Всички рано или късно се уморяваме от разказвачи на приказки и обръщаме страницата.

Писала съм доста истории за хората, които желая да останат. За тези, с които бях повече себе си и отключваха в мен неподозирани светове, когато даже леко ми открехнеха вратата към същността си. За тези, с които не се наспивах, само че попивах в себе си като гъба. Които ме направиха по-смислена персона.

Това обаче са думи за този, който желая да си отиде, с цел да ми разреши аз да остана. Защото има истории, в които победител в никакъв случай няма, когато и двамата сте постоянно на старта. Когато се състезавате с изтичащото време и ината си, несигурността в общото ви на следващия ден и даже смисъла на споделеното ви през днешния ден.

Изведнъж просто искаш такива хора да стоят надалеч от теб, тъй като е извънредно време да спрат да пипат меката ти и бяла като захарен памук душа с оцапаните си от цинизъм, нерешителност или безгранично его ръце.

Не те плаши мисълта, че този някой ще си тръгне, тъй като него така и така от дълго време го няма. Още в средата на 20-те си години към този момент сме изтощени от разказвачи на приказки. И най-малко от женска позиция знам, че до тогава на множеството девойки от дълго време им е ясно, че е пристигнал моментът, в който пред тях са отворени повече порти от всеки път. А красивите към този момент знаят, че са задоволително красиви и в случай че са и задоволително умни – светът им е в краката. Че е елементарно да си намерят някого, който да ги ч*ка, да им приказва красиви думи, да им купува дарове или да ги води по местата, за които постоянно са мечтали. Само че тогава към този момент не желаят това. Защото, когато пораснеш, не на години, а на прекарвания, разбираш, че това по никакъв начин не е най-важното. И в този миг се научаваш да обичаш хора, които ги е грижа. Такива, с които не се чувстваш самичък. В които виждаш качества, които искаш да развиеш у себе си, които те карат да се обичаш подобен, какъвто си, когато сте дружно. Някой, чието благополучие в действителност става твое и от време на време даже по-важно от твоето. За наслада мъжете също рано или късно схващат същото.

Има един повратен миг, в който усещаш, че към този момент няма значение кой какво приказва, какво премълчава, какво щял да направи, от какво го било боязън и какво още чакал, с цел да тръгне по път, който ви види нанякъде.

Защото може да си лягаш в едно легло с някого всяка вечер, само че той от дълго време да не знае кои са най-страшните ти кошмари или най-красивите ти мечти.

И това, че знае по какъв начин да допре тялото ти и познава в елементи дребните бенки на врата ти, няма нищо общо с докосването на тези пластове от душата ти, до които никой няма достъп, в случай че не пожелаеш да го пуснеш. Защото е все по-осезаемо, че живеем във времето на леснодостъпния секс и труднодостъпните сърца.

Не знам дали е нарцисизъм или по-скоро възприятие за самозапазване, само че в един прелестен ден капва последната капка, която прелива чашата на търпението и безпочвената ти религия, че хората се трансформират. Решаваш, че повече не искаш да пиеш от тъпата чаша, която постоянно за теб е била на половина празна, колкото и да наливаш в нея. Майната й и на нея, и на оня, който не желае да те пусне в живота си от централния вход и постоянно те оставя в чакалнята.

Даваш си сметка, че време за чакалнята нямаме. Че животът ти върви и гледаш в профил като дете пред сладкарница по какъв начин на другите им се случват нещата, които е редно да се случват, до момента в който ти стоиш и чакаш някой си там да реши дали желае да му се случат с теб.

Този път не си потеглям, тъй като чакам, че ще бъда оценена едвам когато ме няма.

Нищо че без да желаеме, постоянно по този начин става. Но аз не се връщам обратно. Това, че някой, който е видял най-хубавото от мен, в никакъв случай не можа да ме огледа по метод, по който са ме гледали други, на които демонстрирах най-лошото, споделя задоволително.

Защото всички сме в една и съща игра и нещата, които се случват единствено на другите, могат да се случат и на теб, в случай че най-сетне се отървеш от глупавото вложение в неправилните хора.

Инфо: http://www.goguide.bg