Моето синьо лято: Перу
Всички имаме своите обичани летни кътчета по света. Места и пътешествия, планувани и чакани цяла година! Всички имаме своето Синьо лято! Днес Радка ни споделя за земите на инките.
Това пътешестване заслужава да бъде разказано. Никога не съм правила проекти да стигна до Перу. Купих билетите и започнах лека-полека да премислям пътуването и градовете, които желая да посетя. Исках да дремя в локални дребни до междинни хотели, със личен дух и атмосфера, същинското чувство за тамошния живот.
Ето и самото пътешестване, полетът беше доста дълъг. Лима ми се стори прелестно място - градът беше чист и организиран. Историческият център беше доста хубав с катедралата, кметството и останалите административни здания. Множество паркове и въобще зеленината доминира. Всички здания в центъра бяха украсени с прословутите „ балкони на Лима “ - дребни, само че охолно дърворезбовани. В центъра, дружно с туристите, се разхождат гидове в униформи, назначени на работа към държавното управление. Тяхната задача е да оказват помощ на туристите - да им дават препоръки и да дават отговор на техните въпроси. Тук ще допълня, че Перу е известно с най огромните кукурузи, а за националните им напитки, и по-конкретно пиското, се провежда специфичен фестивал през юли, когато от фонтана на площада вместо вода тече алкохол.
След Лима се насочих за Куско, който е бил столицата на империята на инките и целия подем е бил концентриран там. Градът най-вече е потърпевш от испанската инвазия. Почти всичко напомнящо за столицата на Андите е унищожено и дребното останали руини са по-скоро купчина камъни, в сравнение с самостоятелен град. Градът има типична колониална архитектура - още веднъж общоприетият площад с фонтана, катедралата и останалите здания в близост. Интересното е, че площадът в действителност е в най-ниската част и от него стартират стръмни каменливи улички във всички направления. Куско се намира на към 3400 м надморска височина. Поради тази причина, на всички места те посрещат с чай от кока, който се води най-хубавото лекарство против височинната болест. На тази височина и времето си беше много по-различно - доста студено, изключително вечерите, изменящо се за секунди.
Още първия ден се насочих към проведени турове, тъй като не знаех нито една дума на испански. Първата ни спирка беше Писак и Оллатаитамбо, градът на император Пачакути. Въпреки огромната надморска височина, която те кара да се задъхваш, гледката е неописуема - високите върхове на Андите, останките на античния град.
Разгледахме пазара в Писак. В неделен ден там се организира огромен пазар, на който туристите и локалните хора могат да се снабдят с всичко, което изискат. В тази част видяхме типични индиански лица. Бомбета, които са на главите на локалните индианки. Цветът на бомбето демонстрира какъв човек виждаш – в случай че е едноцветно, то значи индивидът е чист индианец, в случай че е различен, значи кръвта е смесена с испанска, а, в случай че бомбето е бяло, то значи дамата е собственичка на доста земи.
След към 2 часа групата най-сетне се събира в рейса и продължаваме към Олантайтамбо - археологически град-комплекс. Предстои огромно нанагорнище на стълби - до върха на Олантайтамбо водят 5000 стъпала. След това нанагорнище Мачу Пикчу напълно няма да ни затрудни, тъй като там стъпалата били едвам 3000. Този комплекс също е датиран от прединкско време. Терасите и постройките в ниското са били „ направени “ от индианци, живеещи доста преди времето на инките. Къщичките по ниската част на комплекса са служели за предпазване на хранителни артикули. За първи път точно тук виждаме и се качваме на инкски тераси, които едно време са служели за развъждане на посеви; виждаме останки от храмове.
На идващия ден хващаме влака за Агуас Калиента. Там чакат доста водачи и всички са с друг цвят знаменца - разделянето на групите е доста ясно. Изчакваме си групата и поемаме по пътя с рейс. В началото се стопираме, с цел да опише гидът къса история на Перу и историята на откриването на Мачу Пикчу. Още нещо забавно - планинската верига зад Мачу Пикчу прилича лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младата планина). Всъщност Мачу Пикчу е името на планината, не на града.
Съвсем на финала нашият гид ни строява в редичка с лице към планината, отстояща на север от нас, и споделя следното. В началото, когато едвам са разкрили Мачу Пикчу, всички са вярвали, че това е Тайният град на инките и че вътре ще открият от дълго време изчезналите им съкровища (включително скулптура на последния инкски държател Уайна Капак, която е била с растеж на естествен човек и не с куха сърцевина, а цялата е била един солиден голям пай злато). Скоро се е оказало, че това не е Тайният град. Всички постройки са били облицовани в злато, сребро и всевъзможни други скъпоценни материали, само че явно са били изнесени оттова, и то не от някой различен, а от самите инки.
Испанците по този начин и не откриват града. И точно тъй като градът е бил прикрит от погледа на завоевателите, той е останал напълно подобен, какъвто е бил по инкско време. Липсват само покривите, направени от материал като тръстиков, и може би някой и различен камък, отнесени от дъждовете и времето. Остава въпросът къде е Тайният град на инките. Това никой не знае. На моменти обиколката беше изтощителна, само че съм доста удовлетворена. Слизането с рейса надолу към Агуас Калиенте е умерено. Следва към този момент познатият път по прибиране, колкото и да не ми се желае.
Автор: Радка Шишкова
Save
Save
Save
Това пътешестване заслужава да бъде разказано. Никога не съм правила проекти да стигна до Перу. Купих билетите и започнах лека-полека да премислям пътуването и градовете, които желая да посетя. Исках да дремя в локални дребни до междинни хотели, със личен дух и атмосфера, същинското чувство за тамошния живот.
Ето и самото пътешестване, полетът беше доста дълъг. Лима ми се стори прелестно място - градът беше чист и организиран. Историческият център беше доста хубав с катедралата, кметството и останалите административни здания. Множество паркове и въобще зеленината доминира. Всички здания в центъра бяха украсени с прословутите „ балкони на Лима “ - дребни, само че охолно дърворезбовани. В центъра, дружно с туристите, се разхождат гидове в униформи, назначени на работа към държавното управление. Тяхната задача е да оказват помощ на туристите - да им дават препоръки и да дават отговор на техните въпроси. Тук ще допълня, че Перу е известно с най огромните кукурузи, а за националните им напитки, и по-конкретно пиското, се провежда специфичен фестивал през юли, когато от фонтана на площада вместо вода тече алкохол.
След Лима се насочих за Куско, който е бил столицата на империята на инките и целия подем е бил концентриран там. Градът най-вече е потърпевш от испанската инвазия. Почти всичко напомнящо за столицата на Андите е унищожено и дребното останали руини са по-скоро купчина камъни, в сравнение с самостоятелен град. Градът има типична колониална архитектура - още веднъж общоприетият площад с фонтана, катедралата и останалите здания в близост. Интересното е, че площадът в действителност е в най-ниската част и от него стартират стръмни каменливи улички във всички направления. Куско се намира на към 3400 м надморска височина. Поради тази причина, на всички места те посрещат с чай от кока, който се води най-хубавото лекарство против височинната болест. На тази височина и времето си беше много по-различно - доста студено, изключително вечерите, изменящо се за секунди.
Още първия ден се насочих към проведени турове, тъй като не знаех нито една дума на испански. Първата ни спирка беше Писак и Оллатаитамбо, градът на император Пачакути. Въпреки огромната надморска височина, която те кара да се задъхваш, гледката е неописуема - високите върхове на Андите, останките на античния град.
Разгледахме пазара в Писак. В неделен ден там се организира огромен пазар, на който туристите и локалните хора могат да се снабдят с всичко, което изискат. В тази част видяхме типични индиански лица. Бомбета, които са на главите на локалните индианки. Цветът на бомбето демонстрира какъв човек виждаш – в случай че е едноцветно, то значи индивидът е чист индианец, в случай че е различен, значи кръвта е смесена с испанска, а, в случай че бомбето е бяло, то значи дамата е собственичка на доста земи.
След към 2 часа групата най-сетне се събира в рейса и продължаваме към Олантайтамбо - археологически град-комплекс. Предстои огромно нанагорнище на стълби - до върха на Олантайтамбо водят 5000 стъпала. След това нанагорнище Мачу Пикчу напълно няма да ни затрудни, тъй като там стъпалата били едвам 3000. Този комплекс също е датиран от прединкско време. Терасите и постройките в ниското са били „ направени “ от индианци, живеещи доста преди времето на инките. Къщичките по ниската част на комплекса са служели за предпазване на хранителни артикули. За първи път точно тук виждаме и се качваме на инкски тераси, които едно време са служели за развъждане на посеви; виждаме останки от храмове.
На идващия ден хващаме влака за Агуас Калиента. Там чакат доста водачи и всички са с друг цвят знаменца - разделянето на групите е доста ясно. Изчакваме си групата и поемаме по пътя с рейс. В началото се стопираме, с цел да опише гидът къса история на Перу и историята на откриването на Мачу Пикчу. Още нещо забавно - планинската верига зад Мачу Пикчу прилича лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младата планина). Всъщност Мачу Пикчу е името на планината, не на града.
Съвсем на финала нашият гид ни строява в редичка с лице към планината, отстояща на север от нас, и споделя следното. В началото, когато едвам са разкрили Мачу Пикчу, всички са вярвали, че това е Тайният град на инките и че вътре ще открият от дълго време изчезналите им съкровища (включително скулптура на последния инкски държател Уайна Капак, която е била с растеж на естествен човек и не с куха сърцевина, а цялата е била един солиден голям пай злато). Скоро се е оказало, че това не е Тайният град. Всички постройки са били облицовани в злато, сребро и всевъзможни други скъпоценни материали, само че явно са били изнесени оттова, и то не от някой различен, а от самите инки.
Испанците по този начин и не откриват града. И точно тъй като градът е бил прикрит от погледа на завоевателите, той е останал напълно подобен, какъвто е бил по инкско време. Липсват само покривите, направени от материал като тръстиков, и може би някой и различен камък, отнесени от дъждовете и времето. Остава въпросът къде е Тайният град на инките. Това никой не знае. На моменти обиколката беше изтощителна, само че съм доста удовлетворена. Слизането с рейса надолу към Агуас Калиенте е умерено. Следва към този момент познатият път по прибиране, колкото и да не ми се желае.
Автор: Радка Шишкова
Save
Save
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ