ГЕРБ и БСП обърнаха на политика дори закона за жестовия език
Всеки законопроект, който се преглежда в пленарната зала на Народното събрание, към този момент става мотив за чисто политически разпри сред ръководещите и опозицията. Така се случи и при разглеждането на новия Закон за българския жестов език, който е извънредно значим за лишените от слух български жители.
Повод за битка този път даде депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова, която упрекна сътрудниците си от Българска социалистическа партия, че са забавили приемането на закона на първо четене. Той трябмаше да бъде разискван в сряда, само че преди да му пристигна редът, социалистите желаеха инспекция на кворума в пленарната зала. След като се оказа, че подобен няма, съвещанието беше провалено, а законът беше отсрочен за четвъртък. Според Ангелова „ сюжетът ” на левите депутати разочаровал хората, които законът би трябвало да облагодетелства. „ Тези хора на вятъра се разходиха до Народното събрание, чакайки с неспокойствие приемането на дзакона, само че останаха разочаровани вследствие на безотговорното отношение на Българска социалистическа партия ”, разгласи депутатът от ГЕРБ.
Това ядоса социалистите, които я упрекнаха, че ненужно се заяжда. Соцдепутатът Георги Гьоков изясни, че партията му е поискала вчерашната инспекция на кворума, с цел да предотврати приемането на „ на срамни текстове в Кодекса на труда, с които се узаконява употребата на служащите ”. „ Заради Българска социалистическа партия законът може би се забави с един ден, само че поради ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” приемането на този закон се забави с три години, да не кажа с пет, тъй като е предложение от предното Народно заседание. Така че, спестете си заядливия звук ”, посъветва Гьоков колежката си от ГЕРБ.
Възникналата от нищото свада подразни и водещия съвещанието Валери Симеонов от „ Обединени патриоти ”. „ От разискване на законопроект на първо четене го обърнахме на политическа полемика, тъй като вие по този начин започнахте. Надявам се да не завършите по този метод ”, обърна се той към Ангелова. Тя обаче беше решена да не отстъпва. „ Представители на няколко организации на глухите и сляпо-глухите от сутринта през вчерашния ден бяха в Народното събрание. С боязън и неспокойствие чакаха приемането на закона. А вие, вместо да водите диспути, които са смислени, които са експертни, вие предпочетохте да напуснете залата с претекст, че сме предложили лобистки закони. Не ви прави чест, тъй като вие имате виновност законът да не се гледа през вчерашния ден и през днешния ден тези хора отново да идват ”, атакува тя Гьоков.
Колко непотребен беше този спор се вижда от обстоятелството, че в Народното събрание съществува цялостен консенсус за потребността от приемането на подобен закон. С него се признава българският жестов език за натурален независим език; регламентира се проучването и използването му в просветителната система; обезпечава се безплатна преводаческа услуга от и на жестовия език за глухите и сляпо-глухите хора. Светлана Ангелова аргументира приемането му по този начин: “Над 100 000 българи ще имат опция да употребяват жестов език – ще им се даде опция да го научат, да споделят между тях и да бъдат извадени от обществена изолираност... Едва една пета от глухата и сляпо-глухата общественост в България владее жестов език, тъй като останалите няма къде да го научат. Дори в профилираните учебни заведения опциите за проучването му са лимитирани, тъй като жестовият език в България досега не съществува и не може да бъде формален предмет... Премахването на всевъзможни ограничавания при общуването на глухите и сляпо-глухите лица е извънредно значимо за по-добрата им реализация и социализация, а оттова и за по-доброто качество на живот. ”
При разискването му бяха направени единствено две изявления от депутати от Българска социалистическа партия с рекомендации да се понижи административната тежест при използването на закона. Валери Симеонов обезкуражи воденето на по-дълъг спор с думите: “Препоръчвам да се ограничим в изявленията, изключително от позиция на това, че законът е консенсусен, и също така преводачките хванаха мускулна тресчица. ” За консенсусът се оказа прав – законът беше утвърден на първо четене с единогласие от 128 депутати.
Повод за битка този път даде депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова, която упрекна сътрудниците си от Българска социалистическа партия, че са забавили приемането на закона на първо четене. Той трябмаше да бъде разискван в сряда, само че преди да му пристигна редът, социалистите желаеха инспекция на кворума в пленарната зала. След като се оказа, че подобен няма, съвещанието беше провалено, а законът беше отсрочен за четвъртък. Според Ангелова „ сюжетът ” на левите депутати разочаровал хората, които законът би трябвало да облагодетелства. „ Тези хора на вятъра се разходиха до Народното събрание, чакайки с неспокойствие приемането на дзакона, само че останаха разочаровани вследствие на безотговорното отношение на Българска социалистическа партия ”, разгласи депутатът от ГЕРБ.
Това ядоса социалистите, които я упрекнаха, че ненужно се заяжда. Соцдепутатът Георги Гьоков изясни, че партията му е поискала вчерашната инспекция на кворума, с цел да предотврати приемането на „ на срамни текстове в Кодекса на труда, с които се узаконява употребата на служащите ”. „ Заради Българска социалистическа партия законът може би се забави с един ден, само че поради ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” приемането на този закон се забави с три години, да не кажа с пет, тъй като е предложение от предното Народно заседание. Така че, спестете си заядливия звук ”, посъветва Гьоков колежката си от ГЕРБ.
Възникналата от нищото свада подразни и водещия съвещанието Валери Симеонов от „ Обединени патриоти ”. „ От разискване на законопроект на първо четене го обърнахме на политическа полемика, тъй като вие по този начин започнахте. Надявам се да не завършите по този метод ”, обърна се той към Ангелова. Тя обаче беше решена да не отстъпва. „ Представители на няколко организации на глухите и сляпо-глухите от сутринта през вчерашния ден бяха в Народното събрание. С боязън и неспокойствие чакаха приемането на закона. А вие, вместо да водите диспути, които са смислени, които са експертни, вие предпочетохте да напуснете залата с претекст, че сме предложили лобистки закони. Не ви прави чест, тъй като вие имате виновност законът да не се гледа през вчерашния ден и през днешния ден тези хора отново да идват ”, атакува тя Гьоков.
Колко непотребен беше този спор се вижда от обстоятелството, че в Народното събрание съществува цялостен консенсус за потребността от приемането на подобен закон. С него се признава българският жестов език за натурален независим език; регламентира се проучването и използването му в просветителната система; обезпечава се безплатна преводаческа услуга от и на жестовия език за глухите и сляпо-глухите хора. Светлана Ангелова аргументира приемането му по този начин: “Над 100 000 българи ще имат опция да употребяват жестов език – ще им се даде опция да го научат, да споделят между тях и да бъдат извадени от обществена изолираност... Едва една пета от глухата и сляпо-глухата общественост в България владее жестов език, тъй като останалите няма къде да го научат. Дори в профилираните учебни заведения опциите за проучването му са лимитирани, тъй като жестовият език в България досега не съществува и не може да бъде формален предмет... Премахването на всевъзможни ограничавания при общуването на глухите и сляпо-глухите лица е извънредно значимо за по-добрата им реализация и социализация, а оттова и за по-доброто качество на живот. ”
При разискването му бяха направени единствено две изявления от депутати от Българска социалистическа партия с рекомендации да се понижи административната тежест при използването на закона. Валери Симеонов обезкуражи воденето на по-дълъг спор с думите: “Препоръчвам да се ограничим в изявленията, изключително от позиция на това, че законът е консенсусен, и също така преводачките хванаха мускулна тресчица. ” За консенсусът се оказа прав – законът беше утвърден на първо четене с единогласие от 128 депутати.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ