Всички родители много добре знаем, че спортът е жизнено важен

Всички родители доста добре знаем, че спортът е витално значим за децата. Той е здраве, мощ, съгласуваност. Той е изява на характера, нова обществена среда, нови престижи, среда на съревнование и игра, които не престават естествено и в живота им. Спортът усъвършенства образователния развой, общуването, дава убеденост и мотивация.

Но има деца, които просто не обичат спорта. Не могат да бъдат увлечени в всеобщи действия, надпревари, тимове. Не ги влече водачеството, премиите, не умеят да се сработват с треньори и цялата тази спортна подчиненост. Това не значи, че за такива, от време на време по-интровертни деца, индивдидуалисти, няма подобаваща спортна активност, която да натоварва физически, да освобождава сила и да ги разтоварва прочувствено и душевен. Някои от предложенията ни са спортове, други - не толкоз, само че в тях има всичко това, което считаме за значимо за децата:

Каране на колело

Ходене пеш/туризъм

Каране на скейт/уейвборд/тротинетка,блейдове

Каране на сърф/кайт, стартиране на хвърчила

Въртене на обръч/скачане на въже/ластик

Градинарство/доброволчество в подслон за кучета

Бойни изкуства/йога (съобразена с възрастта)

Детска зумба/скачане на трамплин

Мажоретен състав/танци

Езда

Игри навън: фризби, федербал и други

Планинско насочване

Каквото и да мислим ние, колкото и за прави да се имаме, можем единствено да подкрепим детето в избора му и да го насочим, в случай че му е мъчно. Ако не утвърждаваме нещо в неговите ползи, по-добре да беседваме и да го разберем, в сравнение с да разгласяваме заниманията му за нелепости, единствено тъй като не ги разбираме. Децата живеят в своето време, имат своя среда и в случай че си имаме доверие, не би трябвало да е ужасно, че се мотаят в парка със скейта, че желаят да са мажоретки или че ги влекат походите измежду природата.