Христо Г. Данов пази завета на възрожденския Пловдив
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Една от най-емблематичните улици в Пловдив - „ Христо Г. Данов “, е събрала в своите 500 метра цялата история на страната ни от времето на Възраждането. И до през днешния ден архитектурните шедьоври тук конкурират с хубостта си градове като Милано и Неапол, а след приключения преди месеци ремонт улицата към този момент не наподобява на паркинг, а разкрива един възвишен, древен и европейски тип.
В предишното по улица „ Христо Г. Данов “, която е носила имената „ Фердинанд “ и „ Владимир Заимов “, гордо са крачили най-колоритните и забавни облици от историята на града ни, в това число Иван Вазов, Драган Манчов и Йоаким Груев.
Въпреки че през днешния ден уличката оставя някак настрана за туристите и гостите на града, изместена от комерсиалните „ Княз Александър Батенберг “ и „ Райко Даскалов “, в предишното точно това е била основната улица на възрожденския Пловдив.
В единия завършек на „ Христо Г. Данов “ се е намирало градското кметство. Сградата, издигната през 1880 година, е непокътната и до през днешния ден и там в този момент се намира обичаният на децата природонаучен музей. През 19. век зданието граничело със остаряло турско гробище. По концепция на княз Александър Дондуков траурният парк е трансфорат в първата социална градина освен в Пловдив, а и в цяла България. Първоначално паркът е бил наобиколен с ограда от дъски и е бил отворен за гости единствено денем.
В съседство се намира старинна постройка, където през днешния ден се обитава администрацията на регион „ Централен “. Къщата е строена през 1887 година за Драган Манчов, а в двора <210> е имало едноетажна сграда, където е работил Иван Вазов. Градска мълва споделя, че поради насъбрани борчове Манчов е трябвало да напусне огромната къща и да се реалокира насреща - на кръстовището с улица „ Бетовен “, където се е намирал другият му дом. Днес постройката е съборена, само че има оставена паметна плоча.
Точно насреща се намира Груевата къща, строена през 1886 година. Днес там е детска градина „ Майчина грижа “. Сградата, в която са живели емблематичните братя Йоаким и Георги Груеви, през днешния ден като че ли губи борбата с времето. Мазилката се кърти и тук-там прозират тухлените стени. „ Покривът също е в окаяно положение. Идват хора тук от администрацията, сякаш да вършат планове, сякаш да оправят нещата, но нищо не се случва ”, съобщи 70-годишен мъж, който боядисваше един от бордюрите в забавачката.
Несъмнено най-впечатляващата постройка на улица „ Христо Г. Данов “ е „ Къщата с нимфите “, която се намира на номер 17. Тя е проектирана от италианката Емилия Събева. Тя работи по плана малко откакто брачният партньор й доктор Атанас Събев купува парцела. Изработката впечатлява отдалече - в модерния за времето венециански жанр, а красивата релефна декорация е повода жителите още тогава да я нарекат „ най-красивата къща в Пловдив ”.
Отсреща е постройката на Кукления спектакъл, където през 1874 година е било седалището на женското сдружение „ Майчина грижа “. Първата председателка е била Марийка Герова, брачна половинка на Найден Геров. Там са се правили доста благотворителни събития. По-късно постройката става дом на пловдивския куклен спектакъл, а мнозина си спомнят пъстрота рейс, който дълги години беше паркиран начело. С него пловдивските малчугани пристигаха, с цел да се трансфорат от дребни в ценители на изкуството.
Анкета: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица?
Калина Пенева, 25 години, студентка
- Не знам тъкмо с какво се е занимавал. Знам, че е доста прочут литератор и преподавател. Има къща-музей, която се намира при започване на Стария град.
Петър Нонков, 27 години, водач
- Знам го единствено като име, знам и че тази улица е кръстена на него, само че нямам никаква концепция кой тъкмо е и какво тъкмо е правил. Сигурно е властник, споменаван е в учебно заведение. Младите нямаме доста време за история, гледаме в бъдещето.
Наско Бановски, 24 години, студент
- Разбира се, че знам кой е Христо Г. Данов. Аз съм от град Клисура и той ми е съгражданин, по какъв начин да не знам!? Той е огромен литератор, работил в Пловдив. Основал е първото издателство и първия вестник в страната. Ако не се неистина, даже е бил кмет на Пловдив.
Кой е той?
Най-големият български издател и възрожденски просветник Христо Г. Данов се посвещава на значима задача след Освобождението - заема се с издаването на вестник „ Марица ”. Бащата на модерното българско книгоиздаване слага началото на първия български следосвобожденски вестник и го издава в продължение на 7 години, от 25 юли 1878 година до 1885 година
Христо Груев Данов е роден на 27 юли 1828 година в Клисура. Едва 9-годишен остава сирак. Ударите на ориста го вършат деятелен, работлив, само че и съчувствен.
Прекрачва прага на клисурското килийно школо през 1835 година. На 12 година Христо е бил заставен да замине за Панагюрище. За да изкара някоя пара, подвързвал книгите на съучениците си. През 1847 година Данов отива в Копривщица, където учителства Найден Геров, с асистент Йоаким Груев. Данов бързо става помощник-даскал със заплата, а след това и преподавател в Стрелча, Перущица и Пловдив.
Приет е за дописен член на Българското книжовно сдружение през 1881 година, а през 1900 година е определен и за почетен член. През 1882 година става депутат в Областното заседание на Източна Румелия.
Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 година. За работата си като кмет Данов отхвърля да получава заплата. По време на неговия мандат е направен първият градоустройствен проект на Пловдив от проектант Йосиф Шнитер.
Умира на 11 декември 1911 година. Погребан е в съборната черква „ Света Богородица ".
Една от най-емблематичните улици в Пловдив - „ Христо Г. Данов “, е събрала в своите 500 метра цялата история на страната ни от времето на Възраждането. И до през днешния ден архитектурните шедьоври тук конкурират с хубостта си градове като Милано и Неапол, а след приключения преди месеци ремонт улицата към този момент не наподобява на паркинг, а разкрива един възвишен, древен и европейски тип.
В предишното по улица „ Христо Г. Данов “, която е носила имената „ Фердинанд “ и „ Владимир Заимов “, гордо са крачили най-колоритните и забавни облици от историята на града ни, в това число Иван Вазов, Драган Манчов и Йоаким Груев.
Въпреки че през днешния ден уличката оставя някак настрана за туристите и гостите на града, изместена от комерсиалните „ Княз Александър Батенберг “ и „ Райко Даскалов “, в предишното точно това е била основната улица на възрожденския Пловдив.
В единия завършек на „ Христо Г. Данов “ се е намирало градското кметство. Сградата, издигната през 1880 година, е непокътната и до през днешния ден и там в този момент се намира обичаният на децата природонаучен музей. През 19. век зданието граничело със остаряло турско гробище. По концепция на княз Александър Дондуков траурният парк е трансфорат в първата социална градина освен в Пловдив, а и в цяла България. Първоначално паркът е бил наобиколен с ограда от дъски и е бил отворен за гости единствено денем.
В съседство се намира старинна постройка, където през днешния ден се обитава администрацията на регион „ Централен “. Къщата е строена през 1887 година за Драган Манчов, а в двора <210> е имало едноетажна сграда, където е работил Иван Вазов. Градска мълва споделя, че поради насъбрани борчове Манчов е трябвало да напусне огромната къща и да се реалокира насреща - на кръстовището с улица „ Бетовен “, където се е намирал другият му дом. Днес постройката е съборена, само че има оставена паметна плоча.
Точно насреща се намира Груевата къща, строена през 1886 година. Днес там е детска градина „ Майчина грижа “. Сградата, в която са живели емблематичните братя Йоаким и Георги Груеви, през днешния ден като че ли губи борбата с времето. Мазилката се кърти и тук-там прозират тухлените стени. „ Покривът също е в окаяно положение. Идват хора тук от администрацията, сякаш да вършат планове, сякаш да оправят нещата, но нищо не се случва ”, съобщи 70-годишен мъж, който боядисваше един от бордюрите в забавачката.
Несъмнено най-впечатляващата постройка на улица „ Христо Г. Данов “ е „ Къщата с нимфите “, която се намира на номер 17. Тя е проектирана от италианката Емилия Събева. Тя работи по плана малко откакто брачният партньор й доктор Атанас Събев купува парцела. Изработката впечатлява отдалече - в модерния за времето венециански жанр, а красивата релефна декорация е повода жителите още тогава да я нарекат „ най-красивата къща в Пловдив ”.
Отсреща е постройката на Кукления спектакъл, където през 1874 година е било седалището на женското сдружение „ Майчина грижа “. Първата председателка е била Марийка Герова, брачна половинка на Найден Геров. Там са се правили доста благотворителни събития. По-късно постройката става дом на пловдивския куклен спектакъл, а мнозина си спомнят пъстрота рейс, който дълги години беше паркиран начело. С него пловдивските малчугани пристигаха, с цел да се трансфорат от дребни в ценители на изкуството.
Анкета: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица?
Калина Пенева, 25 години, студентка
- Не знам тъкмо с какво се е занимавал. Знам, че е доста прочут литератор и преподавател. Има къща-музей, която се намира при започване на Стария град.
Петър Нонков, 27 години, водач
- Знам го единствено като име, знам и че тази улица е кръстена на него, само че нямам никаква концепция кой тъкмо е и какво тъкмо е правил. Сигурно е властник, споменаван е в учебно заведение. Младите нямаме доста време за история, гледаме в бъдещето.
Наско Бановски, 24 години, студент
- Разбира се, че знам кой е Христо Г. Данов. Аз съм от град Клисура и той ми е съгражданин, по какъв начин да не знам!? Той е огромен литератор, работил в Пловдив. Основал е първото издателство и първия вестник в страната. Ако не се неистина, даже е бил кмет на Пловдив.
Кой е той?
Най-големият български издател и възрожденски просветник Христо Г. Данов се посвещава на значима задача след Освобождението - заема се с издаването на вестник „ Марица ”. Бащата на модерното българско книгоиздаване слага началото на първия български следосвобожденски вестник и го издава в продължение на 7 години, от 25 юли 1878 година до 1885 година
Христо Груев Данов е роден на 27 юли 1828 година в Клисура. Едва 9-годишен остава сирак. Ударите на ориста го вършат деятелен, работлив, само че и съчувствен.
Прекрачва прага на клисурското килийно школо през 1835 година. На 12 година Христо е бил заставен да замине за Панагюрище. За да изкара някоя пара, подвързвал книгите на съучениците си. През 1847 година Данов отива в Копривщица, където учителства Найден Геров, с асистент Йоаким Груев. Данов бързо става помощник-даскал със заплата, а след това и преподавател в Стрелча, Перущица и Пловдив.
Приет е за дописен член на Българското книжовно сдружение през 1881 година, а през 1900 година е определен и за почетен член. През 1882 година става депутат в Областното заседание на Източна Румелия.
Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 година. За работата си като кмет Данов отхвърля да получава заплата. По време на неговия мандат е направен първият градоустройствен проект на Пловдив от проектант Йосиф Шнитер.
Умира на 11 декември 1911 година. Погребан е в съборната черква „ Света Богородица ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ