политиците на юг от 38-ия паралел върху Корейския полуостров. Там даже прононсираните диктатори Пак Джон Хи, Чун Ту Хван и Ро Де У не пропускаха да отварят буквара на живота пред своите сънародници: " Работете! Работете! Работете и вие ще бъдете царете на ХХI век! ".
У нас обаче нито една партия не е сложила в центъра на своята стратегия апела за всеобщ въодушевен и непосилен труд като само вероятния път за благополучие. Защо ли?
Понеже не е допустимо хората да бъдат запалени да се трудят самоотвержено, в случай че те не са уверени, че е налице процедурна правдивост, както и правдивост на разпределението. Това условие не е единствено нереален честен императив. Още античните гърци са осъзнали смисъла на справедливостта за съществуването на обществен интегритет. Както е писал лирическият стихотворец Пиндар (518-ок. 446 година пр.н.е.):
" Непоклатимата основа на страната е справедливостта "
Справедливостта, функционираща като честен императив в обществото, е освен нужното и съвсем задоволително изискване, което споява поведенческите вектори в една посока на съзидание в интерес на общото богатство, с цел да минават членовете на това общество наред даже през тежки катаклизми: трусове, пожари, наводнения, суши, епидемии, задгранични нашествия, само че и основава предпоставката за реализиране на висшето богатство - щастието, което се дефинира като рационална предприемчивост на душата за реализиране на нейните добродетели.
Каква правдивост като честен императив съществува в една страна, която от дълго време е напълно загнила откъм главата? Този въпиещ недостиг на обществена правдивост в българското общество изцяло легализирано продължава и понастоящем. Съотношението сред най-високата заплата на държавен чиновник - президента, и най-ниското годишно възнаграждение на чиновник в държавната администрация в Съединени американски щати е 400 000:30 240 щ.д., т.е. 13,23 пъти. В Германия това съответствие е 9,70 пъти сред най-високата месечна заплата в държавния бранш в размер на 14 749,49 евро и най-ниското възнаграждение, което е 1520 евро месечно. В България, най-бедната страна в Европейски Съюз, понастоящем съотношението сред заплатата на ръководителя на КФН в размер на 18 406 лева месечно (за 2020 г.) и минималната заплата - 650 лева, е 28,32, т.е. е 2,92 пъти по-голямо, в сравнение с в Германия.
Вземем ли като база за съпоставяне месечните заплати в размер на 60 000 лева, каквито съгласно медиите у нас са били изплащани в Българската банка за развиване, то съотношението придобива омерзителната стойност 92,5:1!
Именно по тази причина обществената реалност в България е окаяна, тъй като систематично на високите властови позиции са хора с неприятелски по отношение на ползите на болшинството жители морал.
Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Оскар Уайлд (1854-1900), британски публицист
Няма значение какъв брой бързо тичаш, в случай че не тичаш в вярната посока. И няма значение какъв брой задълбочено и разумно анализираш обществената реалност, в случай че не си избрал верния модел за режисура на казуса, пример за решаването му.
Никой от ползвателите на средствата за всеобща информация у нас не би могъл да оцени като премного количеството на политологичните, социологическите и икономическите разбори по време на извършените два пъти т.г. парламентарни избори, както и след тях. Напротив. До известна степен даже и гледните точки бяха много разнородни. Въпреки това у мен те породиха изрично отчаяние. Всичко, поднесено от медиите по тематиката " парламентарни избори ", ми подсещаше поредното преработване на една и съща изходна суровина. Предизборните платформи и дребното на брой смислени управнически хрумвания не станаха обект даже на опит за разговор с гласоподавателите. В хода на предизборната акция партийните деятели, които по хипотеза би трябвало да се състезават за доверието на жителите, продължиха да се карат между тях и да продуцират кавги.
Разбираема е неподготвеността на гастролиращите от едно в друго телевизионно студио и от едно печатно издание в друго политолози, социолози, икономисти и прочие " деятели на умствения труд " да се преквалифицират в учителки от първо поделение в учебното заведение на живота. Това събитие е допустимо единствено в случай, че самите даскали са задоволително подковани по тематиката, което събитие е доста, но доста под подозрение на фона на цялостните им професионални досиета до момента.
Първо. Трикът с голямообемния чувал на Дядо Мраз четирисезонно е вероятен, само че с цел да бъдат раздавани нонстоп дарове на електоралните питомци, въпреки всичко някой би трябвало да зарежда навреме вълшебното чувалище.
Както е добре известно от историята, във всяка обстановка има по няколко вероятни решения, само че единствено едно е вярното и нормално то е и най-трудното за реализиране.
Именно по този начин е подложен и казусът с пълненето на широкоформатния чувал на
общобългарския Дядо Мраз
По принцип е допустимо да бъдат печатани и пускани в обращение излъчвания от нови банкноти, които не имат покритие, само че и не подхождат на нужното в допълнение създадено количество от артикули или услуги, с цел да не докара отпечатаното ново количество парични знаци до инфлация. А повишението на цените на стоките и услугите де факто обезсмисля, въпреки и с малко забавяне, печатарската машина за парични знаци. Конкретно у нас този вид е неупотребим, заради признатите фискални условия при въвеждането на валутния ръб.
Друг вероятен трик за натъпкването на чували на Дядо Мраз със 7 000 000, че и от горната страна, самостоятелни приятности за мало и огромно по земята българска, е да бъде изтеглен облигационен заем. Но тази технология за бъркане в единия джоб на жителите, с цел да им пуснат по нещичко в другия джоб, по принцип не се приема с бликащ възторг от масите. Колкото и патриотично да е етикетирана.
По време на Първата международна война необятно разпространяване получава практиката за директна продажба на държавни облигации посредством непринудено изкупуване, като покупката им е обсъждана от формалната агитация като осъществяване на родолюбив дълг. Британските филми " You! " и " For the Empire ", поръчани от Военния комитет на военните заеми (за държавата), дадени от дребния вложител, подтикват популацията да влага във военни облигации. Германски афиш от 1917 година демонстрира морски офицер, който изяснява на собствен боец на фона на потъващ противников транспортен съд: " Ето по какъв начин твоите пари оказват помощ на битката. Превърнати в подводници, те те защищават от вражеските снаряди. Затова участвайте във военния заем! ". По думите на американския финансов министър Уилям Гибс Макадо, изречени през 1917 година: " Човек, който не може да заеме на своето държавно управление 1,25 $ при 4% рента, няма право да бъде американски жител ".
Но времената в този момент, в третото десетилетие на ХХI век, са напълно разнообразни по отношение на средностатистическата осведоменост у популацията, и по тази причина то напълно елементарно би могло да пресметне, че инфлационният показател не би могъл да бъде обезщетен от понастоящем ниските лихвени проценти, а и дълготрайната вероятност за падеж на облигациите по предполагаем държавен заем не е съблазнителна стръв. Така че и този вид за набиране на средства за пълнене на чувала на Дядо Мраз отпада.
Друга опция е системата " с лифта нагоре, който води надолу ", или нагледно казано, повтаряне на сагата с гръцката финансова задлъжнялост. Както гласи френски афоризъм - най-лесното за упражняване изкуство е
изкуството да се харчат пари
Вече половин век нашенските управници се разтоварват от вътрешно- и външнополитическите проблеми, които явно не са лъжица за техните уста, с шопинг терапия - разхождат се по финансовите пазари да купуват... пари. С доста нули след първата цифра. А и нали най-хубавото качество на парите е тяхното количество. Колкото до концепцията да се вземат заеми, с цел да бъде финансирано държавното ръководство, най-изявеният от мислителите всред създателите на Съединени американски щати Томас Джеферсън (1743-1826) е безапелационен: " Вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от постоянните армии и че правилото да се харчат пари, които би трябвало да бъдат плащани от идните генерации, наричайки това финансиране, не е нищо друго с изключение на машинация над бъдещето в огромен мащаб ".
Ето, че достигнахме до най-трудния, само че по тази причина пък верния, метод за пълнене на Дядомразовия чувал. Посредством труда на цялата нация. За разлика от индивидите, които у нас се нареждат в управническата сфера (за угаждане на лични материални и/или психически щения) и които по справедливи аргументи биха могли доста по-малко да разчитат на доларови потоци откъм новия Голям брат, в сравнение с политиците на юг от 38-ия паралел върху Корейския полуостров. Там даже прононсираните диктатори Пак Джон Хи, Чун Ту Хван и Ро Де У не пропускаха да отварят буквара на живота пред своите сънародници: " Работете! Работете! Работете и вие ще бъдете царете на ХХI век! ".
У нас обаче нито една партия не е сложила в центъра на своята стратегия апела за всеобщ въодушевен и непосилен труд като само вероятния път за благополучие. Защо ли?
Понеже не е допустимо хората да бъдат запалени да се трудят самоотвержено, в случай че те не са уверени, че е налице процедурна правдивост, както и правдивост на разпределението. Това условие не е единствено нереален честен императив. Още античните гърци са осъзнали смисъла на справедливостта за съществуването на обществен интегритет. Както е писал лирическият стихотворец Пиндар (518-ок. 446 година пр.н.е.):
" Непоклатимата основа на страната е справедливостта "
Справедливостта, функционираща като честен императив в обществото, е освен нужното и съвсем задоволително изискване, което споява поведенческите вектори в една посока на съзидание в интерес на общото богатство, с цел да минават членовете на това общество наред даже през тежки катаклизми: трусове, пожари, наводнения, суши, епидемии, задгранични нашествия, само че и основава предпоставката за реализиране на висшето богатство - щастието, което се дефинира като рационална предприемчивост на душата за реализиране на нейните добродетели.
Каква правдивост като честен императив съществува в една страна, която от дълго време е напълно загнила откъм главата? Този въпиещ недостиг на обществена правдивост в българското общество изцяло легализирано продължава и понастоящем. Съотношението сред най-високата заплата на държавен чиновник - президента, и най-ниското годишно възнаграждение на чиновник в държавната администрация в Съединени американски щати е 400 000:30 240 щ.д., т.е. 13,23 пъти. В Германия това съответствие е 9,70 пъти сред най-високата месечна заплата в държавния бранш в размер на 14 749,49 евро и най-ниското възнаграждение, което е 1520 евро месечно. В България, най-бедната страна в Европейски Съюз, понастоящем съотношението сред заплатата на ръководителя на КФН в размер на 18 406 лева месечно (за 2020 г.) и минималната заплата - 650 лева, е 28,32, т.е. е 2,92 пъти по-голямо, в сравнение с в Германия.
Вземем ли като база за съпоставяне месечните заплати в размер на 60 000 лева, каквито съгласно медиите у нас са били изплащани в Българската банка за развиване, то съотношението придобива омерзителната стойност 92,5:1!
Именно по тази причина обществената реалност в България е окаяна, тъй като систематично на високите властови позиции са хора с неприятелски по отношение на ползите на болшинството жители морал.
Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ