Космическата мрежа става по-видима
Вселената е просмукана от голяма, невидима паяжина, а нейните влакна се проточват през космоса. Но макар проведения тип на материята, която виждаме в космоса, тази тъмна мрежа остава невидима. Това е по този начин, тъй като е построена от тъмна материя, която упражнява гравитационно дърпане, само че не излъчва светлина.
Тоест, мрежата беше невидима до момента. За първи път откривателите осветяват някои от най-тайните кътчета на Вселената.
Преди доста време Вселената е била по-гореща, по-компактна и по-плътна, в сравнение с в този момент. Не е имало доста разлики в плътността от едно място във Вселената до друго. Космосът е бил доста по-тесен като цяло, като където и да отидеш в младата Вселена, нещата са били съвсем идентични.
И въпреки всичко е имало дребни, инцидентни разлики в плътността. Тези региони са имали малко по-голямо гравитационно дърпане, в сравнение с заобикалящите ги и по тази причина материята имала наклонност да се влива в тях. По този метод те ставали по-големи, надлежно развивали още по-силно гравитационно въздействие, привличайки повече материя и ставали по-големи и по-големи, и по този начин нататък за милиарди години. Едновременно с повишаването на тези по-плътни региони, пространствата сред тях са ставали все по-празни.
С течение на галактическото време плътните региони стават по-плътни, а празните – все по-празни. В последна сметка плътните петна се разрастват, с цел да се трансфорат в първите звезди, галактики и клъстери, до момента в който пространствата сред тях се трансформират в огромните галактически празнини.
Сега, 13,8 милиарда години от този огромен строителен план, работата не е изцяло приключена. Материята към момента изтича от празнините и продължава да се причислява към групи галактики, които се вливат в плътни, богати клъстери. Това, което имаме през днешния ден, е голяма, комплицирана мрежа от влакна на материята. Това е галактическата мрежа.
Не всичко към тази галактическа мрежа обаче е ясно. Това е по този начин тъй като по-голямата част от материята във Вселената е тъмна; тя не взаимодейства със светлина или с „ естествената “ материя, която виждаме, като звезди, газови облаци и други сходни обекти. В резултат на това огромна част от галактическата мрежа е изцяло невидима за нас. За благополучие, където тъмната материя се събира, тя също притегля и „ естествена “ материя. В най-плътните региони на Вселената, където гравитационните сили на тъмната материя са повлияли на задоволително обикновено вещество, с цел да се слее, виждаме светлина: Нормалната материя се е трансформирала в звезди.
Подобно на фар на отдалечен, черен морски бряг, звездите и галактиките ни споделят къде се крие невидимата тъмна материя, като обрисува същинската конструкция на галактическата паяжина.
С този привързан аспект можем елементарно да забележим клъстерите. Изскачат като великански градове, следени от полет. Вече се знае сигурно, че има голямо количество тъмна материя в тези структури, защото е нужна доста мощна гравитация, с цел да сплоти и държи дружно толкоз доста галактики.
И на противоположния завършек на спектъра елементарно можем да видим празнините; те са местата, където цялата материя липсва. Няма галактики, които да осветяват тези пространства и те като цяло са в действителност празни.
Но величието на галактическата паяжина се крие в деликатните линии на самите влакна. Разтягайки се за милиони светлинни години, тези тънки влакна на галактиките работят като огромни галактически автомагистрали, пресичащи черни празнини, свързващи ярки космически клъстери.
Тези влакна в галактическата мрежа са най-трудната част за проучване. Те съдържат някои галактики, само че не доста. Имат всевъзможни дължини и ориентации; за съпоставяне клъстерите и празнините по-скоро наподобяват като геометрични фигури. Така че, макар че е известно за съществуването на тези влакна, посредством компютърни симулации, в продължение на десетилетия, в действителност е имало компликации, да бъдат видяни.
Наскоро обаче, екип от астрономи направи сериозен прогрес в картографирането на галактическата мрежа, като резултатите от тяхното проучване бяха оповестени в базата данни на arXiv.
Първо, те изследват азбучник от по този начин наречените светещи червени галактики (LRGs) получен от спектроскопското проучване на Baryon Oscillation Spectroscopic Survey (BOSS). LRG са солидни клъстери от галактики, които са склонни да се натрупват на гъсти петна в центровете от тъмна материя. И в случай че LRGs са в най-гъстите региони, тогава линиите, които ги свързват, би трябвало да бъдат направени от по-деликатни влакна.
Екипът взема хиляди чифтове LRG и ги подрежда един върху различен, с цел да направи композитно изображение. Използвайки това подредено изображение, учените съумяват да преброят всички галактики, които може да видят. Това разрешава на откривателите да преценяват какъв брой естествена материя сформира нишките сред LRG. След това откривателите преглеждат галактиките зад нишките и по-специално техните форми.
Когато светлината от тези фонови галактики пронизва намесващите се влакна, гравитацията от тъмната материя в тези влакна притиска светлината, като леко измества изображенията на тези галактики. Чрез премерване на количеството на изместване (наречено от учените „ отрязване “) екипът съумява да реши количеството на тъмната материя в нишките.
Тази мярка е обвързана с теоретични прогнози. Учените също удостоверяват, че нишките не са били изцяло тъмни. Според тях на всяка маса от 351 слънца в нишките, има светлинен излаз еднакъв на едно слънце. Това е груба карта на нишките, само че тя е първата и несъмнено демонстрира, че до момента в който галактическата мрежа е най-вече тъмна, тя не е изцяло черна.
