Прокурори и бандити се разминават по Жан Жорес
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Улица „ Жан Жорес “ е едно от местата в Пловдив, които дават заслон по едно и също време на хаоса и хармонията. Една до друга се извисяват остарели и нови здания. В тях като положителни комшии си съжителстват елементарни хора, герои от ъндърграунда и " значими клечки " от бизнеса, властта и правораздаването.
" Жан Жорес " остава една от дребното оживели павирани улици в Пловдив. Живеещите тук настояват, че сиенитните блокчета са час от чара на квартала и въпреки да събират прахуляк, не желаят да бъдат сменени с асфалт.
„ Живея тук, откогато се помня. Това, което не се е трансформирало и до през днешния ден тук, са старите кестени. Когато цъфнат напролет, надвисват над улицата като арка. Много е красиво “, хвали квартала Ваня, която работи в Копирен център покрай родната си къща. Младата дама споделя, че доста пловдивчани идват особено на " Жан Жорес ", когато стартират да падат първите кестени, с цел да си сложат по един в джоба. До ден сегашен се има вяра, че тези плодове по магичен метод изсмукват отрицателната сила и носят шанс.
Улицата стартира от площад " Кочо Честеменски " и свършва до Университета по хранителни технологии. По продължението на единия тротоар се извисяват старинни къщи, проектирани преди време от именития проектант Боян Чинков. До тях се подреждат социалистическите панелки. От другата страна пък са изникнали нови кооперации с разнообразни фасади и цветове. В една от тях живее живее фамилията на основния прокурор Сотир Цацаров. „ Те са ведри и разбрани хора. Не сме имали никакви проблеми с тях. Излизат, влизат, пазарят и се погаждат със съседите си “, описват хората за Цацарови.
Много пари се потрошиха тук, смее се бай Георги, обобщавайки новия живот на " Жан Жорес ". Оказва се, че с изключение на основният прокурор, на улицата живеят още доста известни персони. Комшии на Цацаров са още няколко магистрати, измежду които и Чавдар Киров, началник на следствието в Пловдив.
Тук е и пловдивският дом на притежателя на ПФК Ботев 1912 и петролната компания " Инса ойл " Георги Самуилов. И тъй като Ботев не може да съществува без Локото, локалните напомнят, че на " Жан Жорес " преди време е живял починалият президент на черно-белите Николай Попов, по прякор Мартеницата.
За да е напълно шарена като света, улицата е приютила и настоящия в последно време ВИП воин Йордан Джермански, прочут като Даньо Кмета. Напоследък той не слиза от страниците на жълтата преса поради връзката си с певицата Глория.
Хората от „ Жан Жорес “ описват, че при тях в никакъв случай не е скучно. Макар да е известна като улицата на прокурорите, в последните месеци живеещите тук са станали очевидци на 5 огромни полицейски акции. Едната от тях била осъществена за разбиването на гараж, цялостен с 1500 чифта подправени маратонки, другата с следствието против противозаконната цигарена фабрика в Труд и отвеждането на един от обвинените за уредник на незаконния бизнес.
Основните места, на които съседите се социализират и обменят информация, са градинката до храма " Св. Харалампий " и емблематичното заведение " Кайзер ". В кварталното ресторантче специфичен посетител е бил и началник Манчев, който снима епизод от риалитито " Кошмари в кухнята ".
Анкета: На кого е кръстена вашата улица
Васил Заралиев - програмист
Разбира се, че знам кой е Жан Жорес. Той е доста прочут френски мъдрец и историк, само че може би това, с което е запомнен и до през днешния ден, е, че е деятел на интернационалното социалистическо придвижване. С една дума - социалист. Всички сме социалисти. (Смее се.)
Йосиф Йозов - шеф
Добре знам кой е Жорес. Известен е повече измежду нашето потомство. Парламентарист, политически водач, журналист и оратор. Чел съм, че е погубен от френски националист.
Кой е той?
На днешния ден през 1914 година френският социалист Жан Жорес е разстрелян в парижко кафене от националиста Раул Вилен. Убийството става в навечерието на Първата международна война, на която Жорес е разгорещен съперник. Името му става легенда в интернационалното социалистическо и пацифистко придвижване. У нас постоянно левите политици цитират неговата мисъл: „ От предишното да вземем огъня, а не пепелта “. През 1885 година Жорес зарязва кариерата на професор по философия в Тулезкия университет и влиза в политиката на върха на революционната вълна. Гравитира към марксисткото схващане за историята, само че го приема не напълно, а с доста ангажименти. Няколко мандата е дпетута във френския парламент - 1885-1889, 1892-1898 година и от 1902 година Проявява се като надарен оратор и основател на голям брой промени. През 1890 година е определен за общински консултант в Тулуза и е назначен за заместник-кмет по образованието. Три години по-късно оглавява Социалистическата партия. През 1897 година се застъпва уверено в отбрана на Алфред Драйфус, на чиято страна по това време са Емил Зола и Жорж Клемансо. По-късно основава вестник „ Юманите “ (L’Humanité), наредил се с помощта на неговите старания измежду най-успешните и авторитетни леви вестници, считан през днешния ден за орган на френските комунисти. През 1906 година надига своя глас против френската колониална агресия в Мароко.
Улица „ Жан Жорес “ е едно от местата в Пловдив, които дават заслон по едно и също време на хаоса и хармонията. Една до друга се извисяват остарели и нови здания. В тях като положителни комшии си съжителстват елементарни хора, герои от ъндърграунда и " значими клечки " от бизнеса, властта и правораздаването.
" Жан Жорес " остава една от дребното оживели павирани улици в Пловдив. Живеещите тук настояват, че сиенитните блокчета са час от чара на квартала и въпреки да събират прахуляк, не желаят да бъдат сменени с асфалт.
„ Живея тук, откогато се помня. Това, което не се е трансформирало и до през днешния ден тук, са старите кестени. Когато цъфнат напролет, надвисват над улицата като арка. Много е красиво “, хвали квартала Ваня, която работи в Копирен център покрай родната си къща. Младата дама споделя, че доста пловдивчани идват особено на " Жан Жорес ", когато стартират да падат първите кестени, с цел да си сложат по един в джоба. До ден сегашен се има вяра, че тези плодове по магичен метод изсмукват отрицателната сила и носят шанс.
Улицата стартира от площад " Кочо Честеменски " и свършва до Университета по хранителни технологии. По продължението на единия тротоар се извисяват старинни къщи, проектирани преди време от именития проектант Боян Чинков. До тях се подреждат социалистическите панелки. От другата страна пък са изникнали нови кооперации с разнообразни фасади и цветове. В една от тях живее живее фамилията на основния прокурор Сотир Цацаров. „ Те са ведри и разбрани хора. Не сме имали никакви проблеми с тях. Излизат, влизат, пазарят и се погаждат със съседите си “, описват хората за Цацарови.
Много пари се потрошиха тук, смее се бай Георги, обобщавайки новия живот на " Жан Жорес ". Оказва се, че с изключение на основният прокурор, на улицата живеят още доста известни персони. Комшии на Цацаров са още няколко магистрати, измежду които и Чавдар Киров, началник на следствието в Пловдив.
Тук е и пловдивският дом на притежателя на ПФК Ботев 1912 и петролната компания " Инса ойл " Георги Самуилов. И тъй като Ботев не може да съществува без Локото, локалните напомнят, че на " Жан Жорес " преди време е живял починалият президент на черно-белите Николай Попов, по прякор Мартеницата.
За да е напълно шарена като света, улицата е приютила и настоящия в последно време ВИП воин Йордан Джермански, прочут като Даньо Кмета. Напоследък той не слиза от страниците на жълтата преса поради връзката си с певицата Глория.
Хората от „ Жан Жорес “ описват, че при тях в никакъв случай не е скучно. Макар да е известна като улицата на прокурорите, в последните месеци живеещите тук са станали очевидци на 5 огромни полицейски акции. Едната от тях била осъществена за разбиването на гараж, цялостен с 1500 чифта подправени маратонки, другата с следствието против противозаконната цигарена фабрика в Труд и отвеждането на един от обвинените за уредник на незаконния бизнес.
Основните места, на които съседите се социализират и обменят информация, са градинката до храма " Св. Харалампий " и емблематичното заведение " Кайзер ". В кварталното ресторантче специфичен посетител е бил и началник Манчев, който снима епизод от риалитито " Кошмари в кухнята ".
Анкета: На кого е кръстена вашата улица
Васил Заралиев - програмист
Разбира се, че знам кой е Жан Жорес. Той е доста прочут френски мъдрец и историк, само че може би това, с което е запомнен и до през днешния ден, е, че е деятел на интернационалното социалистическо придвижване. С една дума - социалист. Всички сме социалисти. (Смее се.)
Йосиф Йозов - шеф
Добре знам кой е Жорес. Известен е повече измежду нашето потомство. Парламентарист, политически водач, журналист и оратор. Чел съм, че е погубен от френски националист.
Кой е той?
На днешния ден през 1914 година френският социалист Жан Жорес е разстрелян в парижко кафене от националиста Раул Вилен. Убийството става в навечерието на Първата международна война, на която Жорес е разгорещен съперник. Името му става легенда в интернационалното социалистическо и пацифистко придвижване. У нас постоянно левите политици цитират неговата мисъл: „ От предишното да вземем огъня, а не пепелта “. През 1885 година Жорес зарязва кариерата на професор по философия в Тулезкия университет и влиза в политиката на върха на революционната вълна. Гравитира към марксисткото схващане за историята, само че го приема не напълно, а с доста ангажименти. Няколко мандата е дпетута във френския парламент - 1885-1889, 1892-1898 година и от 1902 година Проявява се като надарен оратор и основател на голям брой промени. През 1890 година е определен за общински консултант в Тулуза и е назначен за заместник-кмет по образованието. Три години по-късно оглавява Социалистическата партия. През 1897 година се застъпва уверено в отбрана на Алфред Драйфус, на чиято страна по това време са Емил Зола и Жорж Клемансо. По-късно основава вестник „ Юманите “ (L’Humanité), наредил се с помощта на неговите старания измежду най-успешните и авторитетни леви вестници, считан през днешния ден за орган на френските комунисти. През 1906 година надига своя глас против френската колониална агресия в Мароко.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ