Психолог: Два вида удоволствие ни правят на глупаци
Всички вършим неща, за които по-късно съжаляваме. Нашите мигове на уязвимост могат да се показват в нещо малко, като да вземем за пример да изядем цялостен пакет с бисквити, когато сме на диета, или да изпратим ядосан имейл, за който ще би трябвало да се простим на следващия ден. Глупавите действия могат и да имат колосални последствия - да вземем за пример започването на извънбрачна връзка или повторна корист с опиати. Все отново съществува цялостен град, издигнат с концепцията, че хората ще постъпват неуместно там - каквото се случи в Лас Вегас, остава в Лас Вегас.
Практикуващият клиничен психолог доктор Елън Хендриксен показва три аргументи, заради които индивидите, без значение от социоикономическия статус и народност, вършат нелогични, недобре премислени или напряко безразсъдни неща. Става въпрос за тези моменти, когато нашият разсъдък крещи " Нееееее! ", само че все пак действаме по способи, за които знаем, че ще съжаляваме.
Разбира се, трите аргументи, изброени от доктор Хендриксен, не изясняват всяка глупава постъпка, защото претекстовете и персоналният опит на всеки човек се разграничават доста.
Искане и харесване
Според някои теории съществуват два типа наслаждение. Първият тип е методът, по който ние нормално възприемаме удоволствието - като положение на щастливо удовлетворение. Например получаваме този тип наслаждение от хубавата храна, секса или първата глътка вода, когато сме били доста, доста жадни. Наричаме това наслаждение " харесване ".
Излиза обаче, че има втори тип наслаждение - удоволствието от преследването на задачата, въодушевлението, упованието, трепетът, прелъстяването или възприятието, че сме задоволително могъщи, с цел да получим това, което желаеме. Този тип наслаждение носи името " искане ".
Този тип приятност - тръпката от преследването - ни оказва помощ да вършим редица глупави неща даже когато знаем, че няма да " харесаме " удоволствието и ще изпитаме страдание за постъпката си на сутринта. Най-силният образец за това е използването на опиати. Кокаинът и метамфетаминът са известни с въздействието, което оказват върху допаминовата система в мозъка, която е тясно обвързвана с вида приятност " искане ". С течение на времето при индивидите с точната (или в тази ситуация погрешната) композиция от генетична предразположеност и прекарвания злоупотребата с наркотични субстанции се трансформира от краткотрайна в неустоима потребност. Системата на искане основава непреодолимо предпочитание, неудържим вкус за идната доза даже когато това кара човек да се усеща зле физически и вреди на здравето и връзките с другите.
Допаминът също играе роля в държанията, които не са свързани с използването на наркотични субстанции, като пропиляването на цялата заплата в несполучливи залози, несъразмерната консумация на храна или половата взаимозависимост. Въпреки че сме наясно с последствията от дейностите си и разкайването и болката, които непроменяемо ще последват, настояването е прекомерно мощно, с цел да бъде подценено.
Лишаване, угнетяване и отнемане
Всеки, който е практикувал някакъв тип диета, знае какви са резултатите от строгото ограничение на сладкото, висококалоричното или соленото -лишаването освен ни кара да се усещаме извънредно нещастни и потиснати, то постоянно води до отнемане. Резултатите от известното изследване, носещо името Експеримент за недояждане (Minnesota Starvation Experiment), от 1945 година изненадва учените. Целта на самото проучване е да се дефинират практиките за облекчение на глада след Втората международна война. Доброволци в положително здраве гладуват в продължение на 6 месеца. Те следват диета, по отношение на която могат да употребяват до 1500 калории дневно.
Учените откриват, че в резултат на лишенията участниците са се трансформирали в апатични, раздразнени и изтощени човеци, захласнати от концепцията за храна. Мъжете и дамите, които вземат присъединяване в опита, мислят за храна непрекъснато, като даже четат готварски книги и гледат фотоси на ястия. И след края на изследването участниците не престават да споделят, че усещат апетит, който не може да бъде заситен. Именно заради това, откакто учените поставят завършек на проучването, участниците стартират да употребяват към 5000 калории на ден, като от време на време даже доближават 10 000.
Така че какво значи това самоналожено недояждане? Ако сте прекомерно строги със себе си и се стремите към съществено и извънредно ограничение на нездравословна процедура, като да вземем за пример никаква захар, по-малко пари за харчене, прекомерно чести тренировки или доста строга диета, неочакваното отнемане може да ви накара да желаете неразрешения плод даже по-силно.
Според доктор Хендриксен, когато потискаме желанието, то става по-силно. Защо? Потискането е като да се опитваш да държиш надуваема плажна топка под вода. Както топката, която се намира малко под повърхността, по този начин и мислите са подготвени да изплуват във всеки един миг, без значение какъв брой мощно желаеме да ги избутаме надолу. След като в даден миг волята ни се изчерпи, ние стопираме да натискаме топката под водата. Тя се връща назад към нас, този път подсилена от натиска, който сме оказали. Това води до осъществяване на нездравословната процедура или глупавата постъпка, която се опитваме да заобикаляме. И откакто се подхлъзнем, ние изпитваме на гърба си…
Ефектът " Какво по дяволите? "
Така че, когато инцидентно, или пък не чак толкоз инцидентно, изядем последните бисквити на децата си, тъй като другояче щяха да отидат в коша за отпадък!, започваме да виждаме по какъв начин резултатът " Какво по дяволите? " се развихря с цялостна мощ. Д-р Хендриксен изяснява, че този феномен съставлява дребния теч, който отприщва целия язовир от ограничавания - един изяден бонбон внезапно води унищожаването на цялата кутия, късото смешно клипче се трансформира в тричасовото гледане на занимателни клипчета в обществените мрежи, а чашата вино минава в изпиването на цяла бутилка розе.
Една хапка води до изяждането на цялата бисквита, а щом към този момент сме нарушили диетата си, за какво да не се любуваме на неразрешения плод? Само че бисквитата довежда до изяждането на всички сладки от кутията, чиито последствия са стомашните болки и разочарованието от проявата на уязвимост.
Въпреки че храната е класическият образец, всичко, от което се ограничаваме в името на самоусъвършенстването (по-малко телевизия или по-ограничен седмичен бюджет), може да провокира резултата " Какво по дяволите? ".
Дори относително по-леки закононарушения, като кражбата на пакет дъвки от кварталния магазин, могат да прераснат в доста по-тежки форми на нарушение на закона. Много е евентуално прегрешилият да се осланя на концепцията, че щом първия път се е разминал безнаказано, може да го направи още веднъж.
Накратко, съществуват редица аргументи, заради които постъпваме неуместно, и макар че изброените три не могат да обяснят нелогичните действия на всички хората, те въпреки всичко ни дават някаква концепция за това кое стимулира човешките действия.
Източник: Framar.bg
Практикуващият клиничен психолог доктор Елън Хендриксен показва три аргументи, заради които индивидите, без значение от социоикономическия статус и народност, вършат нелогични, недобре премислени или напряко безразсъдни неща. Става въпрос за тези моменти, когато нашият разсъдък крещи " Нееееее! ", само че все пак действаме по способи, за които знаем, че ще съжаляваме.
Разбира се, трите аргументи, изброени от доктор Хендриксен, не изясняват всяка глупава постъпка, защото претекстовете и персоналният опит на всеки човек се разграничават доста.
Искане и харесване
Според някои теории съществуват два типа наслаждение. Първият тип е методът, по който ние нормално възприемаме удоволствието - като положение на щастливо удовлетворение. Например получаваме този тип наслаждение от хубавата храна, секса или първата глътка вода, когато сме били доста, доста жадни. Наричаме това наслаждение " харесване ".
Излиза обаче, че има втори тип наслаждение - удоволствието от преследването на задачата, въодушевлението, упованието, трепетът, прелъстяването или възприятието, че сме задоволително могъщи, с цел да получим това, което желаеме. Този тип наслаждение носи името " искане ".
Този тип приятност - тръпката от преследването - ни оказва помощ да вършим редица глупави неща даже когато знаем, че няма да " харесаме " удоволствието и ще изпитаме страдание за постъпката си на сутринта. Най-силният образец за това е използването на опиати. Кокаинът и метамфетаминът са известни с въздействието, което оказват върху допаминовата система в мозъка, която е тясно обвързвана с вида приятност " искане ". С течение на времето при индивидите с точната (или в тази ситуация погрешната) композиция от генетична предразположеност и прекарвания злоупотребата с наркотични субстанции се трансформира от краткотрайна в неустоима потребност. Системата на искане основава непреодолимо предпочитание, неудържим вкус за идната доза даже когато това кара човек да се усеща зле физически и вреди на здравето и връзките с другите.
Допаминът също играе роля в държанията, които не са свързани с използването на наркотични субстанции, като пропиляването на цялата заплата в несполучливи залози, несъразмерната консумация на храна или половата взаимозависимост. Въпреки че сме наясно с последствията от дейностите си и разкайването и болката, които непроменяемо ще последват, настояването е прекомерно мощно, с цел да бъде подценено.
Лишаване, угнетяване и отнемане
Всеки, който е практикувал някакъв тип диета, знае какви са резултатите от строгото ограничение на сладкото, висококалоричното или соленото -лишаването освен ни кара да се усещаме извънредно нещастни и потиснати, то постоянно води до отнемане. Резултатите от известното изследване, носещо името Експеримент за недояждане (Minnesota Starvation Experiment), от 1945 година изненадва учените. Целта на самото проучване е да се дефинират практиките за облекчение на глада след Втората международна война. Доброволци в положително здраве гладуват в продължение на 6 месеца. Те следват диета, по отношение на която могат да употребяват до 1500 калории дневно.
Учените откриват, че в резултат на лишенията участниците са се трансформирали в апатични, раздразнени и изтощени човеци, захласнати от концепцията за храна. Мъжете и дамите, които вземат присъединяване в опита, мислят за храна непрекъснато, като даже четат готварски книги и гледат фотоси на ястия. И след края на изследването участниците не престават да споделят, че усещат апетит, който не може да бъде заситен. Именно заради това, откакто учените поставят завършек на проучването, участниците стартират да употребяват към 5000 калории на ден, като от време на време даже доближават 10 000.
Така че какво значи това самоналожено недояждане? Ако сте прекомерно строги със себе си и се стремите към съществено и извънредно ограничение на нездравословна процедура, като да вземем за пример никаква захар, по-малко пари за харчене, прекомерно чести тренировки или доста строга диета, неочакваното отнемане може да ви накара да желаете неразрешения плод даже по-силно.
Според доктор Хендриксен, когато потискаме желанието, то става по-силно. Защо? Потискането е като да се опитваш да държиш надуваема плажна топка под вода. Както топката, която се намира малко под повърхността, по този начин и мислите са подготвени да изплуват във всеки един миг, без значение какъв брой мощно желаеме да ги избутаме надолу. След като в даден миг волята ни се изчерпи, ние стопираме да натискаме топката под водата. Тя се връща назад към нас, този път подсилена от натиска, който сме оказали. Това води до осъществяване на нездравословната процедура или глупавата постъпка, която се опитваме да заобикаляме. И откакто се подхлъзнем, ние изпитваме на гърба си…
Ефектът " Какво по дяволите? "
Така че, когато инцидентно, или пък не чак толкоз инцидентно, изядем последните бисквити на децата си, тъй като другояче щяха да отидат в коша за отпадък!, започваме да виждаме по какъв начин резултатът " Какво по дяволите? " се развихря с цялостна мощ. Д-р Хендриксен изяснява, че този феномен съставлява дребния теч, който отприщва целия язовир от ограничавания - един изяден бонбон внезапно води унищожаването на цялата кутия, късото смешно клипче се трансформира в тричасовото гледане на занимателни клипчета в обществените мрежи, а чашата вино минава в изпиването на цяла бутилка розе.
Една хапка води до изяждането на цялата бисквита, а щом към този момент сме нарушили диетата си, за какво да не се любуваме на неразрешения плод? Само че бисквитата довежда до изяждането на всички сладки от кутията, чиито последствия са стомашните болки и разочарованието от проявата на уязвимост.
Въпреки че храната е класическият образец, всичко, от което се ограничаваме в името на самоусъвършенстването (по-малко телевизия или по-ограничен седмичен бюджет), може да провокира резултата " Какво по дяволите? ".
Дори относително по-леки закононарушения, като кражбата на пакет дъвки от кварталния магазин, могат да прераснат в доста по-тежки форми на нарушение на закона. Много е евентуално прегрешилият да се осланя на концепцията, че щом първия път се е разминал безнаказано, може да го направи още веднъж.
Накратко, съществуват редица аргументи, заради които постъпваме неуместно, и макар че изброените три не могат да обяснят нелогичните действия на всички хората, те въпреки всичко ни дават някаква концепция за това кое стимулира човешките действия.
Източник: Framar.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ