Галъп: Живеем ли по-добре от нашите родители и как ще живеят децата ни
Всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му . Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които правят оценка живота си като по-лош (23%), и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни , само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Отново без изненада.
Галъп интернешънъл болкан
Това е картината от особено проучване, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 64 страни по света , което покрива над две трети от световното население (и над 90% страните, където може да се организира и разгласява проучване на публичното мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро подобен живот спрямо този на родителите си, на световно равнище 51% дават отговор, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% споделят, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор „ по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% „ по-добър “ живот, само че и 45% – „ по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).
Галъп интернешънъл болкан
Не равнище райони, що се отнася до разликите сред положителни и отрицателни настройки към живота спрямо предишното, най-позитивни са трендовете в източна Азия/Океания (58% „ по-добър “, 13% „ по-лош “ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „ по-добър “, 17% „ по-лош “), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „ по-добър “, 24% „ по-лош “ и 60% „ по-добър “, 28% „ по-лош “ – идентични разлики, макар разликата в дяловете). След това са Латинска Америка (47% „ по-добър “, 19% „ по-лош “), Европа (49% „ по-добър “, 22% „ по-лош “ с съвсем идентични разлики от 27 и 26 пункта за страните от Европейски Съюз и европейските страни отвън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „ по-добър “, 25% „ по-лош “). Западна Азия, показана тук от Афганистан, се отличава единствено с 1 пункт разлика (40% „ по-добър “, 39% „ по-лош “).
Галъп интернешънъл болкан
Сред страните, където Световната асоциация имаше опция да организира изследване, в класификация съгласно разликата сред отговори „ по-добър “ и „ по-лош “ живот, най-изявени позитивни резултати бяха регистрирани в Нигерия (81% „ по-добър “ против 9% „ по-лош “), в Съединени американски щати (60% „ по-добър “, 15% „ по-лош “), Мексико (57% „ по-добър “, 16% „ по-лош “), Русия (48%„ по-добър “, 12% „ по-лош “) и Индия (54% „ по-добър “, 30% „ по-лош “).
Очаквано, резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и така нататък Например, групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки, които обаче не се отличават с особена големина на дяловете позитивизъм (42% „ по-добър “, 29% „ по-лош “ или разлика от 13 пункта), спрямо групите с най-голям стандарт на живот (62% „ по-добър “, 16% „ по-лош “). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско обучение (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и характерни за всяка нация, зависещи и от разнородни исторически контексти.
Галъп интернешънъл болкан
На въпрос за живота на днешните деца, съпоставен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които чакат по-добър живот за децата през днешния ден. 28% са тези, които чакат по-лош живот за идващото потомство, 20% считат, че животът на децата през днешния ден ще е същият като нашия и 8% не могат да преценяват. Така, по света разликата сред позитивните и отрицателните упования за живота на децата през днешния ден е 16 пункта. Въпреки това и предвид на всички провокации, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това равнище на позитивни упования е по-скоро добра изненада.
Галъп интернешънъл болкан
Колкото по-възрастни са респондентите, толкоз по-малко уверени са те в удобните вероятности на децата през днешния ден. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% „ по-добър живот “ минус 31% отговори „ по-лош живот “ и релативно дребна позитивна разлика – в съпоставяне със забележителната позитивна разлика от 22 пункта (48% против 26%) при групата под 35 година Заради разлики и проблеми в междугенерационния разговор, терзания за света на следващия ден или каквото и да е, наподобява, че има бездна сред минало и бъдеще в настройките на по-възрастните генерации.
По-богатите хора наподобяват и по-уверени в бъдещето , което могат да обезпечат на децата си (24 пункта разлика измежду демографските групи с най-високи доходи), в сравнение с по-бедните (11 пункта в публичните пластове с най-ниски доходи). Но въпреки това, разрастващите се страни са тези с по-голяма вяра – а не най-богатите страни (макар и това да не е и без изключения, схваща се). Явно, позитивната наклонност на развиване е по-важна от съществуването на избран стандарт. Вероятно по тази причина упованията за бъдещето са най-високи (измерени посредством разликата сред позитивните и негативните очаквания) в европейските страни отвън Европейски Съюз и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% „ по-добър “, 22% „ по-лош “ за европейските страни отвън ЕС; 59% „ по-добър “, 27% „ по-лош “ за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с към 30 пункта 56% „ по-добър “, 25% „ по-лош “ за Южна Азия; 48% „ по-добър “, 18% „ по-лош “ за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% „ по-добър “, 24% „ по-лош “), Латинска Америка (11 пункта; 40% „ по-добър “, 29% „ по-лош “), Северна Америка (8 пункта; 40% „ по-добър “, 32% „ по-лош “), Европейски Съюз (-4 пункта; 30% „ по-добър “, 34% „ по-лош “) и Западна Азия (36% „ по-добър “, 42% „ по-лош “).
Галъп интернешънъл болкан
Най-позитивно настроената страна измежду изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред огромните страни, в които международната асоциация организира проучване, упованията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), Съединени американски щати (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Комбинирането на двата въпроса дава още една вероятност. Например, Молдова демонстрира общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази отрицателна ранглиста от Северна Македония (82: 35% негативни оценки плюс 47% негативни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и други Това най-негативно настроените страни в композиция по двата критерия. Повечето от страните въпреки всичко са позитивно настроени и по двата въпроса, само че в случай че се потърсят, да вземем за пример, страни с над 50% позитивни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% позитивно настроени за през днешния ден плюс 90% с позитивни упования за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и други Това пък са най-позитивно настроените страни в композиция по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса потвърждава още един път констатацията: разрастващите се елементи на света споделят повече вяра, спрямо развитите. Националните и политически особености оставят своя отпечатък, само че като цяло наподобява, че колкото по-близо са войната и бедите, толкоз по-лоши са отговорите и по двата въпроса – както може и да се чака.
Галъп интернешънъл болкан
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ споделя: „ Широко публикуваното модерно поверие допуска, че ще живеем по-добре от предходното потомство и че идващото ще живее по-добре от нас. Но представете си противоположното: че живеем по-зле от нашите родители и също така децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това значи две генерации с влошено качество на живот. И до момента в който сходно въодушевление на болшинството наподобява релативно елементарно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е същинско предизвикателство да бъде обяснено. Но макар забележителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е чувството за житейска рецесия. Ето за какво наподобява, че комбинацията от нашите два въпроса дефинира в действителност тъкмо мястото на жителите по скалата на действителното задоволство от живота във всяка една от 64-те изследвани страни. “
Къде сме ние?
Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на сегашното очевидно е тази, която дефинира и двете.
Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното. Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по позитивно настроени към живота през днешния ден.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле. Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.
По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.
Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 60 724 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 64.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
За Галъп интернешънъл
Световната асоциация “Галъп интернешънъл “ (GIA) е водеща асоциация в пазарните проучвания и изследванията на публичното мнение.
От 75 години членовете на международната асоциация “Галъп интернешънъл “ са потвърдили своите експертни умения за осъществяване на интернационалните проучвания при обезпечено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори са водещи национални институти с надълбоко познаване на локалните проучвателен способи и техники, статистически източници, обичай и културни разлики на всяка страна, и са деликатно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка страна има единствено една организация членка. Членовете работят взаимно ежедневно, с цел да споделят познания, нови проучвателен техники и принадлежности за обезпечаването на най-подходящите решения за интернационалните проучвателен планове, както и за обслужването на своите клиенти по най-хубавия вероятен метод.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни , само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Отново без изненада.
Галъп интернешънъл болкан Това е картината от особено проучване, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 64 страни по света , което покрива над две трети от световното население (и над 90% страните, където може да се организира и разгласява проучване на публичното мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро подобен живот спрямо този на родителите си, на световно равнище 51% дават отговор, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% споделят, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор „ по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% „ по-добър “ живот, само че и 45% – „ по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).
Галъп интернешънъл болкан Не равнище райони, що се отнася до разликите сред положителни и отрицателни настройки към живота спрямо предишното, най-позитивни са трендовете в източна Азия/Океания (58% „ по-добър “, 13% „ по-лош “ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „ по-добър “, 17% „ по-лош “), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „ по-добър “, 24% „ по-лош “ и 60% „ по-добър “, 28% „ по-лош “ – идентични разлики, макар разликата в дяловете). След това са Латинска Америка (47% „ по-добър “, 19% „ по-лош “), Европа (49% „ по-добър “, 22% „ по-лош “ с съвсем идентични разлики от 27 и 26 пункта за страните от Европейски Съюз и европейските страни отвън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „ по-добър “, 25% „ по-лош “). Западна Азия, показана тук от Афганистан, се отличава единствено с 1 пункт разлика (40% „ по-добър “, 39% „ по-лош “).
Галъп интернешънъл болкан Сред страните, където Световната асоциация имаше опция да организира изследване, в класификация съгласно разликата сред отговори „ по-добър “ и „ по-лош “ живот, най-изявени позитивни резултати бяха регистрирани в Нигерия (81% „ по-добър “ против 9% „ по-лош “), в Съединени американски щати (60% „ по-добър “, 15% „ по-лош “), Мексико (57% „ по-добър “, 16% „ по-лош “), Русия (48%„ по-добър “, 12% „ по-лош “) и Индия (54% „ по-добър “, 30% „ по-лош “).
Очаквано, резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и така нататък Например, групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки, които обаче не се отличават с особена големина на дяловете позитивизъм (42% „ по-добър “, 29% „ по-лош “ или разлика от 13 пункта), спрямо групите с най-голям стандарт на живот (62% „ по-добър “, 16% „ по-лош “). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско обучение (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и характерни за всяка нация, зависещи и от разнородни исторически контексти.
Галъп интернешънъл болкан На въпрос за живота на днешните деца, съпоставен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които чакат по-добър живот за децата през днешния ден. 28% са тези, които чакат по-лош живот за идващото потомство, 20% считат, че животът на децата през днешния ден ще е същият като нашия и 8% не могат да преценяват. Така, по света разликата сред позитивните и отрицателните упования за живота на децата през днешния ден е 16 пункта. Въпреки това и предвид на всички провокации, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това равнище на позитивни упования е по-скоро добра изненада.
Галъп интернешънъл болкан Колкото по-възрастни са респондентите, толкоз по-малко уверени са те в удобните вероятности на децата през днешния ден. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% „ по-добър живот “ минус 31% отговори „ по-лош живот “ и релативно дребна позитивна разлика – в съпоставяне със забележителната позитивна разлика от 22 пункта (48% против 26%) при групата под 35 година Заради разлики и проблеми в междугенерационния разговор, терзания за света на следващия ден или каквото и да е, наподобява, че има бездна сред минало и бъдеще в настройките на по-възрастните генерации.
По-богатите хора наподобяват и по-уверени в бъдещето , което могат да обезпечат на децата си (24 пункта разлика измежду демографските групи с най-високи доходи), в сравнение с по-бедните (11 пункта в публичните пластове с най-ниски доходи). Но въпреки това, разрастващите се страни са тези с по-голяма вяра – а не най-богатите страни (макар и това да не е и без изключения, схваща се). Явно, позитивната наклонност на развиване е по-важна от съществуването на избран стандарт. Вероятно по тази причина упованията за бъдещето са най-високи (измерени посредством разликата сред позитивните и негативните очаквания) в европейските страни отвън Европейски Съюз и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% „ по-добър “, 22% „ по-лош “ за европейските страни отвън ЕС; 59% „ по-добър “, 27% „ по-лош “ за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с към 30 пункта 56% „ по-добър “, 25% „ по-лош “ за Южна Азия; 48% „ по-добър “, 18% „ по-лош “ за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% „ по-добър “, 24% „ по-лош “), Латинска Америка (11 пункта; 40% „ по-добър “, 29% „ по-лош “), Северна Америка (8 пункта; 40% „ по-добър “, 32% „ по-лош “), Европейски Съюз (-4 пункта; 30% „ по-добър “, 34% „ по-лош “) и Западна Азия (36% „ по-добър “, 42% „ по-лош “).
Галъп интернешънъл болкан Най-позитивно настроената страна измежду изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред огромните страни, в които международната асоциация организира проучване, упованията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), Съединени американски щати (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Комбинирането на двата въпроса дава още една вероятност. Например, Молдова демонстрира общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази отрицателна ранглиста от Северна Македония (82: 35% негативни оценки плюс 47% негативни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и други Това най-негативно настроените страни в композиция по двата критерия. Повечето от страните въпреки всичко са позитивно настроени и по двата въпроса, само че в случай че се потърсят, да вземем за пример, страни с над 50% позитивни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% позитивно настроени за през днешния ден плюс 90% с позитивни упования за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и други Това пък са най-позитивно настроените страни в композиция по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса потвърждава още един път констатацията: разрастващите се елементи на света споделят повече вяра, спрямо развитите. Националните и политически особености оставят своя отпечатък, само че като цяло наподобява, че колкото по-близо са войната и бедите, толкоз по-лоши са отговорите и по двата въпроса – както може и да се чака.
Галъп интернешънъл болкан Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ споделя: „ Широко публикуваното модерно поверие допуска, че ще живеем по-добре от предходното потомство и че идващото ще живее по-добре от нас. Но представете си противоположното: че живеем по-зле от нашите родители и също така децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това значи две генерации с влошено качество на живот. И до момента в който сходно въодушевление на болшинството наподобява релативно елементарно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е същинско предизвикателство да бъде обяснено. Но макар забележителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е чувството за житейска рецесия. Ето за какво наподобява, че комбинацията от нашите два въпроса дефинира в действителност тъкмо мястото на жителите по скалата на действителното задоволство от живота във всяка една от 64-те изследвани страни. “
Къде сме ние?
Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на сегашното очевидно е тази, която дефинира и двете.
Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното. Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по позитивно настроени към живота през днешния ден.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле. Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.
По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.
Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 60 724 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 64.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
За Галъп интернешънъл
Световната асоциация “Галъп интернешънъл “ (GIA) е водеща асоциация в пазарните проучвания и изследванията на публичното мнение.
От 75 години членовете на международната асоциация “Галъп интернешънъл “ са потвърдили своите експертни умения за осъществяване на интернационалните проучвания при обезпечено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори са водещи национални институти с надълбоко познаване на локалните проучвателен способи и техники, статистически източници, обичай и културни разлики на всяка страна, и са деликатно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка страна има единствено една организация членка. Членовете работят взаимно ежедневно, с цел да споделят познания, нови проучвателен техники и принадлежности за обезпечаването на най-подходящите решения за интернационалните проучвателен планове, както и за обслужването на своите клиенти по най-хубавия вероятен метод.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ